IN MEMORIAM

СМЪРТТА НА ПОЕТА

на Таньо Клисуров

 

Е, случи се…

Внезапно Смърт…

И ето:

духът е лек,

а тялото е тежко…

И изтъняват думи,

и пътеки.

И избледняват спомени,

и грешки!

И вече няма смисъл да говорим,

и ще мълчим оттук насетне вече…

Наивно е, че милост ще измолим

от Таз,

която прави ни далечни!

Сбогуване – каква безкрайна дума

без брегове,

без мостове,

без нищо?!

И в нея, като кораби се губим,

останали без чувството за пристан.

Наистина ли, всичко свършва с нея?!

Спасителна жилетка е стихът ти,

чрез който ще възкръсваш и живееш

в копнежа на ранимата си същност…

Та, значи Смърт?!

Без патос,

без фанфари?!

Надеждата след теб – пробита ризница,

но в твоите словесни интеграли

СМЪРТТА липсва…

И да ти гризе опинците!

 

Йордан Пеев

29.03,2024

На снимката Таньо Клисуров представя двата романа на Йордан Пеев „Пощальонът“ и Последният Адам“, а Валентин Дончевски е художник както на техните корици , също и на корицата на стихосбирката на Йордан Пеев “ Ръце за даване “ чийто редактор е Таньо Клисуров…