За величествената опера ЦАР КАЛОЯН от Панчо Владигеров – исторически план

На 17 и 18  юли от 21.00 часа на сцената на Античния форум „Августа Траяна”  Старозагорската опера ще представи най-новата си продукция – операта „Цар Калоян” от Панчо Владигеров. Старозагорската опера избира да постави именно това българско оперно заглавие в годината, когато чества своя 100 годишен юбилей, а сценографията е замислена и проектирана за сцената на Античния форум „Августа Траяна”.

История на създаването на операта:

В годините на създаването на операта „Цар Калоян“ у нас има само един държавен музикално-изпълнителски институт — Софийската народна опера. По това време не съществуват нито държавен симфоничен оркестър, нито хор, нито какъвто и да е друг изпълнителски състав. Всички други музикални колективи освен операта са на самодейни начала. В оперния ни театър се играят произведения от класиката, а българският репертоар е застъпен с творбите на нашите композитори от първото поколение. Владигеров като най-виден представител на българската музика решава да направи своя принос и в този жанр. Той започва да търси сюжет и се спира на твърде известния по тава време роман на Фани Попова-Мутафова „Солунският чудотворец“.

Авторката се съгласява да напише

съвместно с големия български поет и театрален деец Николай Лилиев (1885–1959) оперното либрето. Двамата либретисти създават текста на операта само върху мотиви от романа и събитията са предадени малко свободно. На фона на важния в българската история факт — победата на Калоян над кръстоносците латини и пленяването на техния император Балдуин — е изградена силна човешка драма. В либретото историческите събития са повод за развитието на действието. Дадени са разнообразни картини, главно от живота на дворцовите среди, обрисувани са нравите и взаимоотношенията между приближените на царя, но заедно с това са щрихирани и ярки народни сцени. Николай Лилиев като опитен театрал спомага либретото да бъде изградено според изискванията на оперната драматургия, а написаните от него стихове са на превъзходен поетичен език.

Панчо Владигеров започва работа над музиката

в началото на 1935 г. и за една година успява да завърши напълно партитурата. „Цар Калоян“ е изнесена за пръв път на 20 май 1936 г. под диригентството на Асен Найденов. Режисьор е Христо Попов. Операта е посрещната топло и с интерес от страна на публиката, но само след няколко представления е свалена по внушение на двореца, тъй като отрицателният образ на куманката царица Мария в операта можел да даде повод за уронване престижа на тогавашната царица — чужденката Йоана. Само няколко месеца след софийската премиера „Цар Калоян“ е поставена с голям успех в Братиславската опера — на 30 януари 1937 г. Малко по-късно операта се изнася и в Любляна. Втората постановка на „Цар Калоян“ у нас е осъществена през 1962 г. в новата сценична редакция от Русенската народна опера под диригентството на Ромео Райчев и режисурата на Евгений Немиров. През 1975 г. „Цар Калоян“ е поставена в Софийската народна опера. Диригент е Александър Владигеров, а режисьор Михаил Хаджимишев.

На премиерния спектакъл на операта „Цар Калоян” на 1 март 1962 г.  в Стара Загора присъства и композиторът Панчо Владигеров. С този спектакъл е отбелязана 75-тата му годишнина и 50 години от основаването на Операта в Стара Загора.

Панчо Владигеров:”Винаги съм се чувствал българин”

Част от интервю на журналистката Донка Йотова с Панчо  Владигеров за в.Септември след премиерата

„Аз винаги съм се чувствал българин, не само по силата на своя произход. Аз съм закърмен с българската земя и нейните песни, с нейния великолепен фолклор. Пръв, който ми внуши тази най-голяма обич, е моят учител Добри Христов. Той ме научи да вникна в духа на народната песен, но това беше един период от дълги години, през който аз чувствах непреодолимо влечение към нея. Живял съм, учил съм и съм творил 26 години в Германия, но нито едно от моите произведения не е било чуждо на българските интонации. Мой неотменен пример са били Иван Вазов, Пенчо Славейков, Яворов, Николай Лилиев…

…Има много неща, които са ми донесли големи успехи и радости. Но в тази поредица на първо място ще сложа операта „Цар Калоян” и балета „Легенда за езерото”, в които според мен съм достигнал най-голяма зрелост и връх в своето творчество.

….Мисля че в Стара Загора имаме една много удачна постановка. Особено ме удовлетворяват прекрасните декори, които представи художникът Петър Русков, както и режисьорът Георги Петров, който раздвижи сцената, създаде интересни сценични ситуации. В постановката на Старозагорската народна опера са подбрани много добри певци, като най-добрата, най-съвършената Мария, която съм имал, е Мария Венцеславова. Борис, Балзушн, Калоян също имат своето пълно покритие на сцената в Стара Загора. Но най-силно впечатление прави ентусиазмът, желанието и любовта, с които всички – певци, артисти, балетисти, участват в постановката. Искам да изразя задоволството си от диригента Ромео Райчев, който още през 1962 година постави блестящо музикално тази опера в Русе, а тук в Стара Загора я интерпретира по още по-съвършен начин. Аз лично му благодаря, че той може да вдъхнови целия колектив за създаването на едно бляскаво представление. Иска ми се да изразя задоволство и от костюмите, проектирани от художничката Мария Трендафилова, както и от танците, поставени така стилно от Петър Луканов.“

ЦАР КАЛОЯН – Опера в три действия (шест картини)

Либрето Николай Лилиев и Фани Попова-Мутафова

Музика: Панчо Владигеров

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

Калоян, български цар — баритон

Царица Мария, негова жена, куманка — сопран

Балдуин, император на латините, пленник в Търново – тенор

Деспот Борил — тенор

Зоя, придворна дама — мецосопран

Каля, куманка, прислужница на царицата — алт

Бързоходец — тенор

Тълмач — тенор

Български архиепископ — бас

Прислужник — бас

Монах — бас

Вестител — бас

Боляри, болярки, народ, прислужници, стражи, кумански девойки, войници, кръстоносци, свещеници, монаси и др.

