ЗА ИМЕТО НА СЛИВЕН – НЕГОВИЯТ ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ

Д-р по археология Мариана Минкова

Проф. д.б.н. Иван Т. Иванов 

Статията за името на Сливен предстои да излезе в научен сборник посветен на 100 годишнината от създаването на музея в Сливен. Тук представяме нашата теза в научно -популярен вариант.

Град Сливен има древна история. В местността Хисарлъка, хълм в северната част на Сливен, са открити оръдия на труда и керамика от неолита, както и останки на тракийско селище. В римско и ранновизантийско време (II–VI в.) на хълма Хисарлъка е изградено тържище (по-късно град), носещо названието Туида (Суида, Цоида). В средата на V в. то е унищожено от хуните, но е възстановено от Анастасий I (491-518 г.) под същото име – Цоида. В края на VI – началото на VII в. аваро-славянските нашествия на юг от Дунав слагат край на ранновизантийския град Туида (Цоида). В 705 г. Североизточна Тракия е присъединена към България под името Загора. Малко след това хълмът Хисарлъка е отново заселен, вероятно със славяно-българско население. При археологически разкопки там са открити тухли с врязан прабългарски знак ІYІ, както и печат на княз Борис-Михаил, датиран на 870 г.

В средновековната византийска литература селището е отбелязано с ново, неясно название, срещащо се под няколко варианта – Стилвнос, Савулен, Силимно. Те вероятно са гръцки форми на средновековното българско Сливно, тъй като съчетанието „сл” в гръцкия език е невъзможно. От гръцкото Стилвнос е образувано арабското Истилифунос, записано от арабския географ Ал Идриси в 1153 г. Османо-турските названия на града – Исливне от 1485 г., и Ислимие (1609-1668 г.) са всъщност тюркизирани форми на предполагаемото българско Сливно. Днешната форма на названието – Сливен, записана в „История славянобългарска” (XVIII век) от отец Паисий е много близък вариант на българско Сливно.

Известно е, че във византийската литература названията на балканските градове проявяват постоянство, независимо от смяната на тяхното население и преминаването им към българската държава. Такива названия от района са Филипополис, Берое, Сердика, Крън, както и крайбрежните черноморски градове Одесос, Месембрия, Анхиало и др. Това не важи обаче за названието на града, предшественик на днешния Сливен, защото неговото римско и ранновизантийско име – Туида (Суида, Цоида) в по-късната византийска литература се заменя от съвършено ново име във формите Стилвнос, Савулен, Силимно, които вероятно са гърцизирани варианти на Сливно.

За произхода и значението на името Сливен има две основни, но близки хипотези. Едната предполага, че то има новобългарски произход и се извежда от българския глагол „сливам“. Обяснява се със сливането на трите реки (р. Асеновска, р. Новоселска и р. Манастирска) или, че на това място се сливат планината с полето или небето със земята. Това не обяснява произхода на средновековното название Сливно, Стилвнос, както и на османо-турското Исливне, Ислимие, които са подобни на съвременното Сливен. Втората хипотеза извежда съвременното българско название Сливен директно от средновековната форма Сливно (Савулен, Силимно, Стилвнос). Твърдението обаче, че тази средновековна форма има същото значение „сливам, съединявам” като отражение на факта за сливането на посочените три реки не е убедително. Причината е, че могат да се посочат много други български селища, на територията на които се сливат реки, без те да носят името Сливен или негови производни, както и обратното – селища, чието име е образувано от същия славянски корен „слив-”, но на тяхната територия не се сливат реки.

На основата на сравнителния метод ние публикувахме нова хипотеза за произхода и значението на името Сливен, като съвременна форма на средновековното Сливно. За целта проверихме наличието на селища и топоними от старото българско етническо землище, които носят старинни имена, подобни на Сливен, Сливно. На второ място, съгласно сравнителния метод, ние потърсихме наличието на обща особеност, която да е характерна за тези селища и топоними, както е показано по-долу.

На 12 км източно от град Крушево (Република Северна Македония) се намира високопланинският проход Слива. Село Сливово (в 1483 г с. Сливо) е планинско село в община Дебърца, Република Северна Македония, намиращо се на входа на планински проход. Село Сливница (Република Северна Македония) се намира на източния бряг на Преспанското езеро на входа на важен проход. Град Сливница (западно от София) се намира в началото на важен проход. Село Сливница, област Благоевград се намира на входа на т.н. Кресненски проход. Село Сливек на 3 км южно от град Ловеч се намира на важно проходно място между високите скатове на Ловчанските височини. Село Сливито, област Стара Загора, община Мъглиж, съществува от средновековието, разположено на 14 км навътре в Стара планина по руслото на Сливитовската река, която образува проход навътре в планината. Може да се добави и град Сливо поле с неговия квартал Сливница, споменат в 1656 г. под името Сливолик, Русенска кааза, източно от Русе. Сливо поле също се е намирал на входа на проход.

