Утре е Лазаровден. Какво трябва да знаем?

Лазаровден поставя началото на празниците свързани с Възкресението, като е следван от Цветница и Великден. Отбелязва се винаги в съботата преди Страстната седмица, затова е от т.нар. подвижни празници. Наричан е Лазарова събота, Лазарица или Лазар. Празникът се отбелязва в чест на Свети Лазар, който е един от защитниците на християнската вяра. След като починал, на четвъртия ден Христос го възкресил в знак на благодарност за гостоприемството, което бил проявил към него.
Християнското възкресение символизира събуждането на природата, затова и Лазаровден е празник на пробуждащите се гори, ниви и пасища. Традицията повелява да се откъснат върбови клонки, които да се поставят на входните врати на следващия ден, когато отбелязваме Цветница.

Най – характерният обичай на този ден е т.нар. Лазаруване. Както повелява традицията на Лазаровден малки момичета и неомъжени моми стават лазарки. Те обикалят по домовете и пеят на стопаните песни за плодородие и здраве на семейството. Лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре…

Посрещнати са с празнична питка и задължително се даряват с яйца и пари. Лазарските песни се изпълняват само на този празник. Дом посетен от лазарки ще е щастлив и благословен, както се пожелава в песните.

Празничният ден завършва в утрото на Цветница, с ритуала “кумичене” – лазарките пускат в реката направените от тях върбови венци и следят, кой от тях ще пристигне първи. Според вярванията девойка, която не е лазарувала няма да си намери жених. Ергените пък трябва да отидат в дома на момичето, което обичат, за да поискат ръката й.

В различните краища на България празникът е съпроводен с различни ритуали. Например в Източна България се изпълнява специален ритуален танц (хоро) – буенек. Докато обикаляли из къщите, те трябва да скачат високо, за да пораснат посевите и да е плодородна годината. В Кюстендилско лазарките пеят в домовете и в гората, в раззеленили се ниви за здраве, плодородие и щастие.
На Лазаровден празнуват всички носещи имената Лазар (името означава “здраве”), както и производните Лазарин, Лазара, Лазарка.

---

Как да посрещнеш два от най-пъстрите пролетни празници – Лазаровден и Цветница? Какво да разкажеш на децата си за тях? Кои са традициите, обичаите и поверията, предавани през поколенията?

Споделям с теб познанието, което открих в съкровищницата от спомени на нашите предци.

Лазаровден

Точно осем дни преди Великден и ден преди Цветница, празнуваме Лазаровден.

Тази година той се пада тази събота на 4 април. Денят е наричан още Лазарица, Лазар и Лазарова събота, и на него честваме Свети Лазар – защитникът на християнството.

В старата българска традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата, горите, но най-вече празник на момичетата. Чества се моментът, в който девойките започват да живеят в света на жените и официално се считат за „моми за женене“. Преходът от девойка към жена е много красив и е свързан с редица ритуали. Сигурно си чувала, а навярно и си участвала в най-популярния от тях – лазаруването.

Кои са лазарките?

Лазарките са девойки, които стъпват в моминство. След лазаруването те вече могат да се обличат и държат като жени, за да ги харесат ергените. Позволено е да си имат любим и да се омъжат.

Според традицията една мома може да бъде лазарка само веднъж. За нашите предци това е бил много важен ритуал, защото вярвали, че което момиче не лазарува, няма да се омъжи. В някои части на страната като в Североизточна България, лазарки могат да бъдат и малки момиченца, така че може да запознаеш и малката си дъщеричка с празника и да я направиш част от него.

Лазаруване

Подготовката за празника започва от рано сутринта. Избира се една възрастна жена, която отдавна е била посветена в магията на ритуала. Тя учи девойките на лазарски песни и танци, как да вият китки, как да сплитат плитки и с какви празнични носии да се нагиздят.

Красивите орнаменти по лазарските носии символизират любовта, женитбата и плодородието. В различните краища на страната лазарките са облечени в различни одежди. В Източна Тракия са в булчински премени, в Кюстендилския край носят кърпа в ръка, за да се „кланят на сватбата“, в Шопско пък закичват по едно пауново перо на главите си.

Лазарките се разделят на групи от по няколко момичета. Има „пеячки“ т.е. певици, „шеталици“, т.е. танцьорки и една „кумица“, която води групата. Също като коледарите, лазарките обикалят от къща на къща и пеят песни за здраве, берекет и благоденствие. Имат песен за всеки член от семейството.

Накрая момите изиграват специален ритуален танц – буенек. Скачат високо, за да пораснат посевите и тропат силно с крак, за да се множи добитъкът. Накрая стопанката на къщата дарява всяка лазарка със сурово яйце – символ на безсмъртието. С него може да се гадае бъдещето и да се развалят магии.  

Поверия за Лазаровден

На този ден се късат зелени върбови клонки, които на следващия ден – Цветница (Връбница), се поставят на входа на дома, за да го пазят от зли сили.

От старите хора знам, че словото, изречено на Лазаровден, има магическа сила. Освен че помага на девойките да се превърнат в жени, то сбъдва желания. Затова, каквото си наречеш на този ден, има голяма вероятност да се сбъдне!

Освен това на Лазаровден ергените могат да поискат ръката на своята избраница и, ако тя им пристане, любовта им ще е вечна!

Трапезата на Лазаровден

Тъй като Лазаровден е по време на Великденския пост, трапезата е постна. Приготвя се празнична питка, хляб с квас, ястия с лапад и коприва, баница със спанак и ориз. На масата задължително се поставят мед и жито.