Старозагорци благодарят на Общината и специално на секретаря Николай Диков
Причината:
Всичко започна с разговор с Ани Чипева /бивш. зам. директор на Спортното училище/ и нейна приятелка, на пейка в градинката до паметника на Васил Левски. Всъщност всеки вижда, че около паметника не е достатъчно чисто. Там през деня се разполагат 2-3 бездомни мъже, които вечер спят в храстите. Ани и приятелката ѝ ми казаха, че са сигнализирали в полицията. От там предприемат нещо, но мъжете пак се връщат. Храстите в южната част не се поддържат, постоянно там се изхвърлят всякакви отпадъци. От изток има кафе- машина. Чакащите за лабораторията отсреща пият кафета, хвърлят чашки и бъркалки в градинката. По алеята до здравната служба влизат автомобили, завиват до училището, пречат на децата, учещи на първия етаж, тоест ползват го като паркинг. Сутрин и вечер там се разхождат кучета. През нощта /приятелката на Ани живее в блока/ се събират млади хора, до късно пият и вдигат шум. Мъжете бездомници направо пикаят / не обичам тази дума, но…/ до дърветата.
Следствие:
Аз се „навих“, написах един текст и го огледахме с Ани, с директорката на образователния център, с отец Петър – предстоятел на храм „Свети Димитър“ и д-р Манолова от здравната служба. Даже директорката каза, че тъй като работят с деца със специални нужди и някои родителите ги водят с коли, няма къде да спрат, там всичко се заема незаконно. Ето това беше. Писмото го депозирах на 30 или 31 октомври, 2025 година в Общината, а малко преди това връчих на секретаря Николай Диков, когато гостува в Клуба на учителите-ветерани.
Разбира се писах, че това скъпо за старозагорци място, добавих, че е и туристически обект.
В края на месец октомври 2025 година внесохме в деловодството на Община Стара Загора предложение до кмета господин Живко Тодоров относно градинката около паметника на Васил Левски от името на група граждани, на Центъра за специална образователна подкрепа, службата на РЗОК и катедралния храм „Св Димитър“.
Изтъкнахме, че това свидно за историческата памет на старозагорци място има неприветлив вид. Не се поддържа чисто, храстите и тревните площи са занемарени, алеята пред храма и училището е превърната в паркинг. Мястото се обитава от бездомници, които се хранят и спят там, някои граждани пък разхождат в градинката своите кучета, през нощта се събират компании, които се държат до късно неприлично. Направихме някои предложения.
Скоро след това Клубът на учителите пенсионери при Читалище „Климент Охридски“ имаше среща със секретаря на кметството господин Николай Диков по повод на благоустрояването на града ни и му бе връчено копие на нашето писмо до кмета.
Благодарност:
Не може да е не изразим огромната си благодарност за това, че от месец строителна фирма започна дейност по обновяване на настилката около градината. Навярно по-късно ще се осъществят и другите необходими промени. Макар да допускаме, че може би това е било планирано още преди нашия сигнал, оценяваме високо забележителната дейност на Общината за благоустройство на града ни и отзивчивостта към мнението на гражданите. Специална благодарност към секретаря г-н Николай Диков за неговата акуратност, добронамереност и експедитивност.
За гражданите, отправили мнение и молба към Общината
доц. Бонка ВАСИЛЕВА
Журналистическата ни проверка на 6 април 2026г. показа:
Градинките са почистени, храстите и розите – подрязани, никъде не намерихме отпадъци, които замърсяват терена.
Направен е нов подход пред сградата на Центъра за деца със специални потребности. Направен е нов тротоар от храма, пред службата на РЗОК – в момента се довършва крайната южна част. Заварихме багер, който разваляше тротоара от западната страна на площадчето. Строителният техник обясни, че веднага започва довършването на обекта.
В журналистическата си работа много често отразяваме грижата на Общината за благоустрояване на кварталите, в т.ч. междублоковите пространства, детските кътове, парковете, градините, улиците и т.н. За първи път, обаче, получаваме думи на благодарност към тези, които през последните над 10 години неузнаваемо, изцяло промениха Стара Загора. С хубавото, с удобното, с лесното – много бързо се свиква и го приемаме за даденост. Все пак, интелигентността и вежливостта изискват и думи на благодарност. Нали?
Долап.бг
