Новата рубрика на Долап.бг: „ЗНАЕТЕ ЛИ КАК СЕ ПРАВИ?“
Малките правила на доброто общуване .
Здравейте!
Според нас, културата на поведение е изкуство, което не изисква специален талант, а внимание, уважение и малко познание. Как се държим у дома и на гости, в театъра и ресторанта, на улицата и в храма? А в училище или в университета, при пътуване… кога, какво и защо е прилично да направим? В нашата рубрика ще търсим отговорите на тези и още много житейски въпроси – без назидание, без високомерие и без излишна академичност. С полезни съвети, любопитни примери и понякога с усмивка. Защото културата не е само онова, което виждаме на сцената. Тя е и онова, което показваме, когато сме сред хората. Не е необходимо всички да бъдем аристократи. Но е прекрасно да умеем да се държим като възпитани хора.
Европейската сцена не е само място, на което се представяме. Тя е начинът, по който живеем, общуваме и се отнасяме един към друг. И нека започнем от най-малкото – от себе си!
Намеренията ни са да превърнем тази рубрика в една от разпознаваемите инициативи на „Долап“ по пътя към 2032 година. Ще спазваме три правила: 1. Практичност – всеки материал да отговаря на конкретен житейски въпрос. 2. Достъпност – да бъде разбираем и за 7-годишен, и за 87-годишен читател. 3. Усмивка – никой да не се чувства засрамен, че не знае нещо. И още нещо: когато става дума за етикет, трябва да различаваме традиционните правила от съвременните норми. Някои обичаи са се променили, други зависят от ситуацията и културната среда. Ще проверяваме и ще обясняваме, вместо да представяме всяка стара условност като задължителен закон.
А знаете ли какво би било най-хубавото? След няколко месеца читателите ни да започнат да си казват: „Чакай, чакай! Какво пишеше в „Долап“ за това?“ Тогава ще знаем, че сме постигнали нещо повече от поредица публикации. Ще сме допринесли за една по-културна, по-учтива и по-приятна за живеене общност. А това също е европейска сцена! ❤️
В СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ПОЗДРАВИТЕ ДА ЗАПОЧНЕМ С ПОЗДРАВА
Или защо едно „Добър ден!“ понякога струва повече от цяла реч.
Срещаме познат на улицата. Влизаме в нечий дом. Пристигаме на гости. Запознаваме се с непознат. Какво правим? Поздравяваме, разбира се! Но дали винаги знаем как да го направим според правилата на добрия тон?
1. Кой поздравява пръв?
В съвременното общуване първи поздравява този, който пръв забележи другия. Не е необходимо да чакаме по-възрастният, по-високопоставеният или мъжът да направи първата крачка. Поздравът е знак на уважение, а не състезание по обществено положение.
2. Кой пръв подава ръка?
При официално запознанство инициативата за ръкостискане традиционно принадлежи на жената спрямо мъжа, на по-възрастния спрямо по-младия и на човека с по-висок обществен или служебен статус спрямо другия. Но нека не превръщаме това в изпит по протокол! Ако някой ни подаде ръка, отговаряме естествено и с усмивка.
Ръкостискането трябва да бъде кратко, уверено и ненатрапчиво. Нито отпуснато като мокра кърпичка, нито толкова силно, че другият да се замисли дали не е попаднал на състезание по силова гимнастика.
3. Пристигаме на гости, но всички вече са се събрали. Какво правим?
Първо поздравяваме домакините. След това отправяме общ поздрав към присъстващите. Ако компанията е малка, естествено е да се здрависаме и с останалите, без да прекъсваме разговорите им.
А ако не познаваме някого? Представяме се или молим домакините да ни запознаят. И нещо важно: не сме длъжни да целунем всички дами по бузата! Този жест е въпрос на близост и установен обичай, а не задължителна част от протокола. И още нещо не забравяйте:Недопустимо е да се ръкувате през масата, на трапезата.
4. А целуването на ръка?
Това е красив, но вече по-рядко срещан жест на традиционната галантност. В съвременното общуване не е задължителен и трябва да бъде съобразен с обстановката и желанието на дамата. Не се целува ръка на непозната жена по собствена инициатива, нито се приема, че всяка дама очаква този жест.
5. Има ли значение усмивката?
О, и още как! Погледът в очите, приветливото изражение и ясният поздрав са много по-важни от демонстративните жестове. Не поздравявайте, докато гледате телефона си. Не подхвърляйте „Здрасти!“ през рамо. И не карайте човека срещу Вас да се чуди дали изобщо сте го забелязали.
6. Трябва ли, когато учителят влезе в клас учениците да станат?
Категорично ДА! Учениците могат и е добре да бъдат научени да стават при влизането на учителя, особено в началните и средните класове. Не защото учителят е „началник“, а защото този жест възпитава уважение към човека и към образователния процес. Но има еднакво важно „от другата страна“: Учителят също трябва да поздрави учениците. „Добро утро, деца!“
Можем да научим децата още от малки на пет прости неща: „Добро утро!“ „Добър ден!“ „Довиждане!“ „Моля!“ „Благодаря!“ И към тях да добавим най-трудното: Да погледнеш човека, когато го поздравяваш. Защото дете, което поздравява, не просто е научило добра дума. То е научило, че другият човек съществува и заслужава да бъде забелязан. Трябва да възпитаваме внимателни хора. Детето, което поздравява портиера в училище, утре ще поздрави продавача. Студентът, който изслушва преподавателя, утре ще изслушва колегата си. Учителят, който поздравява учениците си, показва, че уважението не върви само отгоре надолу. А човекът, който вдига чаша за здравето на другия, трябва да умее и да чуе пожеланието му. Поздравът е само една дума. Но зад нея стои цяла философия: „Виждам те. Уважавам те. Радвам се, че си тук.“ И това, струва ми се, е чудесен урок не само по етикет, а и по човечност.
7. Тостът поздрав ли е?
Близък роднина на поздрава е, но не е същото. Поздравяваме човек за празник, среща, успех или по повод. Тостът е словесно пожелание или израз на почит, обикновено придружен от вдигане на чаша. „За здравето на домакина!“ – това е тост. „Честит рожден ден!“ – това е поздрав. А когато кажем: „Честит рожден ден! За твое здраве!“ – вече имаме прекрасна комбинация от двете. 🥂 И едно важно правило за тостовете: когато някой произнася тост, не продължаваме разговора, не започваме да се храним шумно и не ровим в телефона. Слушаме човека. А след тоста чашите могат да се вдигнат, но не е задължително всеки да пие алкохол. Вода или безалкохолна напитка също може да участва в добрия тон.
И за финал – едно малко правило: Поздравът не е формалност, а признание, че човекът срещу нас заслужава внимание.
А сега си признайте: колко пъти сте подминали познат, защото сте били прекалено заети да гледате телефона си? Не се притеснявайте. И ние няма да Ви издадем!
ПОМНЕТЕ: Добрите обноски не струват пари, но винаги са безценни!“
Росица Ранчева





