Яна Христова: Какво е йога за мен

Какво е Йога за мен

Когато йога започна да навлиза все по-дълбоко в живота ми, в мен живееше един много човешки въпрос. Питах се: „Как е възможно да изоставя практическата психологическа работа, която толкова години е била мое призвание? Как да спра да помагам на хората по начина, който познавам? И възможно ли е изобщо йога да замести това, което съм създавала и живяла толкова дълго?“

Имаше и друго питане – как и дали ще успея да съчетая опита си на психолог, разбирането за човешката душа и дълбоката ми любов към йога. Дълго време мислех, че трябва да избирам между двете.

Но с времето разбрах, че Душата не искаше от мен да изоставя нещо. Тя ме водеше към обединение.

Йога не ме намери, когато търсех съвършенство. Намери ме, когато имах нужда да се върна у дома – в себе си.

За мен йога никога не е била просто асани, гъвкавост или стремеж към някаква духовна висота. Тя се превърна в тихо пространство, в което се научих да чувам гласа на Душата си. Място, където започнах да се приемам, да се доверявам и да помня коя съм отвъд ролите, страховете и очакванията.

И тогава разбрах, че Съдбата не ме е отвела далеч от психологическата работа. Напротив – тя ми е подарила нов път, по който да продължа да бъда до хората. Не само чрез думите, а и чрез дишането, движението, тишината, присъствието и усещането за цялост.

Вярвам, че Съдбата ме доведе до йога не случайно. Всяка трудност, всяка загуба, всяка среща и всяко пробуждане са били част от Пътя, по който Душата ми ме е водила. И някъде по този път получих една благословия, но и една отговорност – да споделям това познание с други хора.

Не чувствам призванието си да преподавам сложни философии или да говоря на език, който остава далеч от ежедневния живот. За мен истинската йога започва тогава, когато човек успее да диша по-спокойно сред тревогите си, да бъде по-мек към себе си, да се движи с любов, да слуша тялото си и да живее по-съзнателно.

Затова и преподавам така, както самата аз бих искала да бъда водена – човешки, истински и с уважение към уникалния път на всеки. В часовете ми психологията и йога не са две отделни пътеки. Те се срещат в едно пространство на осъзнаване, приемане и грижа. Не със сложни санскритски философии, а с езика на сърцето и с мъдростта, която може да бъде преживяна в ежедневието.

Защото вярвам, че йога не е нещо, което правим за един час на постелката. Йога е начинът, по който посрещаме сутринта, как се грижим за себе си, как обичаме, как прощаваме и как се завръщаме към вътрешния си мир, отново и отново.
И ако чрез моето присъствие, чрез думите, движението и тишината, поне един човек се почувства видян, разбран и по-близо до себе си, тогава знам, че вървя по Пътя, който Душата ми е избрала.
в края на всяка практика завършвам със свещения поздрав“ „Намасте!“ – “ Божественото в мен приветства Божественото в теб!
И за това съм благодарна.
Честит международен ден на Йога!
С обич
Яна

ПсихолоТреньор по Йога
Майндфукнес коуч