Честваме 130 години от избора на първи каноничен митрополит на Старозагорска епархия

Четвърт век дели учредяването на Старозагорска епархия и избора на първия канонично избран духовен водач. Предложението за създаване на новата епархия е направено с „Прошение” на християнското население от околиите на Стара Загора, Нова Загора, Казанлък и Чирпан до Първия църковно-народен събор в Цариград. Молбата е представена от избрания от тях хаджи Господин Славов, включен в групата делегати от Търновска епархия. След дебати, продължили седмици, по време на 19-то заседание на Събора, на 15 април 1871 г., е прочетена Резолюция за обявяването на новата епархия с името„Загорска”, която обхваща „каазите” Стара Загора, Казанлък, Нова Загора и Чирпан, а за бъдещия митрополит е определено името „Загорски”.

На 14 юли 1896 г., стар стил, преди 130 години се провежда избор за първи каноничен митрополит на Старозагорска епархия.

Четирима са включени в каталога на кандидатите за епископския престол в Стара Загора

Провеждането на избора се ръководи от митрополит Климент Търновски.

Предизборната кампания е неочаквано изключително оспорвана.

Две години по-рано, с решение на Българската екзархия от 30 юли 1894 г. Величкият епископ Методий е изпратен за временно управляващ епархията. Възпитаник на авторитетната за времето си Петербурска духовна академия и първи ректор на православната семинария в Цариград той заварва в Стара Загора една неорганизирана епархия заедно с всички трудности пред клира, и в условията на остри политически борби. Организира църковния живот в енориите, инициира създаването на Благотворителния комитет „Йоан Милостиви” и залесяването на Ахмак баир, известен по-късно с името „Аязмото”.

За епископската катедра в Стара Загора кандидатства и бившият управляващ епархията митрополит Максим Скопски, който подава оставка като духовен водач на македонската епархия и започва активна агитация за предстоящите избори. Крайно обиден, Величкият епископ Методий пише писмо до секретаря на Светия синод Стефан Костов, в което заявява, че ако до избора епископ Максим не оттегли кандидатурата си, ще напусне епархията и ще се оттегли за частен живот. След отказа на конкурента си от кандидатстване за епископската катедра изпраща гневно писмо до екзарха, в което го обвинява, че е знаел за агитацията на митрополит Максим Скопски и е допуснал тази неприятна ситуация, която провокира и клира, и миряните. Изпраща и две писма до Светия Синод, в които – също с гневен тон – информира за негативната информация срещу него и заявява, че си подава оставката като временно управляващ Старозагорска епархия.

Църковният спор ескалира и след разменени писма и заплахи, епископ Максим се оттегля като кандидат за предстоящия избор. „Обстоятелствата се промениха”, се посочва в ново писмо до Светия Синод на Величкия епископ Методий, който също оттегля оставката си^.

За вота, насрочен на днешния ден, са избрани 30 епархиоти, които трябва да дадат своя глас за включените в каталога на кандидатите Брегалнишки епископ Антим, Левкийски епископ Гервасий и Велички епископ Методий. атегорична подкрепа от 30 гласа получава Величкият епископ Методий, а опонентите му по 16 и 14 гласа. Комисията с председател митрополит Климент Търновски обявява, че изборът печелят Велички епископ Методий и Брегалнишки епископ Антим.

На 23 юли 1896 г. в Екзархийския дом в Ортакьой в Цариград е избран за първи каноничен митрополит на Старозагорска епархия епископ Методий . Същият ден екзархът утвърждава избора.

Така на 58 години той получава епископска корона и митрополитска катедра във възраждащия се от пепелищата на Освободителната война тракийски град Стара Загора.

Архивите свидетелстват,

че през първите десетилетия от живота на Старозагорска епархия, трима са духовните водачи, които я ръководят. Първият е героят на църковната борба митрополит Иларион Макариополски, който управлява своето паство от двете страни на Балкана до смъртта си през 1875 г.

