Новата рубрика на Долап.бг: „ЗНАЕТЕ ЛИ КАК СЕ ПРАВИ?“


Малките правила на доброто общуване

.

Здравейте!

Според нас, културата на поведение е изкуство, което не изисква специален талант, а внимание, уважение и малко познание. Как се държим у дома и на гости, в театъра и ресторанта, на улицата и в храма? А в училище или в университета, при пътуване… кога, какво и защо е прилично да направим? В нашата рубрика ще търсим отговорите на тези и още много житейски въпроси – без назидание, без високомерие и без излишна академичност. С полезни съвети, любопитни примери и понякога с усмивка.

Защото културата не е само онова, което виждаме на сцената. Тя е и онова, което показваме, когато сме сред хората.

Не е необходимо всички да бъдем аристократи. Но е прекрасно да умеем да се държим като възпитани хора.



Европейската сцена не е само място, на което се представяме. Тя е начинът, по който живеем, общуваме и се отнасяме един към друг.

 И нека започнем от най-малкото – от себе си!

Намеренията ни са да превърнем тази рубрика в една от разпознаваемите инициативи на „Долап“ по пътя към 2032 година.

 Ще спазваме три правила:

1. Практичност – всеки материал да отговаря на конкретен житейски въпрос.
2. Достъпност – да бъде разбираем и за 7-годишен, и за 87-годишен читател.
 3. Усмивка – никой да не се чувства засрамен, че не знае нещо.

 И още нещо: когато става дума за етикет, трябва да различаваме традиционните правила от съвременните норми. Някои обичаи са се променили, други зависят от ситуацията и културната среда. Ще проверяваме и ще обясняваме, вместо да представяме всяка стара условност като задължителен закон.



А знаете ли какво би било най-хубавото?

След няколко месеца читателите ни да започнат да си казват:

„Чакай, чакай! Какво пишеше в „Долап“ за това?“ 

Тогава ще знаем, че сме постигнали нещо повече от поредица публикации. Ще сме допринесли за една по-културна, по-учтива и по-приятна за живеене общност.

 А това също е европейска сцена! ❤️

В СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ПОЗДРАВИТЕ ДА ЗАПОЧНЕМ С ПОЗДРАВА

Или защо едно „Добър ден!“ понякога струва повече от цяла реч.



Срещаме познат на улицата. Влизаме в нечий дом. Пристигаме на гости. Запознаваме се с непознат. Какво правим? Поздравяваме, разбира се! Но дали винаги знаем как да го направим според правилата на добрия тон?



1. Кой поздравява пръв?



В съвременното общуване първи поздравява този, който пръв забележи другия. Не е необходимо да чакаме по-възрастният, по-високопоставеният или мъжът да направи първата крачка. Поздравът е знак на уважение, а не състезание по обществено положение.



2. Кой пръв подава ръка?



При официално запознанство инициативата за ръкостискане традиционно принадлежи на жената спрямо мъжа, на по-възрастния спрямо по-младия и на човека с по-висок обществен или служебен статус спрямо другия.

Но нека не превръщаме това в изпит по протокол! Ако някой ни подаде ръка, отговаряме естествено и с усмивка.



Ръкостискането трябва да бъде кратко, уверено и ненатрапчиво. Нито отпуснато като мокра кърпичка, нито толкова силно, че другият да се замисли дали не е попаднал на състезание по силова гимнастика.



3. Пристигаме на гости, но всички вече са се събрали. Какво правим?

Първо поздравяваме домакините. След това отправяме общ поздрав към присъстващите. Ако компанията е малка, естествено е да се здрависаме и с останалите, без да прекъсваме разговорите им.



А ако не познаваме някого? Представяме се или молим домакините да ни запознаят.

И нещо важно: не сме длъжни да целунем всички дами по бузата! Този жест е въпрос на близост и установен обичай, а не задължителна част от протокола.

 И още нещо не забравяйте:Недопустимо е да се ръкувате през масата, на трапезата.

4. А целуването на ръка?



Това е красив, но вече по-рядко срещан жест на традиционната галантност. В съвременното общуване не е задължителен и трябва да бъде съобразен с обстановката и желанието на дамата. Не се целува ръка на непозната жена по собствена инициатива, нито се приема, че всяка дама очаква този жест.



5. Има ли значение усмивката?



О, и още как! Погледът в очите, приветливото изражение и ясният поздрав са много по-важни от демонстративните жестове.

 Не поздравявайте, докато гледате телефона си. Не подхвърляйте „Здрасти!“ през рамо. И не карайте човека срещу Вас да се чуди дали изобщо сте го забелязали.



6. Трябва ли, когато учителят влезе в клас учениците да станат?



Категорично ДА! Учениците могат и е добре да бъдат научени да стават при влизането на учителя, особено в началните и средните класове.

 Не защото учителят е „началник“, а защото този жест възпитава уважение към човека и към образователния процес.

 Но има еднакво важно „от другата страна“:

 Учителят също трябва да поздрави учениците.

„Добро утро, деца!“

Можем да научим децата още от малки на пет прости неща:

„Добро утро!“ 
„Добър ден!“ 
„Довиждане!“ 
„Моля!“ 
„Благодаря!“

 И към тях да добавим най-трудното:

Да погледнеш човека, когато го поздравяваш.

 Защото дете, което поздравява, не просто е научило добра дума. То е научило, че другият човек съществува и заслужава да бъде забелязан.

 

Трябва да възпитаваме внимателни хора.

 Детето, което поздравява портиера в училище, утре ще поздрави продавача.

Студентът, който изслушва преподавателя, утре ще изслушва колегата си.

Учителят, който поздравява учениците си, показва, че уважението не върви само отгоре надолу. 

А човекът, който вдига чаша за здравето на другия, трябва да умее и да чуе пожеланието му.

 Поздравът е само една дума. 
Но зад нея стои цяла философия: 
„Виждам те. Уважавам те. Радвам се, че си тук.“ 

И това, струва ми се, е чудесен урок не само по етикет, а и по човечност.

7. Тостът поздрав ли е?



Близък роднина на поздрава е, но не е същото.

 Поздравяваме човек за празник, среща, успех или по повод.

Тостът е словесно пожелание или израз на почит, обикновено придружен от вдигане на чаша.

„За здравето на домакина!“ – това е тост.

„Честит рожден ден!“ – това е поздрав.

 А когато кажем:

„Честит рожден ден! За твое здраве!“

– вече имаме прекрасна комбинация от двете. 🥂

И едно важно правило за тостовете: когато някой произнася тост, не продължаваме разговора, не започваме да се храним шумно и не ровим в телефона. Слушаме човека.

А след тоста чашите могат да се вдигнат, но не е задължително всеки да пие алкохол. Вода или безалкохолна напитка също може да участва в добрия тон.



И за финал – едно малко правило:

Поздравът не е формалност, а признание, че човекът срещу нас заслужава внимание.

А сега си признайте: колко пъти сте подминали познат, защото сте били прекалено заети да гледате телефона си?

 Не се притеснявайте. И ние няма да Ви издадем!

ПОМНЕТЕ: Добрите обноски не струват пари, но винаги са безценни!“


Росица Ранчева