БУДИТЕЛИТЕ – СВЕТЛИНАТА, КОЯТО НЕ УГАСВА



Има дни в българския календар, които не се нуждаят от пищни тържества, фанфари и многоцветни украси. Достатъчно е да притихнем за миг, да се вслушаме в паметта си и да си спомним хората, благодарение на които днес имаме език, история, духовност и самочувствие на народ.



Първи ноември е такъв ден!

 Денят на народните будители – празник на онези, които са палили светлината в най-тъмните времена на българското битие. На книжовниците и учителите, на духовниците и просветителите, на революционерите и мечтателите, които са вярвали, че един народ може да бъде поробен физически, но никога не бива да допуска робството да завладее духа му.



Те нямаха социални мрежи, но имаха слово. Нямаха трибуни, но имаха глас. Нямаха власт, но притежаваха нещо много по-силно – съзнанието, че просветеният човек е свободен човек.



Паисий разтърси народната памет с една малка книжка. Софроний продължи делото му. Неофит Рилски отвори пътя на новото образование. Петър Берон даде на българските деца своя „Рибен буквар“. А след тях дойдоха хиляди учители, читалищни дейци, книжовници и родолюбци, чиито имена може и да не са записани със златни букви в историята, но са оставили светла следа в живота на поколения българи.

И днес, повече от век след Освобождението, имаме ли нужда от будители?

Повече от всякога!



Защото будителството не е приключило с Възраждането. То не е музейна ценност, нито красиво клише, което изваждаме веднъж годишно за празничните речи. 

Днес будител е учителят, който не просто преподава урока, а събужда любопитство и вдъхновява. Библиотекарят, който пази книгите и отваря врати към светове. Читалищният деец, който събира хората около българската песен, традиция и памет. Ученият, който търси истината. Журналистът, който отстоява словото. Родителят и бабата, които разказват на децата си откъде сме тръгнали и кои сме.



Будител е всеки, който не се примирява с духовната леност, безразличието и забравата.

Може би най-големият ни днешен проблем не е, че няма светлина, а че понякога доброволно затваряме очи пред нея. Затрупани от ежедневие, шум, противоречия и краткотрайни сензации, забравяме колко важно е да четем, да знаем, да помним и да мислим. Забравяме, че свободата не е само право, а и отговорност.



Затова на 1 ноември нека не просто поднесем цветя пред паметниците. Нека си обещаем да бъдем по-добри пазители на наследеното. Да уважаваме знанието, да ценим учителите, да подкрепяме културата, да пазим българския език и да предаваме на децата си не само спомена за миналото, но и любовта към него.

Защото народ без памет е народ без корени, а народ без духовност трудно намира посока.

Будителите не са само онези, които са живели преди нас. Будители са и онези, които днес не позволяват на светлината да угасне.

 Поклон пред всички тях – познатите и безименните, отишлите си и живите, големите личности и тихите добротворци!

И нека помним: България няма да бъде по-силна само с това, което притежава. Тя ще бъде по-силна с това, което знае, помни, създава и предава нататък.



Честит Ден на народните будители! Нека светлината им продължава да живее в нас!


Росица Ранчева