Пролетни и великденски детски стихчета

Великденски яйца

Пълна кошничка с яйца
имам днес да украся,
сини, жълтички, зелени
трябва да са пременени.

Първото ще е червено
за здраве то е отредено,
и със него по челцата
мама маже си децата.

Тези пъстри яйчица
носят радост у дома,
ще видим кой ще победи
щом камбана зазвъни.

Марина Караманска

***

Пчеличка 

Кажи ми малка пчеличке,
кажи ми малка душичке,
накъде си летяла
и какво си видяла?

Видях конче хвъркато,
видях рибка от злато,
а в гората накрая,
къщичката на Зая!

С малко криво прозорче,
с коминче и дворче,
а в люлката близнаци,
с ей такива мустаци!

***

Цветница

По поля горички,
млада пролет шета.
Блеснаха върбички,
звъннаха лалета.

Цветница пристига
с китка на косата,
люлките ни вдига
чак до небесата.

Нека всеки види
слънчевите знаци –
пак Великден иде
с топли козунаци!

Ангелина Жекова

 

***

Цветовете на яйцата

Мама Зайка със децата
реши да шари си яйцата,
бързо тя ги увари
и започна да краси.

Първото ще е червено –
за здраве то е отределено,
още носи топлина,
радост, нежност, доброта.

От зелената тревичка
взе боичка със лъжичка,
за да има чистота
като бистрата роса.

Ред на жълтото дойде
да топне следващо яйце,
светло да е на душата,
любов да има във сърцата.

Като небето и водата
в синьото е истината,
мир, хармония да има
и през лято, и през зима.

Зайчетата са щастливи,
а яйцата тъй красиви.
Ето Зайка със децата
боядисаха яйцата

*****8**

Пролетни цветя

Червеното лале наднича
под слънчеви лъчи,
усмихва се като момиче
със синички очи.

Зюмбюлчето прекрасно,
а нарцисът жълтее
и облачета бели, ясни
вън вятърът люлее.

Симеонка Тихова

***

Цветница

Тя е мъничка царица,
златокоса, светлолика.
Сред цветята тя живее,
на лаленце се люлее,
в светъл празник рано пее:
„Хайде, ставайте, дечица!
И от клончета върбица
колелца си изплетете,
на дъсчица ги сложете,
и в реката ги хвърлете.
Туй, що тръгне най-напред
носи най-голям късмет.
На когото то се случи,
ще се радва от сърце!
На Великден ще получи
най-голямото яйце!“

Ран Босилек

***

Братчета юначета

Кой в гората там снове?
Мецините синове
Клепоушко и Мецанко.
Тръгнали са рано-ранко,
та с медец и круши гнили
да събират нови сили.

— Клепоушко, странен звук
носи се от онзи бук,
някой ни следи коварно!
— Чуй, кълвачът е навярно.
Чисти старите дървета.
Не общува той с мечета.

— Клепоушко, виж вулкан!
— Да не би да е капан?!
— Гледай как пръстта се вдига,
до гърдите ми достига!
— Май върхът му се пропука…
Мамо, бързо идвай тука!

Меца запъхтяна спря.
— Боже мой! И таз добра!
Да изгубите душица
заради една къртица!
Мамините юначаги,
нищо страшно няма, драги!

Двете братчета от срам
щяха да заплачат там,
ала бързо им премина
и поеха към пчелина…
А едно мишле след тях
се търкулна чак от смях!

Ангелина Жекова

***

Лаленце се люлее, Лазаре

Лаленце се люлее, Лазаре,
на зелена ливада,
то не било лаленце, Лазаре,
най-ми било детенце.
Очите му — звездици,
лицето му — трендафил.
Както кротко играло,
тъй си сладко заспало.
Майка му го будеше:
„Стани стани детенце,
мило мама момченце,
да погледаш лазарки,
как хубаво играят
жълти чехли потропват,
шити поли развяват.“
Народна песен