Как да се отървем по-навреме от досадните отпадъци?

Неотдавна прочетох, че се обсъжда едно вълнуващо предложение: Стара Загора да бъде следващата културна столица на Европейския съюз. Защо не!? Един проспериращ град с многовековна история и културни традиции. Даже забелязах, че идеята се координира с кмета на Казанлък… След малко ме обзеха тревожни чувства, свързани с една болезнена тема – чистотата на града. Много лесно ще проличи каква е битовата култура на гражданите, а тя не е похвална. Дори любимото Аязмо, след неговото модернизиране, започна бавно, но сигурно да се замърсява. Е, все пак има време (къде е чак 2032г.), което предполага, че можем да се променим. Как? Да се научим как да се отърваваме от ежедневно произвеждани от нас отпадъци /опаковки, бутилки, касови бележки, фасове, хартиени кърпички/. Ето ви няколко препоръки:

1. Изпушвате цигара. Ако няма пепелник или кошче на половин ръка разстояние, просто избирате:

а/ с характерния за случая жест изхвърляте фаса пред или встрани от себе си;

б/ ако наблизо има градинка, удобно е да отпратите фаса сред тревичките и цветята.

Анонс: Еркюл Поаро от познатия ни филм носи в себе си някаква кутийка за подобна ситуация. Но това е старомодно и превзето!

2. Пиете кафе в пластмасова чаша. Ако на половин ръка разстояние няма кошче за отпадъци, просто избирате:

а/ оставяте чашката на мястото, където сте преглътнали последната доза освежаваща течност – до или на пейката, на която сте седяли, на близък перваз или парапет;

б/ много шик е да я изхвърлите през прозореца на колата, в която се движите;

в/ ако все пак има наблизо кошче, но не сте го улучили, нека чашката да си остане там – все пак сте се постарали.

3. Пиете минерална вода от шишето, но тя свършва. Шишето не ви трябва повече. Ако няма кошче на половин ръка разстояние, направете описаното в т.2.

Анонс: Разхвърляните пластмасови шишета на детските площадки, където много често липсват кошчета за боклук, са възможност за забавление на децата – те могат да ги ритат, мачкат, да се препъват в тях, да падат и стават.

4. Закусвате с пакетирана храна, смачквате опаковката и се оглеждате. Ако няма кошче на половин ръка разстояние, отново имате избор:

а/ привично или с разсеян вид пущате опаковката и отминавате;

б/ много е оригинално да я скриете зад елтабло, ако е близко до вас или зад решетката на приземен прозорец, дори в хралупа на дърво /ако има такава наблизо/, както и в дупка на зид или между летвите на пейка /Справка: пейките в центъра на града/. А защо да не я изхвърлите през оградата в двора на някой дом? Забавно!

5. Слизате от автобуса, подминавате високомерно кошчето до спирката, но не изхвърляте билета в него, а малко по-нататък. /Хайде бе, някой ще ми натрапва кошче до всяка спирка!/

6. Любимото Ви занимание е да чоплите слънчогледови семки, съзерцавайки природата /ако сте на Аязмото/ или минувачите. Удоволствието трябва да е пълно – до изплюване на люспите! И толкова! Ако не го направите, някой ще помисли, че не сте били там!

Анонс: Да не забравяме, че има кой да се погрижи – мравки, гугутки, чистачки.

7. Имали сте гости. Уморени и сънливи, можете веднага да се отървете от фасове и други дребни отпадъци чрез един изпитан, средновековен начин. Отваряте прозореца, изпразвате пепелниците, изтърсвате покривките. Чиста работа!

8. Чакате отегчени, с питие в ръка, своя ред, например пред Областната дирекция на полицията и подхвърляте своята чашка или бутилка в малката квадратна и невзрачна градинка. На три-четири метра кошчето с любопитство ви съзерцава.

Несъмнено има и други начини, дори по-оригинални. Измислете още два, за да улучим десетката.

Бонка Василева, Стара Загора