Забравени старозагорски истории

Малко старозагорци днес знаят, че сред дърветата на Бедечка, в непосредствена близост до Стария чинар се извисяват останките на едно от най-любопитните и непознати места от индустриалната история на града – т.нар. „Щипкена фабрика“. Името ѝ звучи загадъчно и почти приказно, а около нея през годините са се натрупали спомени, легенди и догадки. Доколкото не успях да намеря никакви точни източници за историята на тази сграда, според достъпните в интернет разкази, историята на фабриката започва в първата половина на XX век, когато районът около река Бедечка все още не е парк, а е изпъстрен с градини, бахчи, овощни насаждения и малки производствени предприятия. Именно там е изградена фабрика за производство на дървени щипки за пране и други дребни дървени изделия за бита. Оттук идва и народното название „Щипкената фабрика“ – име, което постепенно остава в паметта на поколения старозагорци. По онова време дървените щипки са били неизменна част от всяко домакинство. Пластмасата все още не е навлязла масово, а една сравнително малка фабрика е можела да снабдява не само Стара Загора, но и голяма част от региона. Разказва се, че произведените там щипки са достигали до магазини из цялата страна.

Самото разположение на фабриката също не е случайно. Близостта до реката е осигурявала вода за производството, а районът е бил извън тогавашната жилищна част на града. С развитието на Стара Загора през социалистическия период индустрията постепенно се измества към новите промишлени зони, а малките предприятия край Бедечка губят значението си. Фабриката постепенно запада и накрая прекратява дейността си.

За поколения старозагорски деца от 80-те и 90-те години обаче „Щипкената фабрика“ придобива съвсем различен живот. Изоставените сгради се превръщат в място за приключения, тайни експедиции и детски легенди. Много деца от кварталите около река Бедечка са се промъквали между полуразрушените стени, убедени, че вътре има скрити тунели, подземия или стари машини, останали от времето на производството.

Любопитното е, че с течение на времето самата фабрика се превръща в своеобразен ориентир. Дори хора, които никога не са виждали работещото предприятие, продължават да използват изрази като „до Щипкената фабрика“ или „при Щипките в Бедечка“.

Автор: Слави Котаров