Действието се развива в Търново в първите години на XIII в.

СЪДЪРЖАНИЕ

В катедралния храм в Търново. За да укрепи наскоро освободилата се от Византия българска държава, младият цар Калоян е сключил уния с папа Инокентий. С този политически акт той цели да предпази страната от нахлуването на кръстоносците и същевременно да насочи вниманието си само към стремежите на Византия отново да покори България. Папата е изпратил един кардинал да короняса Калоян за цар на българите. Калоян е щастлив, че с това всъщност официално се признава България за свободна държава. Народът радостно приветствува своя любим цар. Но едва привършила коронацията и втурналият се вестоносец съобщава, че латинският император Балдуин е нахлул е кръстоносците си в българските земи. Вестта поразява Калоян. Та нали той и Балдуин са се споразумели да живеят в мир и приятелство! Възмутен от вероломството на латините, Калоян заповядва на болярите веднага да съберат войските си, които сам царят ще предвожда.

В царските покои.

Младата царица, куманката Мария, постоянно тъгува за мъжа си. Тя оплаква нещастната си съдба, защото Калоян непрекъснато отсъствува: нали трябва да брани своята родина. Зоя, придворната дама на царицата, напразно се мъчи да я развлече със своите песни. Гадателката Каля също не може с предсказанията си да утеши царицата, а танцуващите кумански девойки още повече дразнят Мария и тя ги изпъжда. Внезапно долитат тревожни викове; в далечината се виждат приближаващи се войски. Всички мислят, че това са нахлуващи латини. Но тревогата се заменя с радост. Завръща се Калоян със своите победоносни войни. Българският цар е сразил при Адрианополис неприятеля. Много рицари са паднали в кървавите боеве, а техният император Балдуин е пленен от Калоян.

Пред стените на Търново.

Народът радостно посреща победителите. Царицата, придружена от придворните, също е дошла да посрещне Калоян. Горд и щастлив от голямата победа, царят заповядва да свалят оковите на знатния пленник, сам му връща меча и когато Балдуин дава дума, че няма да се опита да избяга, го нарича свой гост. Императорът на латините, който съвсем не е очаквал такова благородство от страна на Калоян, е трогнат истински. Започва радостен народен празник.

Градина пред двореца Царевец.

Калоян отново е заминал с войските си да брани родните земи. По време на дългите му отсъствия царица Мария се е влюбила в гордия и красив рицар Балдуин, който свободно се разхожда из Царевец. В името на своята любов тя е готова на всичко. Сега царицата причаква Балдуин в градината. Императорът, въпреки че не е затворник, изживява тежко пленничеството си. Той тъгува за своите близки, останали в родината му. Когато Мария идва при него, височайшият пленник й разкрива своите страдания. Отначало царицата му изказва съчувствията си, а после открито му признава своята любов. Балдуин е смутен. Когато обаче Мария му предлага своята помощ, за да избяга, при условие, че я вземе със себе си, той с възмущение отказва. Императорът е дал клетва да не бяга, а като рицар не може да злоупотреби с благородството на Калоян.

Кулата на Балдуин.

В мрачната кула императорът живее уединено. Мария още не е изгубила надежда да спечели любовта на латинеца. Сега, преоблечена като монах, тя се промъква при него. Царицата отново му разкрива чувствата си и пак предлага на Балдуин да избягат заедно. Пленникът отговаря гордо и студено, че предпочита робството пред безчестието. Озлобена, Мария замисля отмъщение. Тя си отива, обхваната от жажда за мъст. В кулата се вмъква монах, пристигнал тайно от Фландрия и донася вести за пленника. Балдуин дава на монаха писмо, което той трябва да занесе на жена му. В него пленникът разказва всичко за своя живот в Търново.

В царския дворец.

Калоян се е завърнал от поход. Мария, която не може да прости на Балдуин, че е отхвърлил любовта й, казва на Калоян, че по време на отсъствието му плененият император постоянно я преследвал с любовните си ухажвания. Дори се осмелил да й предложи да избягат заедно. Калоян е възмутен. Той заповядва латинецът веднага да бъде убит, като за смъртта му бъде възвестено с биене на църковните камбани. Мария тържествува. Влиза вестоносец и предава на царя писмото, което е било намерено в един заловен фламандски монах. Калоян извиква преводача и го кара да преведе писмото. От написаното от Балдуин той научава цялата истина. Дълбоко развълнуван от подлостта на жена си, царят заповядва да бъде спряна веднага екзекуцията на Балдуин. В този момент проехтяват камбаните. Мария, скрита зад завеса, е чула всичко. Тя разбира, че измамата й е разкрита, и се пробожда с кинжала си. Калоян е потресен…

Екипът на Долап.бг благодари за предоставените материали от Дарина Кондратцева, завеждат отдел „Изкуство” на Регионална библиотека „Захарий Княжески”

Използвани са и снимки от Архива на Държавна опера-Стара Загора и Централен архив