Старозагорският митрополит Методий – човекът, който засади бъдещето
Има хора, които оставят след себе си книги. Други – паметници, институции, исторически дела. А има и такива, които оставят гора. За поколенията!
На 1 ноември 2026 година се навършват 104 години от кончината на блаженопочиналия Старозагорски митрополит Методий – една от най-ярките и необикновени личности в българската история. Човек с духовен сан, но и с дързостта на визионер. С поглед, който не се е ограничавал с хоризонта на собственото му време. С воля, която не се е огъвала пред трудностите и неразбирането.
Той видял в голия, каменист хълм над Стара Загора не безплодна земя, а бъдеща градина. Другите виждали камъни, той виждал дървета. Другите виждали трудности, той виждал възможности. И най-важното – виждал хората, които един ден ще се радват на неговата мечта.
Така се ражда Аязмото – не просто парк, не просто зелено богатство, а материализирана човешка вяра в доброто.
Днес хиляди старозагорци и гости на града се разхождат под короните на дърветата, дишат прохладата им, търсят тишина и утеха. Малцина обаче вероятно си дават сметка, че всяка алея, всяка сянка и всяко зелено кътче са част от една голяма човешка воля.
Митрополит Методий Старозагорски ни е оставил нещо повече от Аязмото. Оставил ни е урок по далновидност. Защото истинският държавник, духовник и общественик не мисли само за това какво ще направи днес, а какво ще остане след него. Не пита единствено какво ще получи от времето си, а какво ще му завещае. И ето защо е толкова символично, че годишнината от кончината му съвпада с Деня на народните будители.
Будителите не само събуждат съзнанието. Те събуждат и бъдещето!
Митрополит Методий е от онези редки личности, които продължават да говорят и след смъртта си. Не непременно чрез думи, а чрез делата си. Аязмото е неговото живо послание към поколенията.
Може би най-достойният начин да почетем паметта му не е само да поднесем цветя пред паметника му, а да се запитаме: умеем ли и ние да мислим толкова далеч напред? Имаме ли смелостта да създаваме неща, чиито плодове няма да берем самите ние?
„Човекът си отива, но онова, което е посадил с любов за бъдещето, продължава да расте.“- пише Дядо Методий.
Поклон пред паметта на Старозагорския митрополит Методий – човека, който не просто засади дървета, а засади бъдеще!
Хвала митрополиту Методийо!
Нека продължаваме да работим заедно за доброто на словото и паметта!
Росица Ранчева
