Стара Загора почете 189-ия рожден ден на Апостол Левски

Пред паметника на Васил Левски, който се намира на площадчето пред храм „Свети Димитър“ се състоя общоградско тържество за полагане на венци и цветя по случай 189 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

По традиция камбаните на Божия дом забиха, за да призоват миряните на събитието. Както винаги, то беше открито с панихида, отслужена от над 20 свещенослужители.

Отец Петър Радев, предстоятел на митрополитския храм „Свети Димитър“ прочете възвание от Старозагорския митрополит д-р Киприан. В него се казва:

„Възлюбени в Господа, братя и сестри, благочестиви чеда на Старозагорската епархийска църква, всички, които днес със свещено и трепетно сърце ст е се събрали пред светлия образ на Апостола на свободата йеродякон Игнатий, останал в историята с името Васил Левски.

С Божието благословение и с молитвеното представителство на Светата Богородица, на всички наши небесни закрилници, отбелязваме днес 189 години от рождението на великия син на България, чиито живот и подвиг остават неизчерпаем извор на вдъхновение на нашия народ.

„Никой няма любов по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели“- казва Господ Иисус Христос в Светото Евангелие. Този евангелски закон на жертвената любов намира ярко отражение и в живота на нашия сънародник и събрат по вяра – йеродякон Игнатий . Като служител на светия божи олтар, той не остана безучастен към страданието на поробения български народ, а прие върху себе си служението на борбата за неговото освобождение, воден от чувство за дълг, любов към ближния и отговорност пред Бога и историята.

Роден в град Карлово на 18 юли 1837 г. , той отраства във възрожденска среда, пропита с православна вяра и родолюбие. Приема монашество с името Игнатий, а вследствие и ръкоположен за йеродякон.

Свети Йоан Златоуст учи, че служителят на църквата трябва да бъде огнен духом и всецяло отдаден на Бога и хората. По Божия промисъл , обаче, пътят на йеродякон Игнатий го отвежда към друго велико служение – да стане организатор на вътрешното национално освобождение и да посвети живота си на свободата и достойнството на българския народ.

Ние старозагорци, с особено чувство на признателност си спомняме за неговото дело. Тези места пазят спомена за неговата всеотдайност, смелост, безпримерно служение на Отечеството. Когато бе заловен и осъден на смърт от османската власт, той прие страданието с достойнство и твърдост, без да се отрече от делото, на което бе посветил живота си. Исторически свидетелства сочат, че и в последния си земен час остава верен на своите убеждения. В този смисъл естествено звучат думите на апостол Павел:“Добрият се подвизах, пътя свърших, вярата опазих, прочие очаква ме венец на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ – праведният съдия и не само на мене, а на всички които са възлюбили Неговото явяване. Защото днес, братя и сестри, 189 години след раждането му отново сме се събрали тук, защото животът и делото на Васил Левски не принадлежат единствено на историята. Те продължават да говорят за всяко поколение за цената на свободата, за силата на нравствения избор и за личната отговорност към Господа, към народа и нашето Отечество. Истинската свобода започва със свободата на човешката съвест, а тя се изгражда чрез вяра, истина и саможертва. Затова Господ казва:“Ако някой иска да върви след мен, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да ме последва!“ Всеки човек има своя кръст, който йеродякон Левски понесе до своя край.

Колко поучителен става този пример и днес в свят, който често поставя личния интерес на общото благо. Животът на Апостола ни напомня, че без себеотрицание, няма истинско служение. Без жертва няма трайна победа. А без нравствена чистота, свободата губи своя смисъл.

Нека и ние се стремим да подражаваме не на външните прояви на революционната борба, а на неговата честност, безкористност, дисциплина, любов към ближния и непоклатима вяра към истината.

Днес когато вече близо две столетия неговият пример вдъхновява поколения българи, нека отправим своя молитвен глас към Господа на силите да укрепва вярата на народа ни, да пази единството на светата ни православна църква, да дарува мир, разум, любов към всички човеци. Нека винаги помним Христовите думи:“Който иска да бъде пръв нека да бъде най-последен от всички, и нека да бъде слуга на всички!“ Имено в такова служение на другите откриваме най- високото проявление на християнската любов.

Нека пазим жив спомена за йеродякон Игнатий Васил Левски като следваме неговия пример на честност, жертвоготовност, смирение и любов към Отечеството Така да отдадем най-достойна почит на неговото безсмъртно дело и ще бъдем достойни наследници на духовното и нравствено богатство, което ни завеща той.

Вечна и блажена да бъде паметта на Апостола на свободата йеродякон Игнатий Васил Левски, който със своята саможертва завинаги остана пример за вярност към Отечеството, към нравствен закон и високи християнски добродетели.

Вечна слава на Бога, който укрепва човека да върши добро и да свидетелствува за истината!“

В емоционално слово към участниците в тържеството се обърна заместник-кметът Милена Желева:

„Днес сме се събрали пред паметника на Апостола на свободата Васил Левски, за да празнуваме. Днес не е време за плач и за сълзи.

