Любомир Кутин:“Екип от специалисти разработи 10-годишната Стратегия за култура на Община Стара Загора“

Любомир Кутин е магистър по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи последователно като директор на Дирекция „Култура“ в Община Варна (1992–2000), като изпълнителен директор на Държавна опера – Варна (2002– 2009), зам. директор на Държавна опера – Русе (2012–2015) и организационен секретар на Фестивала на оперното и балетното изкуство – Стара Загора (от 2015 досега), доктор е по социология (2002). 

За какъв период е Стратегията за развитие на културата на Община Стара Загора и кои са фундаментите, върху които е разгърната?

Стратегията е за 10 години – от 2026- та до 2035г., тъй като нейното изпълнение реално ще започне още през настоящата година след приемането й от Общинския съвет.

Документът има две основни части: Първата се опитваме да направим анализ на действащата нормативна уредба в системата на ЮНЕСКО, на Европейския съюз и в национален план. Проследяваме законодателството и нормативната уредба. Втората част съдържа инвентаризация на ресурсите, които проследяваме за Стара Загора и по-специално – природата, както и материалното и нематериалното културно наследство, човешките ресурси и управлението им, инфраструктурата, икономиката. Специално място в Стратегията е цифровизацията и дигиталната среда, която все по-активно се намесва не само във всекидневието ни, но и в начина по който се управляват различните публични системи.

За съжаление, ситуацията у нас не е много благоприятна по две причини. Първата е, че средствата за култура в националния бюджет са твърде малко – около 0.5-0.6%, при над 1.7 за страните от Европейския съюз. За Стара Загора е трудно да се посочи, защото – това е вторият проблем, системата е много централизирана. В тази ситуация Общината има твърде ограничени възможности да реализира някакви устойчиви културни политики. Много от обстоятелствата зависят от централната власт и регулацията. Например средствата се отпускат по две основни линии- едните са от държавата, другите са от местни дейности. От държавата са регламентирани средствата за музеи, читалища, библиотеки, художествена галерия и пр. Операта пък са „отделна губерния“ с делегиран бюджет…

Във всеки случай е добре да се знае, че Стара Загора може да въздейства върху не повече от 10-15% от човешките и материални ресурси за култура. От друга страна мога да изведа много важна особеност за Стара Загора, което й прави чест. Стара Загора е градът, в който Общината е най-силно ангажирана с инфраструктурата за култура. Сградите на почти всички големи културни институти са общинска собственост, която се поддържа по възможно най-добрия начин – операта, драматичния и летния театър, библиотеките, художествената галерия, музея, Културния център и пр. Подобни явления няма на други места. Хубаво е това да се подчертае, защото през последните 30 години има приемственост от общинските ръководства. Всичко това е много силен знак за ангажираност на Общината към проблемите на културата. Моите наблюдения показват, че Стара Загора е една от общините с много добре организирана инфраструктура за култура. Естествено че има какво да се желае за една мултифункционална зала, която да има 10 000 -15 000 места, която са се превърне освен в голяма сцена за изкуство и в център за изложения, панаири, спортни състезания… Зная че има одобрен проект и при първа възможност и това ще се случи.

Как се разработва общинска стратегия, като няма национална?

Това също е предизвикателство. В основния Закон за закрила на културата в текста за Национален фонд култура, има едно изречение, затова как общините могат да подпомагат културата, като създават общински фондове култура. Как ще бъдат устройвани и управлявани – затова се мълчи. Т.е . изправени сме в ситуация в която образно казано, давещите се сами трябва да се спасяват. В Стратегията за развитие на културата на Стара Загора се опитваме в максимална степен да оптимизираме местните ресурси, така че да се работи по-добре. Даваме си реалистична сметка, че ефектът не може да бъде толкова голям, колкото би ни се искало по принцип.

Какви са предизвикателствата при планиране на дейностите?

Предизвикателствата бяха да изберем онези дейности, които реалистично могат да зависят от местните възможности и да се реализират независимо от промените в политически и геополитически план, по отношение на това дали ще има или няма да има национална стратегия, при приемането на някои нови закони. Ние сме се концентрирали върху този тип дейности, които в много голяма степен зависят от местната власт и се надяваме, в плана за действие като част от стратегията, да направим дейностите в системата на местното самоуправление по-ефективни, да можем да създадем капацитет за систематизиране на данни. Това е изцяло нова рубрика, защото това че данните за култура, за това какво се случва, не се измерва достатъчно добре. Те не са и хармонизирани със стандартите на ЮНЕСКО и с Евростат.

Какви са основните цели в документа, който предлагате?

Първата цел е да се създаде капацитет, умения за събиране и анализ на данните. Това е от изключителна важност , за да можем да си поставяме различни цели и ги измерваме.

Втората цел в тази сфера е за подобрим капацитета за администрирането, да го направим по-ефективно и да го обвържем много тясно с цифровизацията и дигитализацията, с изкуствения интелект. Всички тези новости могат да подпомогнат и да направят дори по-евтино, администрирането на процесите в цялата система.

