ХХI фестивал „Четяща Стара Загора” представя Свежа Дачева
9 април, 17,30 часа, зала Лубор Байер
ХХI фестивал „Четяща Стара Загора” представя Свежа Дачева
и книгата й „Ритуал по отваряне на сърцето” (изд. Изток Запад)
и книгата й „Ритуал по отваряне на сърцето” (изд. Изток Запад)
„Коя съм аз?
Жена на неопределена възраст? Омъжена, но живееща сама? Някога невъзвращенка? Политическа емигрантка? Българска и шведска гражданка? Майка на четири деца? Баба на три? Литературовед? Етнолог? Поетеса? Писателка? Съдебна заседателка? Никога не посмях да си направя визитна картичка, защото щеше да стане неестествено дълга. Ако пък си направех визитни картички за всяко едно от изброените по-горе неща, щях да мина за човек, страдащ от разпад на личността.
Иска ми се да отвърна с въпроса на Емили Дикинсън Аз никоя съм, а ти кой си? Или пък да им кажа просто Аз съм ти и ти си аз в един огледален свят.”
***
Библиотека „Родина” ви кани на среща с книга, изтъкана от поетическата сгъстеност на спомена. В същността си „Ритуал по отваряне на сърцето” е пътуване навътре и синтез на духовен опит. Затова фрагментът-размишление надделява над разказа. Биографичните следи: паметта за местообитанията на детството и зрелостта, за преживяното, сънуваното и видяното са само картата, на която се разгръщат прозренията на авторката. Уроборосната структура отразява една особена нагласа за завръщане: към духовното единство на всички и всичко и към сърцето като единствената връзка между световете.
При вярно следване на ритуала в смисъла на дълбоко, лично въвличане в света на Свежа Дачева, със затварянето на последната страница ще се отвори сърцето, което досега е било само плахо открехнато…
***
Свежа Дачева-Филипова е завършила е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Български език, литература и история“. От 1983 г. пребивава с част от семейството си последователно в Истанбул и Рим, а от 1988 г. се установява в град Стрьомстад, Швеция. От 1994 г. е аспирантка на Института за славянски езици в Гьотеборг, а през 2001 г. защитава докторска степен по етнология в департамент „История на културата“ в Нов български университет – София. Занимава се с научна работа в областта на фолклористиката, етнологията, митологията, културологията и социологията.
Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки“, „Приказки“ – Стриндберг, „Антология на шведската поезия“. През 2006 г. излиза „Шведско-български, българо-шведски речник“, претърпял няколко издания. Автор е на междудисциплинарното изследване на приказен тип „За доброто и за лошото момиче“ (2000). Нейни стихове са включвани в шведски, български, американски и френски антологии. Преводач и консултант по въпросите на работата в Народния университет. От 2003 г. е член на общинския съвет на град Стрьомстад и в комисията по сградостроителство и опазване на околната среда. През същия период е и редовен съдебен заседател в Административния съд на Гьотеборг. Член на Съюза на шведските писатели, на Писателски център „Запад“, Съюза на шведските преводачи и Съюза на българските преводачи. Автор на поетичните книги „Додето с тръбен вик отвърна“ (1994), „Черни диаманти“ (1996), „Писмо от птичи стъпки“ (1998), „Сенки от друго измерение“ (1999), „Трева между паважа“ (2001), „В очакване на чужденеца“ (2002), „Случаен пътник“ (2003), „Уча се да бъда Никой“ (2016).
Вход свободен!
Жена на неопределена възраст? Омъжена, но живееща сама? Някога невъзвращенка? Политическа емигрантка? Българска и шведска гражданка? Майка на четири деца? Баба на три? Литературовед? Етнолог? Поетеса? Писателка? Съдебна заседателка? Никога не посмях да си направя визитна картичка, защото щеше да стане неестествено дълга. Ако пък си направех визитни картички за всяко едно от изброените по-горе неща, щях да мина за човек, страдащ от разпад на личността.
Иска ми се да отвърна с въпроса на Емили Дикинсън Аз никоя съм, а ти кой си? Или пък да им кажа просто Аз съм ти и ти си аз в един огледален свят.”
***
Библиотека „Родина” ви кани на среща с книга, изтъкана от поетическата сгъстеност на спомена. В същността си „Ритуал по отваряне на сърцето” е пътуване навътре и синтез на духовен опит. Затова фрагментът-размишление надделява над разказа. Биографичните следи: паметта за местообитанията на детството и зрелостта, за преживяното, сънуваното и видяното са само картата, на която се разгръщат прозренията на авторката. Уроборосната структура отразява една особена нагласа за завръщане: към духовното единство на всички и всичко и към сърцето като единствената връзка между световете.
При вярно следване на ритуала в смисъла на дълбоко, лично въвличане в света на Свежа Дачева, със затварянето на последната страница ще се отвори сърцето, което досега е било само плахо открехнато…
***
Свежа Дачева-Филипова е завършила е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Български език, литература и история“. От 1983 г. пребивава с част от семейството си последователно в Истанбул и Рим, а от 1988 г. се установява в град Стрьомстад, Швеция. От 1994 г. е аспирантка на Института за славянски езици в Гьотеборг, а през 2001 г. защитава докторска степен по етнология в департамент „История на културата“ в Нов български университет – София. Занимава се с научна работа в областта на фолклористиката, етнологията, митологията, културологията и социологията.
Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки“, „Приказки“ – Стриндберг, „Антология на шведската поезия“. През 2006 г. излиза „Шведско-български, българо-шведски речник“, претърпял няколко издания. Автор е на междудисциплинарното изследване на приказен тип „За доброто и за лошото момиче“ (2000). Нейни стихове са включвани в шведски, български, американски и френски антологии. Преводач и консултант по въпросите на работата в Народния университет. От 2003 г. е член на общинския съвет на град Стрьомстад и в комисията по сградостроителство и опазване на околната среда. През същия период е и редовен съдебен заседател в Административния съд на Гьотеборг. Член на Съюза на шведските писатели, на Писателски център „Запад“, Съюза на шведските преводачи и Съюза на българските преводачи. Автор на поетичните книги „Додето с тръбен вик отвърна“ (1994), „Черни диаманти“ (1996), „Писмо от птичи стъпки“ (1998), „Сенки от друго измерение“ (1999), „Трева между паважа“ (2001), „В очакване на чужденеца“ (2002), „Случаен пътник“ (2003), „Уча се да бъда Никой“ (2016).
Вход свободен!