Събрали сме се тук, в сърцето на Стара Загора, където признателните старозагорци за построили този мемориал. На метри от нас са Хилендарският метох и църквата „Свети Димитър“. Тук е площадчето, през което е минавал младият Васил Иванов Кунчев.

Стара Загора заема особено място в живота му. Тук идва като младеж, а по-сетне и като млад мъж. Тук учи, тук пее на клира, тук се посвещава на духовенството. Може би най-важното е, че в Стара Загора са първите проблясъци в неговата революционна доктрина. Тук започва да си избистрят неговите идеи, чрез които увлича цял един народ.

Малко по-късно отново ще се върне в Стара Загора, когато основава Старозагорския революционен комитет. До него застават неговите съученици, хората които му вярват и които го подкрепят. До него са Кольо Ганчев, Стефан Сливков, ред други млади учители, търговци и будни граждани, които застават се увличат по неговите идеи и мечти. Малко по-късно комитетът става областен защото Левски оценява неговата сила и мощ.

И до ден днешен старозагорци знаем и помним всичко това и го разказваме и показваме, не само пред неговия паметник, но и в училищата, пред децата които ще идват тук и ще поднасят цветя, когато пораснат. 

Левски не ни е оставил материално богатство, нито томове научни трудове. Оставил ни е едно малко джобно тефтерче, което днес се пази в трезора на БНБ. Оставил ни е около 150 писма, 100 лично написани и подписани от него. Имено в това тефтерче, наред със сметките, за записани организационни въпроси. В тези 61 листа има един важен въпрос, който той задава и днес- Народът???? с четири въпросителни отзад…

Този въпрос днес се пада на матури на учениците, на студентите, когато се дипломират и продължават да пишат. Тогава Левски го задава разтревожен, понякога възмутен може би, но с огромна надежда към своя народ – да чуе, да се осъзнае… В тези редове, в тези писма са и неговите завети към нас, като този, който е изписан върху стената на училището до нас:“Дела трябват, а не думи!“ Там са и думите, които ни напомнят, че сме част от европейските държави, че сме част от стара Европа, че всички трябва да бъдем единни и да гледаме напред.

„Нека си спомняме всеки ден неговите завети. 189 години са част от нашето минало, но и от нашето бъдеще. Поклон пред паметта на Левски“.

Пред светлата памет на Апостола на българската свобода венци на признателност бяха поднесени от името на Община Стара Загора, Втора Тунджанска механизирана бригада, областния управител на област Стара Загора, Общинския съвет и Старозагорската света митрополия. Цветя на признателност поставиха и малкото граждани, които уважиха честването.  То беше организирано от Община Стара Загора и Втора Тунджанска механизирана бригада с участието на представителна рота на Втора тунджанска механизирана бригада и Военния духов оркестър.

Водещ на празненството беше старозагорският поет Йордан Пеев, с неговия завладяващ авторски текст, който ви предлагаме да прочетете:

„18 юли 2026г.

НАЧАЛО

През юли в Карлово се раждат славеи,
с които се събужда свободата,
а февруари се изпълва с дяволи,
усукващи въжета за разплата.

През юли радостно шумят дърветата,
ала сред тях едно в плач се превива,
предчувствайки съдбата си проклета,
как в някой ден ще стане на бесило.

През юли русокос килим е житото
и всеки сноп е кичур от косата
на онзи, който днеска от звездите ни,
със стъпките ни ходи по земята.

И пак е юли, и светът е църквата,
в която хлябът е кравай от Бога,
и с милостта на Дякона е ръсена
земята ни,
че цялата е гроба му!

„АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА“

Най-светлата личност в българската история! Превърнал се в икона за всички нас, заслужил единствен най-скъпото от един народ – неговата безрезервна любов!

Назовавайки Левски икона на българския народ за вечни времена, това е затова, защото иконите са идеал, те са символ на святост и жалони, спрямо които всички трябва да съизмерваме мечтите си, усърдието в делата си – както лични, така и обществени.

Отдавайки почит на Апостола, почитайки делото, за което той отдава живота си, всички ние трябва да си дадем сметка за нашите дела.

Вглеждайки се в образа на Левски няма да забележим ни най-малка сянка или петънце в него. Ако сме достатъчно наблюдателни ще забележим само своите несъвършенства. Ще преоткрием крилатите думи:

„Времето е в нас и ние сме във времето…“

И ще се почувстваме хиляди пъти по-горди и достойни, защото Левски го има, защото във времето е имало Спартак, Спартак го има, защото е имало Орфей, а нас ни има, защото в рода ни има такива хора – символи на вечния стремеж към свобода и съвършенство.

Символи, изгорели в пламъка на своя стремеж, за да увлекат след себе си хората в невъзможни за времето си каузи, но като факли озарили бъдещето на всички ни.