Фокусът ни е да подпомагаме творческите процеси. Това е друг голям проблем в културата, не само в национален, но и в местен план. Имаме дисбаланс в културата. Твърде много внимание се отделя на представянето на събития, на културните индустрии, вместо да се подпомага творчеството на поети и писатели, на артисти, преводачи…Това е изключително важно, за да може да се разкрие творческия капацитет. Стара Загора има достатъчно традиции, които е възможно да бъдат рестартирани.

Опитваме се, в контекста на кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2032 , да дадем онези траектории, които на база анализа на досегашните европейски столици на културата, могат да впишат по-активно града и региона в европейските процеси. Това е свързано най-вече с промените в трансформацията на бизнеса в средата на икономическия профил на региона – от енергетика в други индустрии на бизнеса, които носят по-висока добавена стойност и ще дадат алтернативна заетост на хората, които в следващите 15-20 години трябва да се преориентират в своето професионално развитие.

Това са сериозни предизвикателства, но има много интересен опит, който ще се опитаме максимално да интегрираме в местната среда. Стремим се не просто да пренаписваме, да преписваме това което е като практики, а да го адаптираме към местния контекст, който е твърде богат.

Ако трябва да обобщя опита ми по другите стратегии, тъй като съм работил по стратегията на Велико Търново и Бургас, Стара Загора е най-тежкият град и поради огромното културно наследство, което е с 8000 години хоризонт. Няма друг град в страната, може би само с Пловдив може да се сравнява, по толкова голямо богатство от културни пластове, които са наслоени и които очакват своето съвестно документиране, социализиране и изучаване. Това е по-активна страна от дневния ред, за да подпомогне идентичността и допринесе за по-силно изразяване на чувство за общност.

Господин Кутин, до тук изложението Ви, най-общо казано е теоритично. Може ли „да бръкнете“ и извадите някои от подробностите, от детайлите?

Предвиждаме Стратегията да се разгърне в 17 мерки.

Опитваме се в този документ да възстановим една полезна практика в близкото минало на документиране на живота в Стара Загора. До 90-та година имаше центрове за фотопропаганда, част от добре изградена система за документиране на историята на града, нещо което липсва в последните няколко години. Това няма да е скъпо, а въпрос на координация на логистика да се възстанови тази практика така че да бъдат документирани ключовите събития за всяка година. В тази посока е и така нареченият местен депозит. Това предложение беше направено от Регионална библиотека „Захарий Княжески“: Всяко издание и всички печатни материали от всякакъв вид, да влизат в библиотеката като документация и фонд. Предвиждаме мерки да се гарантират откупки за фонда на Художествената галерия. Съществува реална опасност поради липса на средства, да липсват цели периоди от съвременното визуално изкуство . Много сериозно внимание отделяме на координацията в културния календар. Това са също много важни мерки с много измерения. Целта е да се открояват акцентите във важните културни събития в града. Да има по-добра координация между отделните институти и да имат те своята тежест и блясък в живота на града. В тази посока сме помислили за по-добрата транспортна свързаност. Стара Загора е една от общините с най-много населени места, но за съжаление има бариери за достъп до култура и изкуство пред хората, които живеят там. Имаме планирани мерки в документа в две посоки: От една страна тези хора да имат достъп до големите културни събития – национални и официални празници , Денят на Стара Загора…, от друга и там да се случват подобни събития. Предвиждаме организаторите на културни събития да го имат това предвид като част от ангажимента си. Те самите да се погрижат за организираните от тях събития, да осигурят достъп на хората от малките населени места. Това което е възможно да се изнася като дейности, за да има по-активен културен живот и по-активно ангажиране на местната общност.

Към коя публика е насочен акцентът в стратегията?

Работата с децата, младежите и семействата в Стратегията е много ярко откроено. Това е основният стълб, върху който трябва да се стъпи. Към тази група прибавяме и хора, които са в неравностойно положение и различни уязвими групи.

Какъв е съставът на екипа, разработил Стратегията за култура на Община Стара Загора за следващите 10 години?

Аз ръководя този екип. Той включва хора с различни специалности: Д-р Невена Добрева е културолог; Аз съм философ и доктор по социология. Проф. д-р Тодор Ялъмов е заместник декан на Стопанския факултет в Софийски университет. Той е философ, икономист и математик. Неговата професионална насоченост е към социалното предприемачество и Владимир Недев – социолог от Стара Загора. Като сътрудници са много полезните старозагорци – д.р Първан Симеонов .- политолог и Мирчо Христов- общественик. които са коректив на това, което създаваме.

От кога работите Стратегията и как изглежда като обем?

Екипът се занимаваме от месец април 2026г. Документът съдържа 140 печатни страници, половината от които са приложения. Преди да започнем същинската научно-творческа работа се проведоха анкети, фокус групи, т.е. консултации със заинтересованите страни. Те бяха съпроводени с анкетно проучване, в което се включиха около 200 попълнени карти. Т.е. това дава много силна представителност на професионалната общност. Специално се погрижихме да ангажираме и бизнеса и диаспората. Имаме попълнени анкети от старозагорци, които живеят извън родния град.

Предстоящо е публикуването на документа на страницата на Община Стара Загора, публично обсъждане и приемане от Общинския съвет. Стратегията е задължителен документ при кандидатстване за Европейска столица на културата 2032.

Въпросите постави Росица Ранчева