Искрено и лично за спектакъла „Пътеки“ на Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“

Мисля, че Градът разбра за спектакъла „Пътеки“ на Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“ в събота вечер, 25 април 2026 г. в Операта. Новината за необикновения, ярък, нестандартен, модерен спектакъл се разнесе бързо, заедно със снимките от още същата вечер. И защото на снимките беше и Кметът Живко Тодоров, до директорите /бивша и сегашна/ на Своето Училище, и защото 60 години са достатъчни вече няколко поколения да разнасят славата на училището като „ковачница на кадри“ /така го нарече моя приятелка от София и може да е „соц“, но е много точно!/

Визуално всички се впечатлиха от спектакъла – присъстващи и в залата и от снимки. Акустично – присъстващите в залата бяхме очаровани от музикалните изпълнения. Визуално бяхме омагьосани от ефектната мултимедия и с чудесата на изкуствения интелект, от художественото осветление, от видеозаснемането /Светлозар Желев/ и монтажа на кадрите.

Но най-силно бяхме завладени от философските послания на спектакъла. Разделен е на  пет тематични действия: търсенето на идентичност, смелостта и избора, бунта и промяната, общността и приемствеността, 5. любовта, духовността и съзиданието. Разказва за съзряването на един млад човек, за неговите битки със света и със себе си.

Но аз сякаш усетих нещо много по-дълбоко. За мен този спектакъл е изповедта на едно поколение /това на сценариста и главен организатор на цялата магия – Здравко Личев- преподавател по немски език в „Ромен Ролан“/ – на които се случи да бъдем родители, а в случая – и учители – в най-трудното и буреносно време – на тотален разпад, тотална дезориентация и подмяна на ценности, на настъплението на чалгата, на празните магазини, на празните погледи…Когато старото още не си е отишло, а новото, което дойде, не беше рози и мимози…

Какви родители бяхме, какви учители? Как оцеляхме като родители сред урагана на чалгата? Как опазихме от нея децата си? Как ги възпитавахме? Как възпитахме децата си?

Толкова превъзходен е изборът на Здравко Личев, че още мисля върху него. И съставих списъка на оцеляването с включените в спектакъла „Пътеки“ откъси от:

• Ключови, огромни, тотални, вечни филми! – „Добрият Уил Хънтинг“, „Обществото на мъртвите поети“, „Камшичен удар“
• Вечните песни на всички времена /дописвам и изпълнителите им/! – Полина Антонова с песента „Voila“ на Барбара Прави, доц.д-р Николай Лазаров с песента на Джонатан Рой „Keeping me alive“ – бивш възпитаник на гимназията, вокална формация с ученици от гимназията с песента от филма „The greatest showman“ „Fron now on“ в състав Даниел Василев, Христина Кюпекчиева, Полина Антонова, Маргрет Андонова, Борислав Орлов, Йоана Йорданова и Петър Венчарски, И песента от филма The greatest showman „This is me“ в изпълнение на Маргрет Андонова, Параскева Сурмиевич, Вилиана Динева, Мирослава Господинова, Photograph на Ед Шийрън – Петър Венчарски и Параскева Сурмиевич, „Фантомът на операта“ дует  д-р Лазаров и Ганка Добрева, учител по музика, Кавър версия на Stairway to Heaven на великите Led Zeppelin, в изпълнение на д-р Борислав Стоянов, бивш възпитаник на гимназията
• един уникален Ивайло Белчев, 11 клас в „Ромен Ролан“, с водеща роля в целия спектакъл

За точността в изписването на музикалните изпълнения: Благодаря за съдействието на Ганка Добрева, учител по музика в Гимназията, разкошна на сцената бе във „Фантомът на операта“! Супер хореография и изпълнение на младите таланти от Студия „Алегра“ с ръководител Радост Младенова!

А за тази, за мен, съкровена изповед на Учителя Здравко Личев – „Огромно Благодаря!“. От все сърце! Все едно разказа моя прочит на моето родителство. Със сигурност за него и колегите му също не е било лесно – нито тогава, нито /особено/ сега, с вълните нови деца и нови родители.

Надявам се този спектакъл да бъде повторен пред учениците на Гимназията. Или да гледат …прожекцията му, но не знам, няма да е същото.

Дали ще поискат да гледат тези три, толкова легендарни филма?! Също не знам.

Може би да. Децата усещат емоцията, вложена във всяко нещо, което е Изкуство. Децата тотално уважават Учителя, който идва към тях от Бъдещето. Те едновременно се чудят: Възможно ли е това, та ние идваме от там, а той също???

Децата помнят за цял живот: как се е обличал любимият им учител, как се е изразявал, колко ги е допуснал до сърцето си, колко от своето лично е споделил с тях…

Г- н Личев, Благодаря Ви от сърце! И нека публично споделя, че преди години Жени, моята дъщеря и възпитаник на Гимназията, каза за Вас: „Той е много точен“, което от нейните уста си беше Супер Комплимент, тя не коментираше учители.

Не като мен, за мен любимата ми г-жа Аргирова, учител по литература, беше Същество, което сякаш слиза по облаците. Съвършена! Неземна! Легенда!

Но всяко време с емоциите си!

Светли да са „Пътеки“те ви, Роменролановци!

С обич: Уляна Кьосева, горд родител на двама Роменролановци