На 9 май отбелязваме Деня на Европа, с който честваме мира и обединението на Стария континент.

Датата е позната още като Деня на Шуман, тъй като на нея френският външен министър Робърт Шуман обявява декларацията за обединението на европейските държави.

И до днес се смята, че Декларацията на Шуман поставя основите на Европейския съюз.

Тя е обявена на 9 май 1950 г., точно пет години след края на Втората световна война. Освен това на тази дата отбелязваме победата над Нацистка Германия в най-мащабния военен конфликт в човешката история.

9 май в Русия пък се чества като Деня на победата във Великата отечествена война.

През 1985 г. лидерите на най-големите европейски държави официално решават да определят 9 май като Ден на Европа, символ на стремежа на Стария континент към просперитет, единство и сътрудничество.

В България отбелязваме 9 май като Ден на Европа от 2005 г.

Войната никога не е само оръжия и военни стратегии. Войната е нечий отнет дъх, нечий прекъснат поглед, скършен или обречен живот… Затова, 9 май няма нужда от спорове какво точно празнуваме на този ден.

Нека не поругаваме паметта на милионите човешки жертви, благодарение на които днес си честитим празника. Нека и не опорочаваме идеала за мирна, просперираща и обединена Европа.

На 8 май 1945 г. в предградието на Берлин Карлсхорст е подписан Акта за пълна и безусловна капитулация на Третия райх със Съюзническите сили. По изрично настояване на Сталин, ден по-късно началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел, подписва отделно германската капитулация само пред СССР.

На този ден представители на Германското върховно командване в лицето на фелдмаршал Вилхелм Кайтел, адм. Фон Фридебург, ген.-полк. Хорст Щумпф, в присъствието на представителите на главната квартира на Върховното главно командване на СССР маршал Георгий Жуков и на Върховното главно командване на англо-американските и френските войски (маршал Артър Тедър, ген. Карл Андрю Спатс, ген. Жан дьо Латр дьо Тасини) подписват Акта за капитулацията на германските войски във Втората световна война (1939-1945).

Без Деня на победата не можем да говорим за Деня на Европа. Има безспорен факт, че този ден сложи край на нацизма и холокоста в Европа.

На 9 май отбелязваме Деня на победата. На днешната дата се навършват 81 години от края на Втората световна война.

За всички е и трябва да бъде Ден на мира. Несъмнено с най-голям принос за Деня на победата, за Деня на Европа това са народите на бившия Съветски съюз, съветската армия, не бива да омаловажаваме и ролята на съюзническата армия, партизанските движения в редица европейски държави.

Макар и без масови публични инициативи хората ще отбележат 9 май, защото нищо не може да изтрие спомена за високата цена, която плащат руснаците и останалите народи на бившия Съветски съюз по време на войната – 27 милиона жертви.

Денят на победата всъщност е ден на мира. На 9 май 1945-а хората са празнували мира, а не победата над Хитлер. Ясно е, че тя е била извоювана, но това е станало по-рано. След Сталинград е било ясно, че ще бъде постигната победа. След Курск вече не е имало никакви съмнения, че е счупен гръбнакът на хитлеристката машина, че Хитлер е покойник. Затова на 9 май са празнували не победата, в която отдавна никой не се е съмнявал. Празнували са, че са престанали да стрелят, че ще има мир.

По време на 6-годишната война, продължила 2193 дни от 1 септември 1939 г. до 2 септември 1945 г., загиват над 55 милиона души. Милиони умират в лагерите на смъртта на фашистите. Над 27 милиона са загиналите съветски граждани.

Девети май е хубав повод да подчертаем и Българското участие в борбата срещу фашизма.

На 17 ноември 1944 г. маршал Фьодор Толбухин и ген. Иван Маринов договарят участието на българските войски във войната. В резултат се ражда Първа българска армия от 130 хиляди войници и офицери начело с ген. Владимир Стойчев, под ръководството на III Украински фронт, за да се избегнат противоречия с югославяните. Тя дава своя принос в боевете за Будапеща, р.Драва, р.Мур и др.

Блестящите победи на Първа българска армия дава основание на Йосиф Висарионович Сталин на 27 март 1945 година да подчертае в посланието си до Рузвелт и Чърчил следното: „България дава принос за разгрома на хитлеризма и съдейства за победоносното завършване на войната в Европа”. Високо е оценена и от известни кореспонденти от американски и английски издания и агенции.

Във войната срещу Германия участваха 455 000 българи.

11 000 БЪЛГАРСКИ ВОЙНИ НЕ СЕ ЗАВЪРНАХА. ТЕ ПЛАТИХА СЪС СВОЯТА КРЪВ, ЗА ДА Я ИМА ПОБЕДАТА.

Ние всички сме техни потомци. Те заслужават нашата почит днес!

ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОИТЕ, ЗАГИНАЛИ В БОРБАТА С ФАШИСТКАТА ЧУМА И ДОНЕСЛИ ВЕЛИКАТА ПОБЕДА!