Град Сливен също се намира в началото на два важни високопланински прохода, свързващи пътя Одрин – Ямбол – Сливен със старите български столици – Велики Преслав и Велико Търново. Единият е разположен на пътя от Ямбол към Елена и В. Търново (старобългарският проход Железни врата, по-късно Демир капу, днес Вратник), другият води към Котел и древните столици Плиска и Преслав и на север към Лудогорието и Добруджа.

Могат да се добавят река Голяма Сливница, която тече покрай Черната скала до Боровец в Рила. Наречена така, защото минава през място, удобно за преминаване през планината русло, използвано в миналото като проход през планината.

Западно от село Розовец, намиращо се на южния вход на Св. Николския проход през Средна гора се намира средновековната крепост Сливово градище, разположена на връх Сливово градище. Крепостта е охранявала входа на прохода и тази ѝ функция е отразена в нейното наименование.

Сравнявайки тези примери се налага извода, че откритите общо 10 сходни названия – Слива, Сливо, Сливово, Сливница, Сливек, Сливолик, Сливито, Сливо поле и Сливен – Сливно отговарят на средновековни обекти, намиращи се на входовете на важни проходи и пътища, най-често през висока планина. Към тях могат да се добавят и река Голяма Сливница, служеща като проход и крепостта Сливово градище на връх Сливово градище, охраняваща Свети Николския проход през Средна гора.

От посочените физико-географски данни на изброените топоними се вижда, че те имат обща особеност – те са свързани с обекти, разположени на важен път или важен проход, най-често през планина или покрай планински рид. Тази обща функция на посочените обекти – да служат като планински проходи или да охраняват планински проходи вероятно е отразена в семантиката на корена „sli–“ (в разширена форма „sliv–“), който се съдържа в името на всеки един от посочените обекти. Сходен е и старинният български семантичен корен „sla-”, от който е образуван сходният ороним пряслап, преслап „седловина в планината, високопланински проход”, в който „пря-, пре-„ е предлог. Названието е доста разпространено в Сливенско: Пряслап – название на седловина до град Твърдица, през която минава стария път Твърдица – Елена; Бъзов пряслап, Златюв пряслап – названия на местности до село Ичера, Сливенско.

Семантичните корени „sli–“ и „sla-” със значение „проход, път през планина или покрай планински рид” могат да се изведат от праиндоевропейския корен *kel– означаващо „възвишение, рид, hill, извисен“. В подкрепа привеждаме много застъпници на този корен, които се срещат в индоевропейските езици и имат еднакво или близко значение с това на посочените старинни български топоними. Значение, сходно на *kel– има и неговата разширена форма *kaln „проход, ждрело, пролом“ със следните застъпници: средновековен латински colophōn от древногръцки κολοφών (kolophṓn) „връх, възвишение, планинска верига, рид”. Вероятно от корена *kaln идва и анатомичният латински (от старогръцки) термин colon „дебело черво”, както и българския анатомичен термин сливица „лимфен възел на входа на хранопровода и въздухопровода при човека”. От този корен идва и името на античния йонийски град Колофон (Κολοφών, Colophon), разположен до висок планински рид на югозападното крайбрежие на Мала Азия.

Както се вижда, в индоевропейските езици много думи са образувани със семантичния корен *kel– и неговата разширена форма *kaln, носещи значението „проход, ждрело, пролом”. Подобно разширение на корена се забелязва и в посочените старинни български топоними, които са образувани с корена „sli-”, разширен до „sliv-”.

В заключение, името Сливен (средновековен вариант Сливно, гърцизиран на Савулен, Силимно, Стилвнос) може да произлиза от местен индоевропейски език, вероятно старославянски (старобългарски) и да означава „разположен до проход или охраняващ планински проход (проходи)”. Това название се е появило и наложило след установяването на новото славянобългарско население и е заместило предишното Туида, което практически не е съществувало в продължение на повече от 250 г. Новото българско население дава свое име както на град Сливен, така и на много други селища, места и крепости, разположени или служещи като планински проходи.

Интересно е, че не само за средновековния Сливен, но още за неговия античен предшественик – град Туида е била характерна представата за „град, разположен на важен планински проход”. Това се вижда от названието Колофонски на античния храм на Аполон в град Туида. В корпуса на Георги Михайлов за епиграфските паметници от българското Черноморие има надпис, отнасящ се за храм на Аполон Колофонски, който гласи: „Родовете, филите на град Улпия Анхиало дарили на храма статуи на боговете за извършените предсказания на оракула на Аполон Колофонски, допитани от Тит Флавий и неговия баща Марк Флавий”. Надписът съобщава, че жителите на Анхиало направили дарение на храма на Аполон Колофонски. Известно е, че по това време в Туида е съществувал храм на Аполон, в който са правили дарения жители на близките градове. По традиция, античните храмове са носели епитети, които са производни на името на града, в който те се намират. В случая, старогръцкият епитет „Колофонски” на Туида носи същия смисъл „разположен до височина, до планина с проход”, както и по-късното средновековно и днешно име Сливен.

Автор на Панорамната снимка на Сливен – Костас Анастасиу