Древният Севтополис – градът под водите на язовир Копринка – историята говори

„На брега на древния Севтополис“ вече шест години е мястото музиката попива енергията на древността под водите на язовир Копринка, а залезът се превръща в най-красивия декор.

🌅🎭 Шест години „На брега на древния Севтополис“!

От „Турандот“ до „Луд Гидия“… шест години, в които Държавна опера – Стара Загора превърна брега на язовир „Копринка“ в една от най-красивите и най-емблематичните летни сцени на България. ✨

🎼 От 2021 година насам под откритото небе оживяха 16 впечатляващи продукции – световна оперна класика, български музикални шедьоври, балет, оперета, мюзикъл, концерти и спектакли за цялото семейство.

🌊 Под спокойната водна повърхност продължава да пази своите тайни древният Севтополис, а над него всяко лято музиката, театърът и танцът създават неповторима магия – там, където историята среща изкуството.

Тази вечер /27 август/ от 20 часа е първият спектакъл – операта „Луд гидия“!

На добър час!

Предлагаме ви разказ за Магията на Севтополис, скрита под водите:

Севтополис е най-известният обект под вода в българската археология – единственият цялостно проучен до момента тракийски град на българска територия. Той е не само уникален археологически и исторически обект, но и цяла съкровищница с данни за живота и бита на траките. Градът е разкрит и проучен между 1948 и 1954 г. при изграждането на язовир “Копринка” до Казанлък от екип под ръководството на проф. Димитър Димитров. Тогава той е напълно заснет и проучен, преди да остане на дъното на язовира.

След дългогодишна работа в района, екипът от археолози се натъква на изумително откритие- останките на стар тракийски град. Така Севтополис става първият и единствен тракийски селищен център от градски тип у нас. Мястото, където е открит, бива разкопано напълно, заедно с три надгробни могили от неговия некропол. Установява се и името на града – Севтополис, име, което не се среща до сега.

Севтополис, създаден от тракийския владетел Севт III в сърцето на Казанлъшкия район, се развивал бързо като първостепенен политически, икономически и културен център, столица на Севтовата държава. Той е основан през 323 г. пр. н. е. и загива през 270 г. пр. н. е.

Любопитно от Искри от древността – факти и загадки /група във ФБ/

Потопеният тракийски град Севтополис

…..В древността Севтополис е бил разположен на левия бряг на река Тонзос (днешна Тунджа), на малък полуостров с равна повърхност,  леко  наклонена на юг към реката. Естествено защитен от три страни от речните води, градът е укрепен със здрави стени, чиито каменни основи са открити при разкопките. Крепостта, която следва контурите на полуострова, има формата на неправилен петоъгълник. Укрепената площ на града е покривала приблизително 50 декара и е почти изцяло разкопана(??) по време на изследването, с общ периметър на стената 890 метра.

Градските порти са разположени на северозападната и югозападната стени, водещи до две главни улици . Тези улици се пресичат в центъра на града, където граничели с просторен обществен площад – Агора с почти квадратна  форма. Олтар с правоъгълна форма стоял в агората, където археолози откриха гранитен блок, подписан с името на жрец на Дионис, Амайст, син на Медиста, което показва посвещението на олтара към бога. Останките от голяма култова сграда, намерена от северната страна на агората, вероятно са принадлежали на структура, посветена на същото божество.

За разлика от  гръцките градове, Севтополис нямал акропол; вместо това вътрешната крепост – цитаделата се издигала в най-високата северна част на града. Според професор Димитров цитаделата е функционирала като укрепена вила или дворец, преди строителството на града. По време на походите на Филип II Македонски цитаделата е опожарена и разрушена, но е възстановена и укрепена след успехите на одриските въстания срещу македонците. Тази сграда несъмнено е служила за лична резиденция на Севт III. Декорацията на външните и интериорните стени била сложна, с полихромни украси, характерни за  архитектурата в Мала Азия, Гърция, Апенинския полуостров и Тракия. Дизайнът и размерите на двореца много приличат на храма на Херакъл в Тасос, което предполага, че входът на двореца е съдържал колонада, част от чиято стилоба остава частично запазена. Открити са и някои ясно тракийски черти на архитектурата, като например две големи огнища – олтари – разположени в главната зала и съседната . В източната част на сградата се помещава светилище-храм, посветен на великите самотракски богове, Кабири, за което се вижда надпис, намерен в една от стаите на храма.

Мащабните строителни усилия в Севтополис свидетелстват за икономическия просперитет на града и огромно политическо значение. Градът е построен по предварително проектиран план, следвайки така нареченото редовно оформление, използвано  още през V-IV век пр.н.е. за градове като Милет (Мала Азия), Мегалополис (Пелопонес), Олинт (Халkидика) и Пирея. Този стил на градско планиране се приписва на Хиподамус от Милет и разпространението му е особено изразено през елинистическия период при Александър Велики и неговите наследници, което води до нарастване на градското строителство.Севтополис показва, че Севт III е ползвал тази архитектура за изграждането на столицата си.

Резиденциите в Севтополис обикновено са били разширени и многостайни, предимно от т.нар. паста. Основите са изградени от камък и глина, а стените са по-светли, изработени от тухла или дървена рамка, запълнена с глинени тухли. Забележителна характеристика на къщите в Севтополис е наличието на глинени платформи, квадратни или правоъгълни, разположени в центъра на основното помещение. Документираната богата декорация и символични изображения, заедно с ярки цветови схеми, предполагат, че това са били „ешкхари“ – домашни огнища-олтари.