През 1886 г. Българската Екзархия в Цариград определя за временно управляващ Старозагорска епархия архимандрит Максим/1850- 1938/, бъдещ Скопски и Пловдивски митрополит. Той получава разпореждане като протосингел на Негово Блаженство екзарх Йосиф I да открие новата епархия и пристига в Стара Загора в началото на годината. Противниците на тази епархия бяха на „местна, лична и партизанска почва”, обяснява в мемоарите си, които са публикувани. Той изтъква, че „ още от самото начало на Освобождението ни се забелязваше, че българските правителства много се скъпят, когато дойде ред да се разходва за църквата.” Правителството не подкрепя заповедта на екзарха, защото Старозагорска епархия не е узаконена от парламента. Архимандрит Максим е изправен пред проблеми от финансов, административен и криминален характер. Ситуацията ескалира и срещу него има опит за убийство, извършителите остават неразкрити. Името му е замесено и с организацията на Старозагорския бунт/1887/, подробно описан в спомените на Атанас Илиев. С писмо до екзарха от 4 декември 1887 г. министърът на външните работи и изповеданията д-р Георги Странски в кабинета на Стефан Стамболов иска отзоваването му от Стара Загора. Затворът в града е препълнен с невинни граждани, обвинени за участие в бунта. Делегация от Стара Загора, в която участват банкерът Васил Златев и Георги Ходжев и от Казанлък Ботьо Папазов и зет му Иван Салабашев, заедно с архимандрит Максим на среща с княз Фердинанд иска справедливост, но премиерът Стамболов отказва да бъдат помилвани. Задкулисието в Стара Загора, което по това време носи името „България за себе си”, настоява духовникът да напусне града и епархията. На свое заседание дори обмисля възможности да бъде елиминиран и убит, както секретарят на митрополията. Срещу митрополит Максим има и протести от низвергнати духовници, заради нарушения на Екзархийския устав^.

Опитът си да организира Старозагорска епархия Скопски и Пловдивски митрополит Максим определя като мисия, която завършва с „фиаско”.

С писмо от 1890 г. Негово Блаженство съобщава за закриването на Старозагорска епархия, а с телеграма от 1891 г. го връща в Цариград. Верен на монашеското послушание и църковната дисциплина той приема да отпътува за Скопие и да оглави македонската епархия.

Българската екзархия определя за нов временно управляващ Старозагорска епархия епископ Гервасий Левкийски / 1838- 1919/, бъдещ Сливенски митрополит. Той остава на този пост година, до 1892 г. и също е отзован.

В официалните писма до Екзарха и държавната власт през този период се използва титула „Старозагорска митрополия”, а не приетото име на Първия църковно-народен събор – „Загорска”.

Политическите битки в Княжество България

бавят църковната уредба.

След оставката на премиера Стефан Стамболов през май 1894 г. , е избран нов кабинет начело с д-р Константин Стоилов, който демонстрира положително отношение към Българската православна църква. Добронамерен към православния клир е и княз Фердинанд I. Новата политическа ситуация става повод за възстановяване на дебата за цялостна промяна на Екзархийския устав. В заседанието си на 17 юни 1894 г. Светият Синод решава да поднови усилията си за обявяване на самостоятелна Старозагорска епархия. За временно управляващ е определен хиротонисания за епископ същата пролет Методий Велички¹.

Осмото народно събрание на заседанията си на 12 и 24 декември 1894 г. приема без изменения проекта за Екзархийски устав.

Новината за устройството на Старозагорска епархия пристига чрез телеграфа на 3 януари 1895 г., а не с официално писмо. В текста е посочено, че с решение на Народното събрание от 19-20 декември 1894 г. Старозагорската епархия се състои от наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова Загора и Харманли. Вестта е изпратена лично от Григор Начович, министър на външните работи и вероизповеданията. Величкият епископ Методий и Начович, консерватор и защитник на християнските ценности, се познават от Учредителното събрание на Българската екзархия в Цариград.

С указ № 1 от 13 януари 1895 г. княз Фердинанд утвърждава новия Екзархийски устав, публикуван в „Държавен вестник” от 7 февруари 1895 г. Така, 24 години след учредяването ѝ, Старозагорска епархия вече е обособена като самостоятелна църковна територия в диоцеза на Българската православна църква.

На бъдещия Старозагорски митрополит Методий се пада тежката задача да стане духовен водач на Старозагорска епархия и да организира религиозната, просветната и социалната дейност. Епархията е първата в Княжество България, в която привържениците на Маркс и Енгелс бързо нарастват. На нейна територия през 1891 г. е учредена Българската социалдемократическа партия, а в епископския център се създават първите дружества на учители атеисти.

Вместо заключение, ще предложа на вниманието ви думи на автора на „История Славянобългарска”:

“Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю.

Ако навикнеш често да прочиташ за тях, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш твърде невеж и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданската история. И не по-малко ще се срамуваш, когато нищо не можеш да отговориш за тях…”

Паисий Хилендарски

Шестима митрополити управляват Старозагорска епархия:

Митрополит Методий Старозагорски от 1896 г. до 1922 г.

Митрополит Павел Старозагорски от 1923г. до 1940 г.

Митрополит Климент Старозагорски от 1940 г. до 1967 г.

Митрополит Панкратий Старозагорски от 1967 до 1992 и от 1995 до 1998 година.

Митрополит Галактион Старозагорски от 2000 до 2016 г.

Митрополит д-р Киприан Старозагорски беше избран 11 декември 2016 г.

Автор: Д-р Румяна ЛЕЧЕВА