Сигурно много биха казали, че „времената са други“ и биха махнали с ръка. Не ги съдя, но ще споделя: времето е човешка приумица и с него измерваме пропуснатите си възможности, често го използваме, за да затрудним средата, в която съществуваме. Докато един Левски доказва, че за 37 години, от които 12 отдадени на свободата, доведоха до осъзнаването на одремалия български народ. Доказа, че загубвайки живота си, спечели цял един народ. Има ли мисия по-достойна? Има ли пример по-вдъхновяващ? Има ли цел по-висока от примера и делото на Апостола?

Трудно бихме измерили неговия блясък и величие, ако не го съпоставим с тъмнината и мрака на неговото съвремие.

И събрали се всички заедно на този светъл ден, освен преклонението си към Апостола, ми се иска да споделя едно откровение, което много време зрее в мен. В България има над 200 училища, носещи името на Левски. Вярвам, че никой не може да отрече, че Левски е свята икона.

Апостоле, научи ни как

по следите ти светли да минем и да стигнем до твоя върховен живот.

И да върнем дълга ти грамаден: десет гроша взел в заем от своя народ, ти с тях си записал в тефтера жесток:

„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“ С тези думи той идва сред моите безсъници и ми напомня някак си за тръните, впити във главата на Христос. Бихте ли го попитали колко просто на народния олтар сърце да принесеш. И да светиш в тъмното, както свети восъчната свещ. Нека Васил Иванов Кунчев ни остане блясък за кандилото.

Все някой в своя мрак ще го съзре. Че дори увиснал на бесилото – отдалият живота си за другите е жив и не може да умре… Той вече е на 189 години, а все е млад, кажи-речи момче. А колко времето живи, ала за него сякаш не тече

Той беше винаги различен
и винаги един и същ.
Той се раздаваше на всички,
на себе си –
нито веднъж.

Той навсякъде и всякога, при всички обстоятелства без колебание отдаде всичко от себе си, а накрая и самия себе си в името на тази любов, защото истинската любов е жертвена! И ако някой казва, че обича, но отказва да положи душата си за другите, вярвайте, не говори истината. А Левски беше и любов, и истина!

Затова да празнуваме Рождеството му всяка година, защото той се ражда всеки път на 18 юли…

Рожденият ден на Левски е денят на българите! Нашият ден! Това е денят, в който се замисляме за същността на човешкия живот, за това какво ние даваме на България и на света. Днес, повече от всякога, искаме да се доближим до човешката същност на Апостола. Замисляме се за жертвоготовността, пътищата на живота и възможността да бъдем полезни, защото неговите следи се претворяват от всички нас вече толкова много години. Почитта към Левски не е просто светла страница от националната ни памет, а светлина за настоящето и бъдещето ни като народ.

Бачо Василе! Колко пъти съм искал, ей така – простичко, най-обикновено да се обърна към теб по име! Колко пъти съм влизал в тихия двор на бащиния ти дом с надеждата сам да ме посрещнеш! Колко пъти съм заничал в хладните одаи и зад вратата на празното скривалище в очакване на твоя укоряващ поглед! Колко пъти съм посягал към пожълтялата снимка зад витрината на музейната сбирка като към свята икона, пред която и сега правя кръстен знак!

Но винаги моето подготвено слово, моята последна крачка, моя сигурен жест възпираше Лъвското ти име и святото признание, че си Народен!

Василе, брате мой! Близко сме един до друг и сега! Свързва ни невидимата нишка на живота, защото аз те канонизирах в сърцето си! Времето не може да я прекъсне! Тя е вярата в нашата едничка майка – България!… А вярва само онзи, който обича истински и от сърце!

Кой честен и родолюбив българин не знае думите ти, Апостоле: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си!“

Все повече ми липсват днес словата ти, Апостоле! Липсва ми твоят чист и замечтан поглед! Колко точно се припокрива изреченото от теб с делата ти: скромност и решителност, разсъдителност и взискателност, сила и издържливост!

Лято е, Василе. В сърцето на лятото си се родил… И пак Балканът примира под юлския зной! И пак празнуваме твоето вечно Рождество.

Благодарим ти, че се роди при нас, Апостоле. В България. Че избра тази свещена земя за своя Родина и Отечество, което винаги ще жадува за свобода и Независимост.

Запомнете този ден на раждане на йеродякон Игнатий, или просто казано Васил Иванов Кунчев. Ние го поменуваме дваж и благославяме трижди… И чрез паметта ни, Дяконе, ти всеки път ще се преродиш… Нека с името му и заветът му да пребъде България, защото България е всеки един от нас… Всеки!

Васил Иванов Кунчев, нека Бог да осветли името ти и рождената ти дата, и да пази паметта ти во веки веков. И ние с него… Честит вечен Рожден ден, Апостоле Левски!“

Росица Ранчева