„Върху етническия произход на Св.св. Кирил и Методий“ е новата книга на проф. Иван Танев Иванов (Заглавието е работно)

За Редколегията на Долап.бг е привилегия и чест, точно в Деня на светите равноапостоли братята Кирил и Методий да съобщим, че във Великотърновското издателство „Фабер“ под печат е новата книга на проф. Иван Танев, изтъкнат изследовател на далечното минало на земите и хората на днешна Стара Загора и България.

Благодарим!

Уважаеми професоре, каква е темата на Вашата нова книга?

Моята нова книга се отнася до родословието на Св. св. Константин и Методий. Напълно случайно излизането на книгата ще съвпадне с подновяването на паметника на светите братя в Стара Загора, което е една добра поличба и за книгата и за нейните читатели от града. Такъв паметник св.св. Кирил и Методий” е имало в града ни през Възраждането, до катедралната църква „Св. Димитър,

Как възникна идеята за написването на книгата?

Първоначално реших да напиша статия за появата и смисъла на двойните имена на много известни българи от края на Първото българско царство. В търсенето на данни попаднах на дисертацията на един американец от 70-те години на миналия век, в която се обсъждаше въпроса за заселването на български славяни и прабългари в района на византийската планина Малък Олимп. Силно впечатление ми направи съдбата и историята на един род от тях. Понеже аз познавах значителна част от биографичната литература за светите братя Константин и Методий, прецених, че има сериозни основания този род да е бил свързан със светите братя. Веднага изоставих първоначалната статия и започнах да търся допълнителни данни за този род.

Какви важни, но нерешени въпроси съществуват за братята Кирил и Методий?

Може би най-важният нерешен въпрос е за техния род. Знае се кои са техните родители, баща – солунският друнгар Лъв и майка – Мария, но нищо определено не се знае за техните прародители. От тук не се знае какъв е бил техният матерен език. Има основания да се заключи, че той не е бил славянски. Друг неясен проблем е защо светите братя се усамотяват за 7-8 години в манастира „Св. Полихрон” в планината Малък Олимп, кога съставят азбуката и правят преводите на своя нов кирило-методиев език и защо.

Има ли нови или стари, но пренебрегвани извори, върху които може да се гради нова теория за родовия произход на братята?

Според мен има както нови, така и пренебрегнати стари извори. Например, сведението за дядото, който бил довереник на царя, но изневерил на високата чест е стар, пренебрегван или неправилно тълкуван извор. Професионалните историци го пренебрегват, макар че този извор се повтаря в литературата, както в буквален, така и в преносен смисъл четири или пет пъти. Непрофесионалните изследователи го използват, но поради липса на достатъчен изследователски опит търсят произхода на дядото единствено сред благородниците в Плиска. Предвид на огромната разлика във вида на културата на двете места, Плиска и Константинопол, това изглежда доста необосновано начинание, което повдига повече въпроси, отколкото дава отговори.

Също така е пренебрегнато и сведението, че светите солунски братя са „… преселници от своето отечество и пришълци в чужда земя…”. Тъй като под „отечество” се разбира „мястото, където се е родил техния отец”, т.е. бащата Лъв, това сведение, което също е повторено поне два пъти показва, че баща им не е роден в Солун, а е пришелец в този град. Тук явно се загатва за дядото на светите братя, който очевидно няма нищо общо със Солун. Както изглежда много данни за него са заличени и се налага те да бъдат преоткривани или възстановявани.

Още едно напълно пренебрегнато сведение се отнася за този крайно интересен, но загадъчен дядо: „… и по баща и по майчина страна той (св. Константин-Кирил Философ) произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя”. В това иносказателно изречение очевидно не става дума за бащата Лъв, още повече, че неговата длъжност е добре известна, той е заемал военно-административна длъжност друнгарий на Солун. Това сведение очевидно се отнася за предходното на бащата поколение, преди всичко за дядото по бащина линия. Изразът „известен преди всичко на бога, а след това и на царя” показва, че дядото е заемал важна позиция във византийското общество, щом той е бил известен на царя. Но изразът „… преди всичко той е бил известен на бога” е пряко указание, че тайнственият дядо е заемал висша духовна длъжност в църковната йерархия на Византия.

Какъв основен проблем решава новата ви книга?

