Управляващите ще въведат културен паспорт за деца и ще променят финансирането на театрите
Управляващите ще въведат културен паспорт за деца и ще променят финансирането на театрите
Радослав Александров, Mediapool
Кабинетът на Румен Радев е заложил редица промени в културния сектор, които ще бъдат част от 10-годишна стратегия за развитието на културата. Тя ще има тригодишно бюджетно планиране и ежегодна оценка на изпълнението, като стратегията ще бъде приета до края на 2027 г.
Тя трябва да се превърне в обща рамка за развитието на всички културни сектори.
„Стратегията не следва да остане декларативен документ, а да установи последователност и приемственост в държавната политика и да обвърже институциите с ясни ангажименти и срокове“, посочва се в публикуваната правителствена програма.
Затова са предвидени редица законодателни мерки, които включват промени в Закона за закрила и развитие на културата. Те трябва да се реализират до средата на 2027 г.
Предвижда се и създаването на нов Закон за сценичните изкуства, който да регулира финансирането и управлението им, както и нов Закон за статута на арсита. Двата закона трябва да бъдат приети до края на 2029 г.
До юни 2027 г. ще бъде създадена и национална програма “ Първи професионален шанс“, насочена към млади творци. До октомври 2027 г. ще бъде разработена и кадрова политика за дефицитни професии – оркестранти, балетни артисти, реставратори, сценични специалисти, библиотекари, музейни експерти.
Включени са още и мерки за формиране на нови публики. Сред приоритетите е създаването на „културен паспорт“ за деца от 6 до 18 години. Чрез него ще се се въведе „минимален национален стандарт“ за ежегоден достъп на всяко дете до театър, музей, кино, концерт, библиотека и обект на културното наследство. Идеята трябва да бъде осъществена до края на следващата година.
За реализацията на подобна идея от години настояват основателката на „Фабрика за идеи“ Янина Танева и от директора на „Обсерватория по икономика на културата“ Диана Андреева, които организират социологическо изследване Индекс „Достъп до култура“.
Чрез програмата „Културна раница“ творчески ателиета, гостуващи спектакли и различни автори ще влязат в училище. За възрастните ще има програма „Изкуство за живот“, която ще развива културни дейности в болници, социални домове и центрове за възрастни хора.
Има заложени мерки и за подкрепа на съвременното българско творчество, които ще бъдат въведени между 2027 и 2029 г.
Промени във финансирането за култура
Програмата на правителството в областта на културата се фокусира и върху промени в начина на финансиране на сектора.
Приоритет е поетапното увеличаване на публичния ресурс за култура, преодоляването на съществуващите дисбаланси и натрупани дефицити. Затова през 2027 г. ще има в промени в Закона за закрила и развитие на културата и закона за меценатството.
Сред целите са насърчаване на меценатството и дарителството в областта на културата, както и разработване на национална рамка за прилагане на публично-частни партньорства в областта на културата.
Промени и във фонд „Култура“
До средата на 2027 г. ще бъде актуализиран правилника за устройството и дейността на Национален фонд „Култура“. Наскоро министърът на културата Евтим Милошев се зарече да направи реформа във фонда, често споменаван покрай различни скандали в сектора.
Ще бъде въведен механизъм за по-голяма предвидимост за творците и културните организации, който да възстанови доверието във фонда. Механизмът ще бъде насочен и към равнопоставен и прозрачен достъп до публично финансиране, по-високо качество и устойчивост на финансираните културни проекти и намаляване на административната тежест.
Сред целите е и укрепване на административния и експертния капацитет на фонда, в който в момента има общо 11 служители. До края на годината Министерството на културата си е поставило задачата да бъдат въведени и ясни художествени критерии за подбор на проектите и оценителите, както и да бъде дадена публичност на финансираните проекти и периодична оценка на резултатите от програмите.
Фокус и върху културното наследство
И културното наследство е част от правителствената програма, като фокусът е върху разгръщането на потенциала на историческото наследство за развитие на модерен и устойчив културен туризъм.
Предвижда се засилен контрол и закрила на обектите под егидата на ЮНЕСКО чрез общи механизми между министерствата, както и подкрепа за читалищата и нематериалното културно наследство в страната.
Обещано е обекти в непосредствен риск да бъдат приоритетно финансирани, както и обекти с висока национална и обществена значимост.
Сред обектите, които са включени в програмата за реставрация са: Националния парк-музей „Шипка“, църквите „Христос Пантократор“ и „Архангел Михаил и Гавраил“ в Несебър, както и „Старата митрополия“. Предстои ремонт и на „Боянската църква“ в София, Княжеския дворец, който е Национална художествена галерия.
Сред заявките в програмата е и създаване на Музей на нематериалното наследство в Югоизточна Европа до края на 2029 г. Предвижда се и съвместна програма с образователното министерство за популяризиране на занаятчийски професии, свързани с недвижимото културно наследство.
Източник:
