Отбелязваме сто години от учредяването на Съюза на православните братства в Казанлък

„SOS за Българската православна църква!“

„SOS– това е зов за помощ. Това е зов за помощ на Българската православна църква!”. Тези думи произнася на днешния ден преди сто години търговецът Гурко Серафимов, възпитаник на Робърт колеж, два мандата кмет на Казанлък, депутат и общественик. Той е един от мирските делегати на първия конгрес на Общия съюз на православните братства, който се учредява на 9 септември 1926 година в Казанлък. Общо 63 братства от цялата страна участват с делегати на събора, който продължава до 11 септември. Всяко едно от братствата е представено от двама или трима души, и всеки един от тях е със съпругата си – свидетелстват обширни репортажи във вестниците. Хотелите в Казанлък и килиите за гости в Казанлъшкия манастир „Св. Въведение Богородично” са препълнени, благочестиви семейства от града също посрещат в домовете си част от гостите.

Форумът е открит с молебен в салона на читалище „Искра”, следват встъпителни слова на Старозагорския митрополит Павел и Петко Райнов, кмет на Казанлък. По време на тридневните оживени дискусии се обсъждат идеи и възможности за разширяване на дейността на православните братства, начини за финансирането им. Православният форум завършва с избор на ръководство на новоучредения Общ съюз на православните братства с председател Старозагорския митрополит Павел (1882-1940). Приет е Устав, одобрен от Светия Синод на Българската православна църква.

Нека припомним. Православните братства са създадени в енориите в началото на XX век с основни задачи – милосърдна дейност, религиозно образование, християнско възпитание и борба с настъпващия атеизъм. Основатели са свещениците и техните презвитери, синове и дъщери, както и християнски семейства с доказан морал. Според протопрезвитер проф. Стефан Цанков, историограф на Българската православна църква, идеята се заражда още в 1900 г. Първото братство е създадено през 1902 г. от иконом Апостол Георгиев и християнина Иван Чобанов в храм „Света София” в столицата, а второто в Чирпан през 1905 г. През следващите две десетилетия те подпомагат бежанците след Илинденско-Преображенското въстание, вдовиците и сираците от войните, откриват социални домове за деца и възрастни, безплатни трапезарии, подпомагат обучението на бедни ученици и студенти, някои издават книги, а други организират премиери на книги и дискусии с писатели, артисти и режисьори, за което свидетелстват публикации в списание „Християнка” и в „Църковен вестник”. Във Варна през 1920 г. се откриват и първите две църковни училища. Православните братства се издържат с членски внос, дарения, акции, концерти, томболи. Финансова подкрепа получават и от Светия Синод, който отпуска парични награди на отличилите се с проповедническа дейност духовници.

През следващите две десетилетия, след учредителния конгрес на Общ съюз на православните братства в Казанлък, дейността им се разраства и значително се обогатява. Организират се религиозни и здравни беседи, обучение на църковни хорове. През 1932 г. в Старозагорска епархия започват да се организират и курсове за ръководство на братствата в Православния образователен център „Свети Пантелеймон” в курортното селище, днес известно като Минерални бани село Ягода.

До преврата на 9 септември 1944 г. в Царство България функционират 1000 братства с над 50 000 членове – информира „Църковен вестник” по повод Събора на православните братства през 1945 г., който се провежда в Рилския манастир. За отзвука от Събора свидетелстват различни репортажи в пресата. В Червен бряг например, атеисти организират карнавал с цел осмиване на християнската Църква. Развеселени другари организират погребална процесия с музика, а в ковчега е положена християнската Църква !

С приемане на Закона за национализация на движимата и недвижимата собственост (1948) и Закона за вероизповеданията (1949) дейността на благотворителните дужества и православните братства е прекратена. Закриването на религиозно-просветната дейност има за цел откъсването на децата и младежите от влиянието на Църквата – съществен момент в дейността и целите на отечественофронтовската власт.

Православните братства са първото масово движение сред православните българи в Царство България през XX век.

Днес, сто години по-късно, България е член на Европейския съюз и в страната действат различни НПО – тамплиери, ротарианци, Зонта клуб, Лайънс клуб и редица други организации, които обявяват в своите цели социална и милосърдна дейност. Но мястото на православните братства в енориите е празно.

В състояние на морален и обществен разпад, в което не съществуват общи ценности и морал, българското общество тепърва ще навлиза в още по-мрачни години, които- надявахме се- трябваше отдавна да бъдат в миналото ни.

Заличаването на църковната ни история от учебници и изследователски трудове е изключително и тъжен, и тревожен факт, който води до тежки за народа и държавата ни последици. И е една от причините за религиозната неграмотност и духовна нищета, които често обсъждаме през последните години. Скандално е, че в новоиздадената „История на Стара Загора” от Регионалния исторически музей са заличени 50 години от живота на Старозагорската митрополия и имената на последните трима митрополити.

Искрено се надяваме, че Българската православна църква ще заеме своето евангелско място и в недрата ѝ, в енориите, ще се формират нови сдружения на духовници и миряни, които да защитят нейното достойнство и авторитет и ще учредят нови православни братства. В името на Иисус!

Д-р Румяна Лечева