29 април: В памет на преподобния отец Мемнон Чудотворец

Преподобният отец Мемнон от млад се посветил в служба на Бога и станал чисто жилище на Светия Дух, защото покорил плътта на духа, умъртвявайки телесните страсти с много тежки трудове. Свети Мемнон бил поставен за началник на монаси (игумен). Поради своето равноангелно житие той приел от Бога изобилен дар на чудотворство, изцелявал неизлечими болести, правел и много други чудеса. Така на едно сухо място по молитвите на светеца се появил извор на вода. Много често той спасявал от потъване кораби, настигнати от силно морско вълнение и вече потъващи. Прогонвал скакалците, които долитали в голямо множество в тази страна и изяждали всички плодове и треви. Вършел и много други преславни чудеса, заради което бил наречен чудотворец.

Така, като се подвизавал в продължение на много години в постничество и угодил на Бога с добродетелно житие, Мемнон отишъл, радвайки се, при Господа, Когото бил възлюбил от цялото си сърце.

Не само докато бил жив, но и след смъртта си светецът правел много най-различни чудеса, защото болните получавали изцеление от неговия гроб и само от призоваване на името му облаците от скакалци били прогонвани и всички коварства на нечистия дух се разрушавали. Така прославил Своя угодник Бог, славен чрез Своите светии навеки. Амин.

Древният град Кизик се намирал в Мала Азия, близо до град Троада, на Хелеспонт, който отделя Азия от Европа. За първи път Христовото учение проникнало между неговите жители чрез проповедта на св. ап. Павел. Постоянните гонения срещу християните попречили да се развие там многочислена църковна община през първите три века. През време на гоненията едни от християните се укривали, като бягали по гори и пустини; други живеели заедно с езичниците, но тайно вярвали в Господа Иисуса Христа; а ония, които били твърди и непоколебими във вярата си, открито изповядвали името Христово, доброволно се предавали в ръцете на мъчителите и с радост отивали на мъченическа смърт. Такива били 9-те Кизически мъченици: Теогний, Руф, Антипатър, Теостих, Артем Магний, Теодот, Тавмазий и Филимон. Те се събрали в Кизик от различни места и, като презрели всякакъв страх от мъчения, прославили Христа, като проповядвали открито, че Той е единствения Бог, Творец на света.За откритото изповедание на вярата си те претърпелне големи изтезания и най-после били обезглавени с меч. Това станало през времето на император Диоклетиан (284-305.г.)

През времето на Константин Велики (306- 337 г.), благочестиви християни извадили от земята нетленните им тела и ги поставили в построената в тяхна памет църква в Кизик. При тези мощи ставали много чудеса и много езичници, свидетели на тези чудеса, приемали християнската вяра.

В този ден празнуваме и паметта на светите мъченици Диодор и дякон Родопиан, пострадали при Диоклетиан, в Афродисия Карийска.