Тъжен помен
На 22 април 2026г. се навършват 40 дни от безвременната кончина на прекрасната майка, приятел, колега и голям човек
АНТОАНЕТА ГЕОРГИЕВА
По този повод на 22 април 2026г. (сряда) от 12:00 ч. в митрополитския храм „Свети Димитър“ в Стара Загора (до паметника на Васил Левски) ще бъде отслужена света 40-десятница за упокоение.
Поканват се всички, които обичаха и високо ценяха покойницата да посетят службата.
С Тони се познавахме има- няма половин век. Най-напред се засичахме на концерти, на представления на операта и театъра, на изложби. С времето, тя стана част от големите общоградски тържества като водеща, заедно с актьора Ивелин Керанов. Удоволствие беше да я гледаш и слушаш „на живо“ по време на концерти и фестивали…
После станахме много близки. Започнахме да се събираме по домовете си, на почивка, на екскурзии, за гъби, на незабравими купони…
Антоанета беше много внимателен, деликатен, изискан и отговорен човек. През тежките години на недоимък, тя гък не изрече и правеше всичко възможно, децата й да са нахранени и облечени, обгрижени с любов и доверие и да завършат успешно желаното висше образование. До последните си земни дни, при дългото и мъчително страдание, тя като войн понасяше жестоките изпитания и запази силния си дух.
Преди десетина и повече години, Тони се пресели в столицата, за да е по-близо до децата си, но сърцето й остана завинаги в Стара Загора. Връщаше се често, за да напълни душата си в аромата на този тъй невероятен и романтичен град на младостта. Първата й спирка винаги беше Радио Стара Загора.
В продължение на над 30 години тя беше гласът на Радиото – интелигентен, завладяващ, несравнимо красив алт. С усмихнатия си характер, тя другаруваше с всички колеги, но най-напред се срещаше с Коко Крушков (Бог да го прости), Сашо Боцманов, Любо Чешмеджиев, Силвана…С „момчетата“ се виждаше на малко джинче с „Тоник“ в кефенето „При кмета“, с много цигари и безкрайни приказки.
За Антоанета Радио Стара Загора беше съдба, беше любов, беше сладък спомен…Слушаше го денонощно, радваше се на екипа, на младите…До последния й миг Радио Стара Загора остана голямата й любов.
В София, апартаментът на Тони се превърна в пристан за всеки, който има нужда от легло и храна. Тя непрекъснато посрещаше и изпращаше не само приятели и роднини. Тя се грижеше за болни, водеше ги по болници и по специалисти. Просто, сърцето й беше много, много голямо…
Толкова много ми липсваш, Тони! Толкова много ни липсваш..!
През последните години тя започна да прави звездички от мъниста и да ги подарява на приятели и на всеки, който ги харесва. За Коледа украсявам къщата си с тези изящни произведения на приложното изкуство и сякаш с тях приятелката ми присъства осезаемо.
А сега, тя тръгва към всемира, за да стане малка звездичка, да ни свети и да ни се радва.
Лек път, мила приятелко! Бог с тебе!
Росица Ранчева