„Хай хай, Япония“- добронамереният и радостен поглед към света на Юлияна Антонова-Мурата
Чаровницата Юлияна Антонова-Мурата представи на 16 септември 2024 г. в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески” своята 4-та книга „Хай хай, Япония”. Обявена от издателите като 4-та и последна, всъщност от емоцията на автора и настроението на залата, убеждението, което остава е, че книгата просто няма да е последна, няма как да е последна!
Япония е страна, която се разгадава на отделни микрони: човек по човек, стъпка по стъпка, впечатление след впечатление, удивление след удивление, благодарност /непрекъснато/, вътрешна радост /почти непрекъснато/, съзерцание, удивление, очарование…..и още и още, и още…
Мария Донева със сладкия си глас представи книгата и авторката и толкова сърдечно и светло! Думите и бяха за този „чист, изящен и нежен български език”, на който пише Юлияна Антонова-Мурата. За това, че в текстовете и се появяват и нови думи, че са на език, който се създава в момента. Думите и бяха и за това, колко „смирено мъдри” са хората от кратките истории на Юлияна, но че „Япония не е идеализирана и България не е омаловажена”. „Юлияна Антонова има добронамерен и радостен поглед към света. Тя пише и за болката – как човек стъпва върху болката си, за да се изправи по-високо. Историите и са хуманни и светли, въздигащи човечността на пиедестал” – каза Мария Донева.
А самата Юлияна Антонова с вълнение и така сладкодумно говори над час пред стихналата зала…За какво ли не, за какво ли не?!!! Започна с това, как и защо японците остаряват красиво и спокойно. За стриктната здравна профилактика. За умението да пазят личното си пространство – на което учат още бебетата в техните първи уроци след раждането….За изключителната чистота в Япония. За 2те азбуки по 46 знака, за йегоглифите общо 100 000, че е нужно да се знаят 2200-2500 от тях, за да четете вестник. За 7-те кръга на Ада, които трябва да преминеш от детската градина и училището, за да те приемат в Токийския университет. За сметалото „соробан”…
Послушахме малко музика от композитор, за когото никога нищо не бях чувала и чела – роденият с тежко заболяване Хикари Ое /Хикари е светлина на български/, който има гениален талант да пише музика.
За баща му, Нобеловият лауреат Кендзабуро Ое, написал и книгата „По пътя на светлината: баща и син”. /потърсете, има негови книги, преведени на български/
За светлината, която такива хора, хората на изкуството, носят в живота на другите.
….и си тръгнахме от срещата, пълни с една спокойна и тиха светлина!
Благодарим Юлияна, Мария и организатори!
Уляна Кьосева
снимки: Библиотека „Родина“