Горните сведения, както и много други, които са цитирани и широко обсъдени в книгата позволяват да се изгради един напълно реален, пълнокръвен образ на дядото по бащина линия. Нещо повече, откритите данни са представени в хронологичен ред, който напълно се съгласува с хронологията и ономастиката на рода на бащата Лъв и неговите най-известни деца – Методий и Константин-Кирил. Дядото на светите братя се оказва инициатор на делото и морален пример на своите именити внуци в тяхното благородно дело по ограмотяване и цивилизоване на славяните. Всъщност, светите братя продължават и успешно довършват труда, започнат от техния именит дядо – бащата на друнгаря Лъв.

Какъв е научният принос на книгата за кирило-методиевистиката?

Представени са данни за възможния етнически произход и майчин език на рода на светите братя. Посочен е възможния модел на новосъздадения кирило-методиев език, който е бил от вида на съвременния английски език с разговорно ядро от 2-3 хиляди славянски думи и обвивка от хиляди прабългарски (сакски) думи от висок стил. Това го е направило еднакво приемлив и близък както на българските славяни, така и на прабългарите на княз Борис Михаил. Описани са възможните условия, участници и времева рамка за създаване на азбуката и езика, както и за извършване на преводите на най-важните богослужебни книги, което със сигурност е било колективно и трудоемко дело.

Има ли връзка Стара Загора и нейният район към делото на светите братя?

Според мен има и то много важна. Българските славяни, както и голяма част от прабългарите, общо около 300 000 души, които са заселили района около планината Малък Олимп идват от днешната Горнотракийска низина и най-вече от районите на областта Загора – град Берое, средното течение на река Марица, Сливен и Ямбол. Това преселение става след битката между българския владетел Телец и византийския император Константин V на 30 юни 763 г. при Анхиало. Почти всички ученици и „сътрудници” на светите братя, които са били монаси от местните манастири на византийска Света гора в Малък Олимп, а фактически и самите свети братя са част от това славяно-българско население от Горна Тракия и Загора. От славянския и прабългарския език на това славяно-българско население изкристализира кирило-методиевия език, който под името старо-български език става официален и църковен език във Великоморавия, в Първото българско царство, в Киевска Рус и на всички източни и южни славяни през средновековието.

Иван Танев Иванов е роден на 9.10.1951 г. в с. Самуилово, област Стара Загора. В 1974 г. завършва Софийски университет „Свети Климент Охридски“, специалност „Атомна физика“. В периода 1974-1976 г. отбива редовна военна служба в АЕЦ „Козлодуй”. От 1976 до 1984 г. работи в Химическия комбинат – Стара Загора. От 1984 г. до 2019 работи в Тракийски университет, Медицински факултет като асистент, доцент (1998) и професор (2014). От 1998 г. до 2018 г. е ръководител на Катедра физика, биофизика, рентгенология и радиология. Има придобити две специалности по “Автоматичен контрол и регулиране” (1982) и “Медицинска и санитарна физика” (1988). Защитил е две научни степени: доктор по биология (1995) и доктор на науките (2012). Издал е четири учебника по Медицинска физика и биофизика, публикувал е 150 научни статии и доклади с около 600 цитирания в тази област. Интересува се от българска история, краезнание и фолклор. Председател е на Историческо дружество „Българска орда” към Читалище „Климент Охридски” – Стара Загора от 2010 г. Публикувал е 60 рецензирани статии в специализирани списания и сборници от конференции и симпозиуми на историческа и етнографска тематика, както и шест книги на тема история – „По пътя на българския етноним“ (2005), „История на село Самуилово“ (2006; 2024), „Град Берое в средновековната история на България“ (2017), „Произход и култура на древните българи“ (2018), „Богатството на българските диалекти“ (2020), „Боруйска мала света гора. Къде и кога се е покръстил св. княз Борис Михаил?” (2021) и „Прародина и религия на древните българи. Поглед от Изток“ (2024). Открил и предал на РИМ-Стара Загора четири мраморни надписа от римския период. Обявен от СУБ-клон Стара Загора за «Будител на Стара Загора» за 2023 г., 2025 г. е награден с плакет и грамота на Родова фондация «Митрополит Методий Кусев». Създал е и поддържа безплатните уеб-страници: www.protobulgarians.com и www.bg–popfolk.bg.

Въпросите постави Росица Ранчева