На 105 години д-р Тодор Ценов чете медицинска литература на немски и работи с компютър

На 1 април 2026г. ветеранът от Втората световна война имаше рожден ден, на 7 април посреща професионалния си празник

ВАНЬО СТОИЛОВ

„През 1943 г., след като завърших мъжката гимназия в Лом и изкарах военната си служба, ме приеха за студент в Медицинския факултет на Софийския университет. Бях вече във втори курс, когато България се включи във Втората световна война на страната на съюзниците и аз бях мобилизиран на фронта. Изкарах първата фаза на войната като рентгенов техник в хирургическа военна болница в Пирот и Ниш, след това ме демобилизираха, като ме произведоха в подофицерско звание. В Ниш болницата беше настанена в един хотел. На практика тя беше на първа линия. Помня, че всеки ден имаше операции, караха ранените войници на групи. Не съм влизал в сражения. Моята задача беше да правя снимки на ранените с рентгеновия апарат, за да се види къде точно в тялото се е загнездил проектилът. После давах снимките на хирурзите и те оперираха по тях“.

Това е спомен на д-р Тодор Ценов Тодоров от участието му във войната. На 1 април т.г. в семейна среда в Стара Загора той отпразнува скромно 105-ия си рожден ден. На 7 април пък посреща професионалния си празник – Международния ден на здравето и Деня на здравния работник.

Макар и да не е работил в Стара Загора, докторът е свързан с града – той е тъст на някогашния директор и главен диригент на Старозагорската опера Божидар Бонев.

През май м.г. военният министър Атанас Запрянов съобщи, че тогава живите ветерани от войните у нас са били 41 човека. Днешният полковник от запаса д-р Ценов, който е известен с презимето си, е най-възрастният сред тях. Целият му живот минава под знака на Хипократовата клетва в служба на здравето на хората.

За себе си той казва, че няма обяснение за своето дълголетие. В рода му няма столетници. „Винаги съм живял като другите, работил съм и съм почивал като другите, не съм пазил специални диети“, допълва лекарят. Дори не е спортувал активно – в младостта си играел малко тенис на корт, но дотам. Но никога не е пушил, бил и въздържател. Едва в последните години „се отпуснал“ да пие понякога, макар и много рядко, по половин чаша бира или вино, и то разредено.

Предпочита обаче дългите разходки сред природата. През по-голямата част от живота си работил в София. Благодарение на това притежава място с малка барачка в село Буковец, до Реброво, в Искърското дефиле на Стара планина. Мястото му е под връх Чукава, по чийто склон обичал да се изкачва. Гледал поне два дни от седмицата да прескача дотам. В последно време, когато се наложило вече да живее при дъщеря си в Стара Загора, допреди 2-3 години ходел сам на разходки из прочутия старозагорски парк Аязмото. И сега слиза по стълбите от жилището им, което е на петия етаж, но му е по-трудно да се изкачва обратно. Кооперацията им няма асансьор.

Другото, което го крепи през годините, е работата. Роден е в ломското село Сливата, на два километра от река Дунав, в обикновено селско семейство. Баща му бил с едва четвърто отделение, овчар. Майка му починала през 1928 г., когато Тодор бил само на 7 години. Втората съпруга на овдовелия му баща се случила, по думите му, прекрасна жена. Тя приела и отгледала момчето и сестра му като свои деца. Но това не го освободило от задължението от малък да се научи на труд и да се труди много.

„Имах примера на баща си. Той беше неуморен, прекалено работлив, не стоеше за миг спокоен. Тогава децата вземаха много активно участие в живота на родителите си, вършеха неща, които дори не бяха по силите на момче като мен. Имахме малко овце и 1-2 крави, през лятото, когато не бях на училище, ги извеждах на паша в гората и прекарвах с тях там по цели седмици“, връща лентата на спомените си ветеранът. По-късно, когато баща му се наел да разнася пощата от Лом до съседните села, синът отново му бил пръв помощник. Помни, че обикалял наоколо, първо с конче, впрегнато в двуколка, а след това – и с велосипед, по близо 70 километра на ден. Определя тази си работа като тежка.

Наред с това бил добър ученик в Ломската мъжка гимназия. Завършил полукласически клас, в който бил сред най-добрите по латински език. Това била една от причините да се насочи към медицината. Имал и примера на военен лекар по това време в Лом, чието име помни и до днес – д-р Любен Горанов. Искал да прилича на него. Кураж да кандидатства му дали и двама негови приятели. Били вече студенти, единият от тях – тъкмо по медицина. Преди това, в казармата, вече бил попаднал в медицинска школа и се научил да работи като техник с ренгенова апаратура.

