С веществено-документална изложба Държавен архив- Стара Загора поздрави един от най-големите си дарители и драгоценен приятел НИНО ЛУКАНОВ, послучай неговата 90-годишнина

На 16 ноември 2026г. с веществено-документална изложба, колективът на Държавен архив Стара Загора , почете 90-годишнината от рождението на големия театрален актьор и изявена обществена личност д-р Нино Луканов.

В малкото салонче на институцията, сърдечно, искрено и истински, се събраха почитатели и приятели на рожденика (14 ноември 1936г.). А той, със завидна памет, с неугасващо чувство за хумор и аристократичен дух, поздравяваше гостите си, намираше блага дума за всеки от тях и най-вече за Архива, където се съхранява по най-добрия начин за вечни времена, всичко, което през годините е събирал и предал с готовност.

„Безценно е това, което дадохме на съхранение в Държавния архив, каза г-н Луканов. – Това е богатство. То попълва историята, паспорта на Стара Загора, че тука винаги е ставало нещо, въпреки промените в целия спектър, но градът винаги е бил с перспектива…

Нашият скромен принос като хора в света на изкуството и културата е да допринесем, колкото може повече– топлота, удоволствие, радост на тези старозагорци, които имат късмета тук да се родят, да се изучат в нашия град – най-доброто място за живеене, тук да се развиват, да осъществяват мечти на себе си, на децата си, на внуци и правнуци. Дай Боже, Градът ни винаги да расте и Стара Загора да бъде над всичките отгоре…

…Цялото си богатство с радост предадох на Държавния архив за съхранение и ползване во вечни времена защото: Нашият Драматичен театър „Гео Милев“, както и градът, имаха нещастието да станат свидетели на огромен пожар в сградата на операта, където и ние играехме. В репетиционната зала беше поместена и нашата библиотека. Зам. директорът на театъра Петър Добчев събираше и съхраняваше всичко, което излезе за театъра. За съжаление, заедно с други много ценни неща, изгоря и този архив.

Ако не бях талантлив и всеотдаен архивар, нашият театър нямаше да има паспорт, нямаше как да докаже, че съществува повече от 100 години- единственият извънстоличен театър с такава богата биография и с такава прекрасна публика- сърдечна, отзивчива, топла, всеопрощаваща и блага, готова да ни носи на крила, дори когато по-малко заслужаваме… „

В 10 200 фотографии Луканов разказва историята на Старозагорския театър – всички постановки той е снимал, а негативите са запазени. Снимките са качени на дискове, а дисковете са дарени на Театъра, на Архива, на Регионалния исторически музей и на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“.

С особена любов и думи на благодарност, Нино Луканов се бърна към съпругата си Анастасия . Тя е първата му партньорка на старозагорска сцена и вече 64 години са неизменно рамо до рамо в живота. Да му е жива и здрава.

„Благодарна съм, че работата ми в Държавен архив Стара Загора успя да ме срещне с Човек като Вас. В продължение на повече от 10 години имам възможност да контактувам, да оценя колко голяма личност и актьор сте, и какъв голям дарител сте. Радвам се, че няколко пъти споменахте, че съм Ваш приятел. Това е най-голямата ми награда“ – каза

Вяра Жекова – главен експерт в институцията . Тя, заедно с Веселина Тракова са подредили изложбата..

„В експозицията послучай Вашата 90-годишнина сме се опитали да направим малко по-различен поглед от преди 10 години, по повод 80-годишнината Ви – сподели г-жа Жекова. – Обърнали сме повече внимание на „непознатия“ Нино Луканов като показваме неговите хобита:любовта към конете, към въздушния спорт, към фотографията. В отделни витрини са поместени поздравителни адреси и награди послучай неговата 80 – годишнина.

В някои от витрините са поставени последно дарени документи, свързани с Борис Христов – писма от личната кореспонденция на Луканов и великия бас, писма от съпругата на Христов- г-жа Франка…Присъства и най-ценното дарение – албумът на Борис Христов с уникални снимки, които проследяват голяма част от творческия път на певеца.  Има и документи свързани с Музикалното общество „Борис Христов“, което е създадено и в продължение на повече от 25 г. е ръководено от Нино Луканов.

„Доволен съм, че успях, според силите и възможностите си, да направя добри дела за нашия театър. Доволен съм, че играх с талантливи колеги през повече от половин век“- сподели рожденикът.

В Приветствения адрес до юбиляра колективът на Държавен архив Стара Загора изразява искрено възхищение и дълбок поклон пред неговия забележителен творчески път, за всеотдайността, с която е служил на българското театрално изкуство и за оставената дълбока следа в културната история на Стара Загора.

От името на архиварите Вяра Жекова подари на Нино Луканов диамантен гоблен, изработен от нея, с любимите му коне.

Росица Ранчева