Ден на народните будители!
Нека пазим живи духа, знанието и светлината, които ни завещаха будителите!
Благодарим за споделеното и за вдъхновяващите думи, Екатерина Стратиева!
Честит празник!
„Защо чаках толкова дълго този ден? Исках да ви разкажа една история. Защото днес денят е специален – пълен със светлина. Той блести и разлиства пламъци. Събужда векове и пълни секундите ни със смисъл. А каква е историята ли? Тя, като всяка история, си има своя главен герой. Има си и сюжет – чудна пътека от думи истински скъпоценни камъни! Те звънят и блестят така, сякаш вселената пее. Ами как да не пее, когато под небето се ражда поет. Поет? Да, децата са най-истинските поети на тази земя. При тях думите пристигат скорострелно и са пълни с истина. Понякога залитат, но то е от възторг. И са целите усмивка. Уверете се сами.
Главният герой на днешната ни история е 16-годишната Иванеса Динева, десетокласничка в Профилирана природоматематическа гимназия „Гео Милев“, Стара Загора. Иванеса, която за втори път в рамките на малко повече от година триумфира с талантите си в Париж. Първо – като балерина – заедно със състава си от балетната школа „Па Де Кре“ в нашия град. Радостта ѝ от завоюваното първо място на световното състезание във Франция беше огромна! А само преди броени дни Ивето получи и наградата си от Международния литературен конкурс „Вълшебното перо“, организиран за трети път през това лято от Българското училище „Иван Вазов“ в Париж. Връчи ѝ я с радост директорът на гимназията ни – г-жа Мариета Петрова. (Иванеса не успя да пътува за награждаването до френската столица.)
Мисля си – сигурно усмивката ѝ към света е онази работеща прашинка вълшебство, която прави думите ѝ да светят. И не мога да забравя първото ѝ стихотворение – написа го почти пред очите ми – една превъзходна басня за лисица и таралеж, сътворена като на шега в час по български език в осми клас… Третото си място във „Вълшебното перо“ Ивето получи с второто написано в живота си стихотворение – нещо впечатляващо и прекрасно. Но, признавам си – най съм щастлива от това, че тя вече знае – безграничната радост, с която думите на поетите идват и прегръщат живота ни, е повече от всички награди и конкурси на света.
Честит празник на загрижените за светлината!“
