С голям Великденски концерт Старозагорската опера подготви публиката за най-великото събитие на човечеството – Възкресение Христово

През последните няколко години стана традиция на Велика сряда Държавна опера Стара Загора да представя Великденски концерт. Тази година той беше посветен и на  270 години от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт. Желанието да се присъства на това събитие беше още по-голямо, защото на диригентския пулт отново застана Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан.

Сътрудничеството между архиерея и трупата на Старозагорската опера датира от 2017 г., когато той дирижира предвеликденския концерт. След това владиката имаше още няколко изяви съвместно с трупата, като миналата година дирижира „Меса“ в ре мажор от Антонин Дворжак.

В концерта участваха оркестърът и хорът на Държавна опера – Стара Загора и Представителен хор „Свети Апостол Карп“ на Старозагорска света митрополия и първите солисти Емилия Терзиева – сопран, Тереза Бракалова – мецосопран, Николай Моцов -тенор и Ивайло Джуров – бас. Хормайстори – Младен Станев и Стефания Русева. Концертмайстор – Паулина Захариева.

Концертът започна с „Коронационна меса“ в до мажор, K.315. Партитурата е завършена на 23 март 1779 г. Най-вероятно тя е написана за Великденската служба, състояла се на 4 април, същата година, в катедралата на Залцбург. Скоро след смъртта на Моцарт се превръща в най-популярното му сакрално произведение. Наречена е Коронационна, защото често е била използвана в тържествените служби за коронацията на крале, императори и благодарствени меси. Има и друга версия, че е написана от композитора за един от Богородичните църковни празници – увенчаването с корона на чудотворната икона на Божията майка. Моцарт дълбоко почита и се уповава на милосърдието на Дева Мария, света покровителка на Залцбург. Посвещава ѝ няколко свои творби.

На названието „Коронационна“ се приписва по-късна дата – от началото на XIX век в императорския двор във Виена, когато изпълненията на месата съпровождат редица тържествени поводи.

Вероятно за първи път „Коронационна меса“ на Моцарт прозвучава с църковно-религиозен смисъл в по-ново време на 29 юни 1985 г. по време на църковна служба, отслужена от папа Йоан Павел ІІ, на която за първи път са допуснати хор и оркестър в катедралата „Свети Петър” във Ватикана. Месата прозвучава в интерпретацията на Виенската филхармония и Виенското хорово общество под диригентството на Херберт фон Караян. Изпълнението е филмирано и с него се отбелязва 30-годишното ръководство на Караян на Берлинската филхармония.

След антракта, във втората част, бяхме завладени от Реквием в ре минор, К. 626.

Много различно беше изпълнението и на хора, и на оркестъра, и на солистите от „Коронацията“. Духовното богатство на митрополита беше споделено със солистите, хора и оркестъра. То прескочи авансцената и премина и у публиката. Присъствахме сякаш на заупокойна литургия, на разкаяние и търсене на брод в тъмнината, на молитвено смирение и

трепетно очакване на срещата ни с Бога…Присъствахме на диалог между човешката душа и Христос, на покаяние и смирение, на надежда и духовна светлина.

За това „потапяне“ в гениалната музика на Моцарт, която повече от две столетия не слиза от катедралите и световните сцени, благодарност и поклон пред безукорните солисти и гордост на Старозагорската опера Емилия Терзиева, Тереза Бракалова, Николай Моцов и Ивайло Джуров, пред фантастичния много звучен и мощен хор, пред отдадеността на всички инструменталисти.

Освен това, за да се изпълни „Реквием“ в оригинал, за първи път в оркестъра прозвучаха два инструмента corni  di bassetto  /bassetthorn/, на които свиреха Симоне Монтагури /Италия/, който от този месец е част от оркестъра на операта и Маркус Беер /Австрия/, който е по-отдавна  тук .Музикалната критика пише така за басетхорна:

„С извивките си, сякаш протяга звук към небето, а тоновете му рисуват плавни линии между светлината и тишината. В неговия тембър се преплитат носталгия и надежда.

Не случайно Волфганг Амадеус Моцарт го обича – защото в този инструмент звучи не просто музика, а душа.“

По време на концерта върху дъното на сцената се прожектираха за Коронационната меса- катедралата в Залцбург, където тя е прозвучала да първи път, а за Реквием – библейският сюжет „Всички ангели“ от Ботичели, които допълваха цялостната атмосфера.

Благодарим на всички, които участваха в това духовно, музикално събитие.

Милост Божия е, че от 10 години имаме за духовен баща митрополит Киприан- човек с голяма душа и сърце, което откликва на всеки, който е потърсил съвета и мъдростта му, човек естет, надарен свише с поетично и музикално дарование, човек, който умело ни води по пътя към храма и към нашия спасител Иисус Христос.

Дълго време продължиха аплодисментите и възторжените възгласи. Участниците във Великденския концерт получиха 25 кошници цветя, които предварително бяха подредени от двете страни на сцената и създаваха допълнителна празничност и уют. Цветята в знак на благодарност и признателност бяха от кметове на общини в Старозагорска епархия, начело с кмета на Стара Загора Живко Тодоров, от църковни настоятелства, културни институти, от настоятелството на Старозагорската опера.

По време на аплодисментите на дъното на сцената се изписа поздрав от екипа на операта до Негово  Високопреосвещенство митрополит Киприан по случай 50-годишния му юбилей, който владиката отбеляза точно преди един месец – на 8 март 2026г.

Светли, благословени и споделени празници, уважаеми приятели!

Росица Ранчева