Журналистът Стефан Кацаров написа „Речник на жаргонни думи и изрази“

Стефан Кацаров е издател на вестник „Наблюдател“ от 25 години. Речникът е ориентиран към българина кога и как да ползва експресивния език на жаргона, както и да опознае определени думи и изрази и тяхното значение в жаргонната лексика.

Редактори на книгата са Пенка Парашкевова и Татяна Кацарова – учител по български език и философия.

Господин Кацаров как Ви дойде на ума да напишете този речник? От кога се захванахте с тази нелека задача?

Трябва да е било около 2000-та година. Бях меко казано хулиган. Притежавам малко природен ум и немалко любопитство към нетрадиционното. Бях доста време в среда на социална група, която често употребява жаргонни думи. Водеше ме любопитство, любознателност. Син съм на родители, които са интелектуалци. Майка ми дълги години беше директор на единствената в България Климатична девическа гимназия. Това е училище за преболедували девойки от туберкулоза, които трябваше да живеят там, да учат и да бъдат под лекарско наблюдение в планинска местност. Това беше в полите на Стара планина.

Та излизайки на купон, носех някакво тефтерче, в което си записвах думите. Така събирах, събирах думите, които в даден момент и за мене беше откритие. Например за думата момиче има над 50 синонима в България :маце, коте, кифла, бамбина…и стигнеш до чочарка.

Какво представлява езиковият жаргон?

Разговорният жаргон е езикова система, създадена със специална функция от определена обществена група, наложила се от нуждата за предаване оригиналност на речта, емоционална краска и освежаване на речта, както и изразяване на по-особени отношения към някои понятия. Тъй като жаргонният конгломерат от литературни, книжовни и диалектни думи, чуждици, неологизми и фразиологизми е факт, то нуждата от познаването му е особено належащо от факта, че в много случаи не се прави разлика между разговорната дума или израз от една страна до гореизброените лексикални форми от друга. Освен това, след последното масово навлизане на жаргона в средствата за масова информация и т.н. е нужно да се знае значението и обяснението им за читателя и зрителя, което съм се постарал да направя.

Практиката показва, че дори и старателното тълкуване на изразите не е достатъчно, за да се представят ясно всички оценки, да се вникне в самата му същност, която може да се долови единствено в контекста на речта. Затова думите и изразите в моята книга са илюстрирани с примери, почерпени от разговорната реч.

В Речника не са включени професионалните говори арго.

Как се ражда жаргонът?

Всяка дума има своя история и тя неслучайно е създадена. Често се бърка жаргонът с диалектните думи, с неологизми, с чуждици, с идиоми. Границата е много тънка. Например за момиче, както казах синонимите са много, но времетраенето за ползването им е различно. Например жаргоните „палавница“, пършинг и пр. вече не се употребяват. И „бамбина“ вече не се употребява. А едно време казвахме: Каква готина бамбина…Т.е. жаргонът си върви с времето. Някои думи отпадат, други се раждат.

Другата крайност е, че много чуждици влязоха в нашия разговорен и професионален език. В IT сектора навлязоха чисто професионални изрази, които употребяваме и в ежедневния ни разговорния език. Професионалните говори имат още едно значение – арго. Те са на обущари, строители, на театрални дейци, на селско стопански труженици…Това е неразработено поле.

Ще приема с благодарност всички критични бележки, както и да запълня някои пропуски, така и предложение за нови жаргонни форми.

Колко са думите и изразите в Речника?

Около 1500 са подбраните. Не смятам, че съм перфектен. Жаргонът е много динамична развиваща се система. Някой го приемат да съществува в нашия разговорен език, други – не! Трети смятат, че той загрозява българската реч. Може и да са прави и едните, и другите, и третите.

Как думите са подредени в книгата? Дайте пример с някои жаргонни думи и изрази.

По азбучен ред е подредбата.

Да се спрем на буквата „П“: Например „Пада ми гарда“ – изчезва ми самочувствието, напуска ме смелостта, подтиснат съм. „Вече ти падна гарда, а“?; „Падам си“ – имам слабост към нещо. „Д-р Пеев, виждам, че Тони си пада по Вас“; „Страшно си падам по бийтълс“; „Падам си на оная работа“ (?); “Палавница“ – жена с леко поведение. „О, Данчето е страхотна палавница“, „Пампаец“, „Пандела“ – затвор; „Пандизчия“; „Панирам се“ – изпадам в паника, обърквам се, страхувам се; „ Панта“ – казва се за палаво дете, което непрекъснато прави бели; за възрастен – несериозен човек, без особени качества; „Парашутирам“; „Паркирам се“ – настанявам се; „Парларе“ – говоря; „Партизанка“ – скитащо момиче, проститутка; „Парцалеса“ – безвкусно натруфено момиче; „Парче“ – синоним на хубаво момиче (готино момиче) и песен от поп или рок музиката… ; „Патаклама“; „Патлак“; „Пачавра“; „Педал“; „Пенджери“ (очила); „Пенявя се“ (гневи се); „Пеперудка“ (женски полов орган)…

Към кого е адресирано изданието?

Книгата е предназначена за всички, без значение на образование и възраст. Може да е в помощ на специалисти – изследователи, преподаватели, студенти, любители на по-екстравагантното знание.

В речника са включени около 1500 жаргонни думи срещани в разговорната реч, печата, художествени произведения, телевизии и кино.

Владеенето на говорим български език е немислимо без последователна и системна борба със замърсителите на родната реч, един от който е жаргонът. Предлаганият „Речник на жаргонни думи и изрази“ е опит да се внесе принос в борбата за чистота на българския език. Изтичането на тези думи в книжовния език е опасност, на която може да се попречи само като се познава жаргонът.

Росица Ранчева