Премиера на новата стихосбирка на Мария Донева – Стара Загора 2026

Отворих я чак днес…няколко дни след премиерата и.

„Искам да се обадя на майка по телефона“ от Мария Донева.

Чак сега, защото темата за смъртта е още скорошна в живота ми. Още.

И още имам майка, да и се обадя по телефона. Още.

На премиерата на стихосбирката на 6 октомври в обновената зала на Библиотека „Родина“ бях и сълза и смях. Тази Мария Донева е националното богатство на Стара Загора, това отдавна съм го казала.

Струва ми се, че по някакъв незнаен точно начин, летящите постоянно край нея невидими думи – просто сами си кацат и се подреждат в рими на листа, когато Мария Донева пише стихотворенията си. Такава лекота усещам само в стиховете на Валери Петров. Сякаш думите водят поета, не той – думите. Не знам дали го написах така, че да ме разберете.

Водещ на милата премиера в Стара Загора беше психологът Дончо Донев. Той говори за книгата и за общуването с Мария покрай нея мило, но по мъжки не-сантиментално. В началото стана дума за загубата, за скръбта, която не минава с времето, „ не се свиква и не ти става по-лесно, но тъгата става една такава по-блага, не е толкова остра като в началото. Трябва да я хванеш за ръка и да вървиш с нея“ – каза Мария Донева.

Заради тези и думи не отворих книгата веднага. Но днес я отворих, четох. За мен е книга /стихосбирка е де/ за живота, от който смъртта е част. За продължаването напред, за търсенето на смисъл, за малките крачки. Преди година точно такъв текст, за „малките крачки“, ме измъкна от дълбокото след загубата. Великият смисъл на „малките крачки“!

Мисля, че това поколение, моето, на Мария, на Георги Господинов, около 50-тте всички ние, сме последното поколение, което говори за родителите си по този начин, с такива думи. Което така красиво, с думи, може да ги оплаче. Времената се менят, сега няма оплаквачки и няма едновремешния вой и денонощно бдение над смъртта. Така си вървим напред и децата ни, взрени единствено и главно и целенасочено в себе си, ще имат точно един ден в погребението – за сълзи и думи…И ще продължат напред. И всичко ще назад.

Сред неизмеримото количество книги за самоусъвършенстване, коучове, консултанти /по кърмене, сън, хранене, повиване и тн/, фитнес инструктори, боди инструктори, консултанти по личностно развитие, гурута, вегани, аюрведа, дишане, ходене, бягане…децата ни растат саморасляци, с манията за непрестанно саморазвитие – накъде, как, защо, не знам, не разбирам. „Да бъдеш всеки ден по-добра версия на себе си“ – лозунгът им. Според мен много тъпи филми гледат и много излишна информация, отвсякъде, поемат.

„По-добрата версия на себе си“ е да си по-добър с най-близките и най-важните хора за теб. /То е и хубаво да съзнаваш, кои са те де и какво са ти дали в живота/. Сложна тема. По-болезнена и от смъртта, защото още сте/сме заедно в този свят, а толкова далечни. Ние и децата ни. Емпатията я няма. Странен свят!

Мария, благодаря ти за книгата! А също и че разказа за книгата „Празнина с формата на зайче“ – полезна книга за родителите, на които може и да им се наложи да обясняват за смъртта на своите деца. https://dolap.bg/2026/10/08/%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%b5%d0%be-%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b5%d0%b2-%d1%89%d0%b5-%d0%b1%d1%8a%d0%b4%d0%b5-%d0%bf%d1%80/.

Избрах си едно твое стихотворение за смисъла, от което само края ще препиша. Всичките ти стихове са прелестни!

…Но трябва да намеря нов,

Да изкопая от земята,

От гняв, от радост, от любов,

От същината на нещата,

В брашно, в озон, в хемоглобин,

В писмо, което с дъх си писал

Обикновен, необходим

Като свещица трепкащ

Смисъл.

Уляна Кьосева

Снимки: Библиотека „Родина“