Красимир Димовски получи Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“. 

Той бе отличен за романа си „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“. 

Призът на фонд „13 века България“ е на практика националната ни литературна награда – сега я получи „Тезеят в своя лабиринт“ на Красимир Димовски. Журито разгледа общо 33 творби, издадени през 2024 г. Негов председател бе акад. Владимир Зарев.

„Тезеят в своя лабиринт“ отвежда в областта на мита и библейското. Книгата задава въпроси като този какво ще се случи с нас, ако се окаже, че бог е момиче. И дали тя просто не ни сънува… „Тезеят на Красимир Димовски се вмъква в лабиринта с всичката си сила – пише за романа Митко Новков, – вмъква и нас, влетявайки ни в един свят особен, странен, изключителен…“

Книгата се явява и своеобразен завършек на трилогията на Красимир Димовски, включваща още „Момичето, което предсказваше миналото“ и „Ловецът на русалки“. Самият той завършва чешка филология в Пловдив, като работи изключително в медиите. Става известен и с рубриката си „Свирепо настроение“ в пловдивския вестник „Марица“. Дебютира през 1987-а в писателското поприще, но на практика три десетилетия отсъства от литературната ни сцена. Книгите от неговата трилогия са посрещнати изключително добре от критика и читатели – доказателство е и настоящата награда. Една от тях – „Ловецът на русалки“, беше и българската номинация за Наградата за литература на Европейския съюз.

„Многопластов роман, с постройка на трилър, сюрреалистичен, с удивителен език…“, коментира „Тезеят в своя лабиринт“ и Младен Влашки. Самият автор – Красимир Димовски, споделя в едно интервю за националната ни телевизия: „В селото на света писателят не играе ролята нито на попа, нито на даскала, нито на кмета. Той не кади тамян, не възпитава назидателно, не политизира. В селото на света, поне според мен, писателят има съвсем друга роля. Да го кажа така – да очовечава човечеството.“

Конкурсът е обявен за първи път през 2009 г., като в началото наградата се присъжда на всеки две години. За първи път Националната литературна награда „Български роман на годината „13 века България“ се връчва през 2011 г. Отличените автори и романи досега са: Галин Никифоров – „Лятото на неудачниците“ (2011 г.); Георги Господинов – „Физика на тъгата“ (2013 г.), Васил Георгиев – „Апарат“ (2014 г.); Емилия Дворянова – „При входа на морето“ (2015 г.); Здравка Евтимова – „Една и съща река“ (2016 г.); Момчил Николов – „Последната територия“ (2017 г.); Захари Карабашлиев – „Хавра“ (2018 г.); Елена Алексиева – „Свети Вълк“ (2019 г.); Теодора Димова -„Поразените“ (2020 г.); Георги Господинов –  „Времеубежище“ (2021 г.); Захари Карабашлиев – „Опашката“ (2022 г.); Тодор Тодоров – „Хагабула“ (2023 г.); Захари Карабашлиев – „Рана“ (2024 г.).