На добър час! Започна новата учебна година!

ЗАЩО В БЪЛГАРИЯ УЧЕБНАТА ГОДИНА ЗАПОЧВА НА 15 СЕПТЕМВРИ?

Днес е първият учебен ден, в който над 716 000 ученици ще прекрачат прага на класните стаи, като 57 000 от тях ще направят това за първи път.

По традиция учебната година у нас започва на 15 септември, но това не винаги е било така. Различен е и учебният график в европейските държави, тъй като в повечето от тях училищата отварят врати още на 1 септември.

Има и други изключения, като Италия, където първият звънец бие чак на 1 октомври, както и Гърция, където учебната година започва още през август.

Защо обаче в България се е наложила датата 15 септември?

За да си отговорим на този въпрос, трябва да се върнем назад в историята до периода на българското Възраждане, когато територията и населението на страната все още са част от Османската империя.

През 18-и и 19-и век началото и краят на учебната година не били свързани с конкретна дата. Продължителността на учебните занятия зависела от конкретния регион и най-вече от договорката с учителите, които получавали заплащане от местните общини и настоятелства.

В някои краища на страната занятията се провеждали само през зимата, когато хората не били заети със селскостопанска дейност, докато в други учениците посещавали класната стая през цялата година, но само в определени дни.

Обикновено най-често срещаният график на занятията бил за около 6-7 месеца – от Димитровден в края на октомври до Гергьовден в началото на май. Това бил периодът, в който на нивите нямало толкова работа, колкото през летните месеци.

В средата на 19-и век в България започват да преподават учители, завършили образованието си в Европа и Русия, а заедно с тях се въвеждат и много от порядките на образователните системи в големите европейски империи.

По това време учебната година започвала в края на август или началото на септември, като продължавала чак до началото на лятото.

През юни, обикновено на Петровден, се провеждали и публични изпити, на които присъствали родителите на учениците и представителите на училищните настоятелства. Тези изпити били оценка както за учениците, така и за работата на техните преподаватели.

Още по онова време се очертал и един от основните проблеми на българското образование. Децата били едни от активните работници и помощници в селскостопанската работа.

В края на лятото и началото на есента те участвали в прибирането на реколтата, поради което голяма част от тях не успявали да посещават учебните занятия.

През 70-те години на 19-и век този проблем се обсъждал активно на учителските събори и било взето решение учебната година за децата да продължава не повече от 9 месеца, за да не се припокрива с активната селскостопанска дейност.

След Освобождението проф. Марин Дринов, който през 1879 година ръководи отдела за народното просвещение и духовните дела в новосъздаденото Княжество България, обявява 1 септември като дата, на която започват учебните занятия навсякъде в страната.

Този регламент се запазва чак до 1885 година, но проблемът с масовите отсъствия на децата от селските училища през есента остава на дневен ред.

На повечето места в страната учебните занятия започват по различно време в диапазона от 1 септември до 1 октомври и продължават до началото на май.

През 1919 година, след разгрома на България в Първата световна война, на власт идва правителството на Българския земеделски народен съюз, начело с лидера на партията Александър Стамболийски.

Като съсловна организация на селското население, нейната политика е съобразена в голяма степен с неговите желания и нужди.

Образователният министър Стоян Омарчевски се заема със серия от реформи, включително и определянето на датата 15 септември за начало на учебната година.

Това става през 1921 година, като идеята за изместването ѝ с две седмици е децата да могат да помагат в прибирането на реколтата, след което да могат на спокойствие да посещават занятията.

Омарчевски прокарва и закона за задължителното основно образование, осигурява изграждането на над 1100 нови училища в малките населени места. През 1921 г. той прокарва и правописната реформа, предложена от академик Александър Теодоров-Балан и обявява 1 ноември за Ден на народните будители.

По негово време се откриват и Медицинският, Ветеринарният, Агрономическият и Богословският факултети на Софийския университет.

Промяна има през 1952 г. и тя е свързана с рамките на учебната година под влияние на образователната система в Съветския съюз – от 1 септември до 30 май. Тогава е въведено и наклоненото писане с лилаво мастило, четири учебни срока, петобалната система за оценяване на знанията и т. н.

Моделът се оказва неприложим за българската образователна система, която е с дългогодишна традиция и от 1957 г. до днес началото на учебната година е 15 септември.

През 2011 г. тогавашният министър на образованието Сергей Игнатов прави неуспешен опит за връщане на старата дата 1 септември. Още едно предложение – учебната година да започне от 1-ви и или 7-и – е направено през 2022 г. Но учениците отново ще прекрачат прага на школото днес, на 15 септември.

Така, през последните 104 години 15 септември се установява като датата, на която учениците влизат в класните стаи след лятната ваканция.

На добър час!

Тази традиция продължава до ден днешен, въпреки че съвременните ученици нямат почти никакъв допир със земеделието. По тази причина през годините се появиха и идеи за връщане на стария график на учебната година с начало на 1 септември.

Последното официално предложение в този дух беше на образователния министър Сергей Игнатов през 2001 г., но то не беше прието и така датата, установена от правителството на БЗНС през вече далечната 1921 г., остана валидна.