Долап БГ

култура|изкуство|пътешествия|мода|събития|кухня|реклама|минало|

АРТуално Отзив 

Йордан Радичков за Великден

Долап.бг
Йордан Радичков за Великден: “Ние, българите, имаме два големи празника: Рождество Христово — Коледа, и Възкресение Христово — Великден.
Ако трябва да сравняваме двата празника, за нас по-големият е Великден. Може би защото много пъти сме били погубвани, затова сме вярвали и на възкресението. Когато заровената в земята семка пониква, тя всъщност възкръсва за нов живот. А и всичко около нас, цялата заобикаляща ни природа, възкръсва за нов живот. Така ние всички ставаме свидетели на великото тайнство на възкресението… Уж всичко беше мъртво и пусто около нас, а как изведнъж се оживи! Каква е била ролята на жените в това пролетно оживление? Това пролетно оживление на село идваше с Благовец. Жените организираха децата и те тръгваха да обикалят дворовете и градините, удряйки метални предмети, като повтаряха: „Бягайте, змии, гущери и жаби, че утре е Йеремия!“
Най-чувствителни към металния звън бяха таралежите. Където и да се намираха, тези малки животинки излизаха от своите укрития, започваха да се въртят в кръг и да танцуват. А щом таралежите излизаха навън, то те прогонваха змиите от дворовете и от градините.
Около Благовец хората се и ослушваха, защото по това време у нас долиташе кукувицата. Щом чуеше кукувицата, човек се спираше, броеше наум колко пъти ще изкука и по това разбираше колко години ще му остават да живее. И още едно поверие имаше, свързано с кукувицата — с колко пари ще те закука — затова и всеки човек внимаваше да има в себе си постоянно дребни монети, за да не го закука кукувицата с празни джобове. Защото, както ни закука кукувицата през пролетта, тъй ще я караме през цялата година.
С идването на кукувицата се оживяваха и древните пътища за прелет на птици, на първо място тук бих турил големия Аристотелев път, преминаващ през нашето небе. По него ще дойдат щъркелите, нежните и самотни гургулици, малките пойни птички, за да огласят с песните си нашите гори.
Естествено, цялото това оживление на природата се предаваше по някакъв начин и на хората.
И най-вече на майките, които са били в същината на празника…”