В Япония отглеждането на Човек не е лична, а обща задача

В Япония всеки възрастен може да направи забележка на всяко дете. Там вярват, че всяко дете принадлежи на общността. И ако едно дете направи нещо нередно, а ти не реагираш, японците смятат това не за учтивост, а за безотговорност. Това е прост, но дълбок принцип. Той означава, че няма „моите“ или „твоите“ деца – има нашите деца.

Защото отглеждането на Човек не е лична, а обща задача. Затова е напълно нормално непознат да предупреди дете на улицата, възрастна дама да го коригира във влака или продавачът учтиво да помоли малчугана да не пипа всичко наоколо.

И не го правят с арогантност, а с уважение и нежност. Защото така се предава усещането, че живеем заедно не чрез контрол, а чрез грижа.

Тази нагласа се вижда във всеки ежедневен жест.

Никой не хвърля боклук по улиците.

Обществените тоалетни са кристално чисти.

В училищата децата сами почистват класните стаи и сервират обяд на съучениците си – не защото „трябва“, а защото така е правилно.

Те мислят за тези, които идват след тях.

Движат се през света така, сякаш той принадлежи не само на тях, а и на другите.

В Япония това не е просто правило, това е обща отговорност. Изкуството да бъдеш част от нещо по-голямо от самия себе си.

Може би, ако и ние се научим да гледаме на чуждите деца сякаш са поне малко наши, градовете ни ще станат по-тихи, улиците по-чисти, а сърцата по-меки.