По онова време медицина се влизало с оценките от гимназиалната диплома, но приемали малко хора. Селянчето от Сливата било сред щастливците.

Най-силният му спомен от студентските години са лекциите на проф. Киркович, който преподавал пропедевтика на вътрешните болести. Днес д-р Ценов не помни малкото име на любимия си професор, но справка на „24 часа“ показа, че това бил проф. Стоян Киркович. Той е избран за доцент през 1920 г., става професор през 1927-а. Киркович е първият директор на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести, която ръководи до пенсионирането си през 1947 година. Което означава, че е преподавал на студента Тодор Ценов в последните години на професионалния си път – Тодор завършва медицина година по-късно – през 1948-а.

Проф. Киркович е автор на множество научни книги, сред които и някои от първите български учебници и ръководства по вътрешни болести. За негово върхово постижение се приема книгата „Пропедевтика на вътрешните болестиУ, излязла от печат за пръв път през 1931 г. и претърпяла впоследствие седем издания. По този учебник са учили и неговите студенти.

Днес името на проф. Стоян Киркович носи Университетската болница в Стара Загора.

Докато е студент, Тодор Ценов става и стипендиант на военното министерство и на практика едновременно е и студент, и курсант, което го насочва към попрището на военен лекар. Щом завършва, му присвояват и първото офицерско звание лейтенант.

Най-напред го изпращат на летището в Балчик като авиолекар. След една година става и заместник-началник на медицинския отдел в администрацията. А медицината за летците е по-особена – докато ги лекува, лекарят трябва да се съобразява с големите ускорения и височините, които им налагат по-различен начин на живот. Една от задачите му там била да следи и наблюдава състоянието на летателния състав, за да се избегнат всякакви произшествия във въздуха по здравословни причини. Да няма нарушения с психиката и физиката на пилотите.

След това – от 1962 до пенсионирането си през 1975 година с чин полковник, е лекар в Танковата бригада в Горна баня до София. „Тогава сред танкистите масово зачестиха случаите на ревматизъм и мен ме изпратиха там, за да променя начина им на лечение и да предотвратя разпространението на болестта. И трябва да ви кажа, че успяхме да сведем случаите на ревматизъм там почти до нула“, не е забравил д-р Ценов.

Междувременно той специализира вътрешни болести, кардиология и ревматология. Това му позволява да продължи лекарската си кариера успешно и след като се уволнява от армията – първо като дежурен лекар в „Бърза помощ“ на болница „Пирогов“, а после – и за 5 години и половина като доктор в Тунис. Там се разбира с пациентите си на френски и на арабски.

Прави го успешно, защото е и полиглот. Говори и ползва свободно немски, английски, френски, испански, латински и руски език. Когато го срещнах за първи път, го заварих в креслото с медицински справочник на немски език в ръка. Правел си някакви справки. На тези си години той се справя добре и с компютъра – пак със същата цел, да попълва медицинските си познания.

Той обобщава лекарския си опит с думите: „Добра болест няма, това съм разбрал в дългата си лекарска практика“.

Внучката му Елена Бонева, която е завършила испанска филология, разказва, че дядо й подарил първия й учебник по испански, както и цяла колекция от речници. Лекарят има двама внуци и четирима правнуци. „Когато бяхме малки с брат ми Петьо, той се занимаваше много с нас. Четеше ни гръцката митолотия, това беше любимото ни четиво. Помня, че всеки ден ходеше в читалнята на националната библиотека, там обичаше да чете енциклопедии. И все ни повтаряше: „Обещайте ми, че няма да пушите!“ Негов съвет, който изпълняваме и досега“, допълва Елена.

Другата му страст била класическата музика, в годините имал огромна колекция със записи на касетки, които си правел сам от предаванията на радиото.

Днес д-р Ценов има проблеми със слуха и няма как да следи новините по радиото и телевизията. Но винаги е гласувал и пак иска да го направи на 19 април, стига близките му да не са пропуснали срока да го заявят като гласоподавател. От актуалната политика сега е по-далеч, но знае за еврото и казва, че промяната на валутата у нас не му пречи. Дори държи всеки месец роднините му да го водят до пощата, където лично получава пенсията си, вече в евро.