22 август – Световен ден на фолклора

Българските традиции са богатство, което трябва да съхраним

22 август е Световен ден на фолклора. Отбелязва се денят, когато британският учен Уилям Г. Томс създава думата „фолклор“ в писмо до списание „Athenaeum“през 1846 год. Фолклорът или нематериалното културно наследство се отнася до многообразните начини за изразяване на културата, включително музика, танци, изкуство, дизайни, имена, символи и знаци, представления, церемонии, архитектурни форми, занаяти и разкази, езици или всякакви художествени културни изрази. 

Денят се чества от 2018 г. по инициатива на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), с цел да се популяризира традиционният фолклор на страните по света, както и да се насърчи неговото опазване.
България е страна с богато фолклорно наследство. Преминало през вековете, то е запазило своята неповторимост, красота, вдъхновение. За радост, няма населено място, в което да не се пее, свири или танцува.  Няма сватба, на която да не се изиграе поне едно хоро. А засвири ли гайда, песента й завладява сърцето на всеки българин, защото тя е част от нашето ДНК.

Стара Загора е център на тракийския фолклор. Съвсем наскоро на 29 и 30 август 2026г., на пищните поляни на Старозагорските бани ще се проведе 20 – ият събор „Богородична стъпка“. Всяка година над 4000-5000 участници – деца, младежи и възрастни, показват своето изкуство, наследено от пра-пра- прадеди.

Който иска да му се напълни сърцето на хубавини – да заповяда!

А на Жеравна три денонощия се вихрят свирни, песни, танци, обреди и обичаи български.

Българският фолклор е изключително богат. Основни теми са връзката между човека и природата, земеделието, любовта и бракът, селският бит, образът на юнака и момата.

В България има 7 фолклорни области – Добруджанска, Пиринска, Родопска, Северняшка, Странджанска, Тракийска и Шопска. 

Северняшката фолклорна област се простира на север до река Дунав, на запад до границата на България със Сърбия, на юг до северните склонове на Стара планина и на изток до река Искър. Обхваща административните области Шумен, Разград, Русе, Търговище, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана и Видин, също и община Ботевград. Характерни инструменти са дудук, окарина, гайда, кавал, гъдулка, овчарска свирка.

Женската северняшка носия е двупрестилчена и се състои от предна и задна (бръчник) бродирани престилки, бяла памучна бродирана риза с дантела на ръкавите и полата, червен вълнен бродиран колан. Бръчникът е изработен от бродиран памучен плисиран плат, кадифе, златни ширити и дантела. В различните райони задната престилка е с различна дължина, като на изток се увеличава. На запад са по-пъстри, с преобладаващ яркочервен цвят, а на изток – по-тъмни. Предните престилки на запад са по-тесни и по-дълги.

Мъжката носия е белодрешна и се състои от тесни гащи, плитки в горната си част (беневреци, чешири), горна бродирана дреха без ръкави или с ръкави до лактите, без яка, с различна дължина (до пояса, под пояса, под коленете), бяла памучна риза, червен вълнен стегнат пояс, калпак.

Характерни за Северняшката област са танците с малки, ситни стъпки (ситностъпкови народни танци). Най-често хората започват спокойно, постепенно забързват, пак се успокояват, забързват и т.н. Наблюдава се едно редуване на бързи и по-бавни ритми, има разнообразие. Играе се освободено, с лекота, весело, жизнерадостно, с пружиниращи движения в краката и трептене в областта на раменете („натришане” или „натрисане” – тялото трепти).

При някои хора хватът е за пояс, а при други – играещите не се хващат. Има случаи, при които танцьорите са в къса редица, хванати за пояс или направили предна или задна плетеница с ръцете („лесите”).

Танците от равнината са по-прости и плавни, докато в предбалканските части са по-скокливи, по-раздвижени и енергични.

Характерни хора са Ганкино (Копаница, Дайчово), Еленино, Дунавско, Пайдушко, Грънчарско, Черкезко, Ситно влашко, Право, Шира, Чичово, Торлашко, Сърбо-веселяшко, Свищовско, Кулско, Ангелчово, Янкино, Даскалчово, Деньово, Еленска ръченица, Куцанка, Латинка и други.

Освен многолетният професионален ансамбъл „Загоре“, Стара Загора и региона се гордее с много, предимно читалищни формации, които представят автентичен и обработен фолклор. Такива са ансамблите в НЧ „Св. Климент Охридски“, на селата Дълбоки, Преславен и Змейово, „Настроение“, „Нашенци“, удивителният Детско юношески ансамбъл „Загорче“, уникалните формации „Жарава“ и „Момчетата на Димитров“, напоследък – Гайдарите, десетките клубове за изучаване и представяне на български народни танци, стотици индивидуални изпълнители – пенци и инструменталисти и др.

Честит празник на всички носители и почитатели на фолклора!