Политологът Първан СИМЕОНОВ:“Кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата 2032 носи особена и жизнена идентичност“*

В идните месеци ще ви занимавам с това – защото ми е близко на сърцето, но напоследък видях опити за известно медийно рамкиране на ситуацията с кандидатурите в стил „само Бургас и най-много още Велико Търново/Габрово имат шанс за столица на културата“. Такъв тип медийно поведение изглежда, хм, леко програмирано и накрая май ще има обратен ефект и за двете иначе силни кандидатури. Както се случи с опита за предпоставяне, че София ще е домакин на Евровизия.

Кандидатурата на един цял регион около Стара Загора и съседни области е още по-силна от туристическия потенциал на много любимите ми Бургас и Велико Търново, от наистина иновативното звучене на Габрово, от традиционно силния Плевен. Защото залага на истински сюжет, на истинска история. Залага и на натурална гражданска и културна енергия, а не на планомерно властово действие или просто на естествени дадености. Да, пристрастен съм, но кандидатурата на Тракия и Розовата долина, от Маришкия басейн до Шипка и Бузлуджа, носи особена и жизнена идентичност. Позволете ми да не говоря много сега. Но ще ви спамя (изпращям нежелани съобщения) с тази тема доста.

И буквално докато пиша тези редове, излизат снимките на кмета Живко Тодоров с министъра на културата Евтим Милошев – обсъдили са кандидатурата ни, наред с още доста въпроси. Чудесен знак! Не е казано, че задължително трябва да печелим, но със сигурност ще дадем чудесен принос. А и в такова състезание губещи няма. Всички печелят. Печели страната ни.

*Заглавието е редакционно