Театрална група „Междузвездни таланти“ представи „ТАРАЛЕЖ“ по Иван Радоев
На 4-и и 5-и април 2026г. на сцената на Народно читалище “Св. Климент Охридски” – Стара Загора, “големите” творчески сили на Междузвездни таланти , водени от актьора Стефан Борисов ни поднесоха ”Таралеж”-а на Иван Радоев – един сатирично-драматичен спектакъл, който е мярка за потенциала на не една сериозна актьорска и режисьорска работа…
Пиесата се отнася до отлетялото време на соцА, но пък третира общочовешки проблеми, съотносими в манталитета на нашенеца и тогава и днес, и всякога…Общественото мнение подчинява живота на семейството в пресата на псевдо интелектуалност, псевдо добронамереност, в лапите на лицемерната загриженост до такава степен, че всички се оказват жертви, губейки топлината на семейството и близостта…Човешката отчужденост се налага като мярка и обрича героите на страдание, без те да си дават сметка, че сами изграждат във фалшив свят живота си… И това беше пресъздадено на сцената доста пълнокръвно и правдиво – къде със средствата на сатирата, къде с остри драматични обрати, ,заклеймени от строгите възпитателни мерки в семейството!
Далеч съм да правя анализ на това, което видяхме, но не мога да се въздържа от впечатляващата работа на любителите творци, сред които Лилия Василева , която направи блестящ образ на второстепенната подкрепяща роля на бабата. Простодушната добронамерена женица, която идва в големия град на гости на издигналия се син, още от вратата налага друга тоналност, друга лексика, с морала и благородството на едно отминало поколение – смирено, обичливо, благо. Тя приземява, макар и за кратко бурните взаимоотношения, но става ясно, че самата тя бързо трябва да напусне и да се върне там, където й е мястото – в Пордим..
В контрапункт снахата – Марина Тоданова ни хвърли от първия миг във вихъра на претенциозната майка, слугуваща с целия арсенал от кокетство превзетост, високомерие и студенина в изградената от нея “семейна крепост”, защитавайки с цялото си същество авторитета на семейството в елита, към който уж принадлежат. Разбира се бащата – Стефан Борисов, който, за да угоди на съпругата си, повтаря зададената тоналност на общуване и достига до оня момент, в който прозвучава най-звучната плесница, която ще отрезви всички, но ще е безвъзвратно късно за връщане назад….
И в този момент нека да отделя специално внимание на Ивет Иванова, която пресъздаде образа на дъщерята смело, правдиво, пластично и вярно…Един млад човек с талант, който тепърва ще има възможност на гради, да надгражда и развива…Заявката беше много сериозна. Тя партнираше на всички нива и герои със същата откровеност на младостта, със смелостта и възторжеността, присъщи на бунтарската й натура. Всяка реплика беше издържана като отговор на младостта срещу консерватизма и ограничеността на обреченото поколение на възрастните…И още един герой, който ни показа присъствието, играта, участието в действието активно и живо, но не вербално! Впечатляващо беше това, което направи Ейдриан Атанасов в ролята на гостът – Коко.
Представлението трае около час, но в това време на сцената динамизмът, ритъмът не се изпусна нито за миг…Този толкова сложен Иван Радоев беше не само научен като текст, но текстът беше вдигнат и летеше като горещ картоф, който “опарваше”за миг и после бързо беше прехвърлен и трасираше с острота и финес логиката на автора, достигайки голямата развръзка в експозицията…За това се иска талантливи изпълнители и много добър режисьор…За това ще кажа на Стефан Борисов – свършил си изключителна работа! За кой ли път…
Излизаме от залата, разтърсени от монолога на отрезвелия баща…от усещането, че всеки един от нас е оня таралеж, който с бодлите си наранява най-обичните нему близки. А често се озоваваме в ролята на оня “таралеж”, с който чистим комините и , може би, душите си…Но за това разбираме, когато сме загубили най-хубавото в живота си – близки, семейство, любов…
Гинка МИХАЙЛОВА