Севтополис също така разполагал с водоснабдяване и канализация, снабдена  с вода получена от кладенци. Отводнителната система е изградена от глинени тръби или припокриващи се извити плочки, насочващи отпадъчните води от къщите към улични канали, разположени по средата на улиците, наклонени на юг, откъдето се оттичала през канали вградени в крепостните стени в реката

При разкопките е проучен и некрополът на древния град. В могила No 1 археолози открили погребението на млада тракийка от благороден произход, извършено чрез кремация. Гробните дарове включвали скъпи подаръци – златни бижута, позлатени бронзови съдове, няколко амфори, глинена лампа и теракотна фигурка на момиче.

В могила No 2, разположена в съседство с могила No 1, са открити следи от три погребения, а в южната част на могилата е разкрита частично срутена куполна гробница, архитектурно подобна на тези в Казанлък. Тухлите от тази конструкция са използвани отново за изграждане на две правоъгълни гробници на запад от могилата. Тези погребения също съдържали кремация. В една от гробниците е погребано младо момиче, с гробни дарове, състоящи се предимно от златни фибули, мъниста и медальон с изображение на млад мъж.

В другата гробница момче е погребано редом с копие и железен стригил, вероятно част от наметало. В гробницата имало и златна обеца, монети от Севт III и Александър Велики и погребален венец. Сред другите находки са били глинени съдове – дълбока купа, кана и ойнохое, както и лампа. Създаването на тухлено строителство сред траките през този сравнително ранен период бележи значително развитие на древната тракийска архитектура, тъй като тухлата като строителен материал се появява спорадично в съседна Гърция едва през III-IV век пр.н.е.☝

Едно от най-важните археологически открития от Севтополис е т.нар. „Голям надпис“, открит през октомври 1953 г. в двореца на цитаделата Надписът, издълбан на древногръцки в 37 реда върху мраморна плоча с подпис, гласи: „На добър час. Клетва на Береника и синовете ѝ относно Епимен: тъй като, когато Севт [ΙΙΙ] бе в добро здраве [т.е. бе жив], предаде на Спарток Епимен и неговите имущества, а Спарток му даде клетва [гаранция – за Севт] относно тези неща, Береника и нейните синове – Хебризелм, Терес, Саток и Садала [и техните потомци – ?] решиха: да предоставят Епимен на Спарток – него и имуществата му – за цял живот. На Епимен се вменява в дълг да служи на Спарток или на тези, на които Спарток [му] заповяда, доколкото [му] позволяват силите. А синовете на Береника да изведат от храма на Самотракските богове Епимен, при което да не му причиняват вреда по никакъв начин изобщо. А да го предадат на Спарток заедно с имуществата му и да не присвояват нищо от имуществата му, при положение, че той не извърши никаква неправда [нищо нередно]. Но се появи съмнение, че той [Епимен] върши нещо нередно, по отношение на тези неща, Спарток да бъде арбитър.

Тази пък клетва да бъде написана на каменни плочи [4 на брой], [които] да бъдат поставени – [една] в [град] Кабиле във Фосфориона, [друга] на агората при олтара на Аполон, а [трета] – в Севтополис – в храма на Великите богове и [четвърта] – на агората в храма на Дионис до олтара.

А на заклелите се и на тези, които спазват клетвите, да им бъде за добро и за щастие, а от страна на Береника да останат в сила по отношение на него и старите [предишните] клетви [т.е. Береника да спази и старите клетви, дадени от Севт на Спарток по отношение на Епимен].“

Диодор описва борбата на Севт III за контрол над голяма част от Тракия и войните му срещу вражеските балкански племена. Одрисите губят контрол над царството си след години на вътрешни кавги и граждански войни, когато през 341 пр.н.е. македонският цар Филип II завладява и включва Одриското царство в своето Не е известно на коя династия е била възложена да управлява тази територия след македонското завоевание, но по време на кампанията на Александър Велики срещу Персия, одрисите организират въстание, водено от Севт III, свързано с кампанията на македонския стратег Зоприон срещу гетите или скитите и поражението му през 331-330 г. пр.н. След смъртта на Александър Тракия е дадена на Лизимах, който при пристигането си през 322 г. пр.н.е. е посрещнат от Севт III и неговата армия от 20 000 пехотни и 8 000 кавалерия. Битката е ожесточена и според историците Лизимах успява да затвърди силата си в Тракия. През 313 г. пр.н.е. черноморските градове се вдигат срещу македонската власт, като Севт III активно участва. Диодор дава следната информация за битката между двете армии: „Когато Лизимах, с най-добрата част от армията си, пристига при прохода на Хемус, той открива тракийския цар Севт, който пази прохода с много войници. След ожесточена битка с него и като загуби много от собствените си войници, той убива много от враговете и по този начин отблъсква варварите. “

Столицата на Севт III достигнала своя връх и значение след първата половина на III век пр.н.е. Високата градска култура на Севтополис противоречи на предубедените разкази на някои древногръцки автори относно „варварската“ култура на траките.

Севтополис в крайна сметка е унищожен при вража атака. Здравата тракийска крепост е разрушена с помощта на обсадни машини, като около крепостните стени са намерени каменни топки. Градът е завзет, опожарен и плячкосан. До края на III век пр.н.е. естественo наводнение от река Тонзос погребва града под пясък и чакъл, което води до изоставянето му. През 12 век над руините на Севтополис се появява малко българско селище.