За панихидата на 19-и юли и молитвата за упокой пред Мавзолеят костница – за поклонението и паметта на живите старозагорци
Всяка година на 19-и юли по традиция в старозагорския храм „Св. Троица“ свещенството извършва вечерня с панихида…След това с литийно шествие, участниците се оправят към Мавзолея костница „19-ий юлий“ 1877 за поклонение и молитва за упокой душите на загиналите .
Тази година службата водеше архимандрит Панкратий – протосингел в Светата Старозагорска Митрополия в съслужение с отците при храм „Св. Троица“ и братя от храмовете в града. Община Стара Загора се представляваше от зам. кмета г-жа Милена Желева и г-жа Диана Атанасова – началник отдел „Култура“…Присъстваха и граждани…
На този ден идвам да се поклоня и да остана в мислите и молитвите си за трагизма на хората в ония жестоки дни – „огън върху огън е било…“- юлската жега и пламъците на горящия град, сред писъци и жестокости в кръв.
Тази година преди мен тръгна съпругът ми. Той идва тук не само по повика на едно общоградско честване, а воден от личните си преживявания – да запали свещ и да се помоли за душите на загиналите си близки.
Българите нямаме особена дълготрайна памет за рода си, а пък за летописна книга – да не говорим! У дома се помнеше и се разказваше, че дядото на дядо му изпратил жените и децата да бягат през Боаза към Балкана, а той останал да варди стоката и тук е съсечен…А семейството – невяста с двете си момчета, на 14 и на 16 години, стигат отвъд Балкана в гр. Летница. Там ги застига вестта за неговата смърт…След примирието момчетата се връщат в опожарения град и започват да събират от начало, каквото е останало и да градят дом и имот. Майка им остава в Летница, където се жени и създава ново семейство…До нас е останало, че имаме роднини в гр. Летница, които не познаваме…
А по линия на баба му – нейната баба, по време на тези събития, е била млада булка и бременна е бягала. В напреднала бременност стига Шипка и там, отвъд върха, между тръните – ражда…
Както се казва животът и смъртта вървят едно до друго…Това е, навярно същото, като в останалите старозагорски семейства…Но присъствието на малкото хора на поклонението много остро беше забелязано от отец Стефан, който воден от чувството за дълг отправи питане – Къде са другите!? Защо сме толкоз малко в този ден!? Какво правим и какво трябва да направим!?
Мисля, че нямаме нужда от масови граждански събития, в които водещи да бъдат Общината и институциите. Това трябва да е повик на сърцето ни, повик на кървавите спомени на едно жестоко време, което трябва да не се повтаря! Мисля, че всеки сам трябва да открие корените си и застиналата кръв по тях, за да ги разказва – не за омраза и ненавист, а за почит и смирение пред страданието…
Вярно е, че нямаме родословни дървета и летописни книги, но във всяко старозагорско семейство се пази някакъв кървав спомен от юлските събития на 1877-а година.
И нека да намираме по малко време, за да отправим стъпките си към храма и Мавзолея-костница 19-и юли в този ден и заедно да се помолим за упокой душите на тези мъченици…Като тръгвате хванете за ръка децата или внуците си и ги доведете тук. Така ще им покажете как почитате предците си…Така ще бъдат българи, които знаят, че тяхното семейство е част от героичната история на опожарения ни град, в която техният род е платил с цената на скъп ближен и на хилядите загинали, за които заедно да се помолим: “Бог да ги прости!“
Гинка МИХАЙЛОВА
