Историята на Николай Николаев – първият диригент на църковен хор у нас, възкръсва в научен труд

Църковни песнопения огласиха залата на Регионалната библиотека „Захарий Княжески” в Стара Загора. Така се сложи начало на националната премиера на книгата „Изграждане на новия музикален живот в България”. Присъстваха меломани, историци, и ревностни християни. Диригентът на катедралния хор към Католическата епархия „Св. Йоан XXIII” в София и автор на научния труд доц.д-р Стефка Венкова от Института за изследване на изкуствата към БАН, изтъкна, че е избрала Стара Загора, защото в града възниква първото музикално училище.Оттук тръгва житейският път на композитора проф. Димитър Хаджигеориев, съосновател на Музикалната ни академия. Тук се ражда музикалното издание „Музикален преглед” от енциклопедичната личност, юриста Георги Тодоров Стоянович – А. П. Берсенев.

Изследването, което събира на 300 страници историята на музикалния живот в България през призмата на стореното от Николай Ив. Николаев (1852-1938) – първи професионален диригент на църковен хор, продължава десет години. Това е първото цялостно музикологично изследване в контекста на новия музикален живот у нас в края на XIX и началото на XX век.

„Книгата на доц. Стефка Венкова, ни въвежда имено в онзи първоначален исторически пласт на „строителство на съвременна България“, без който всичко, което е осъществено впоследствие, не би било възможно или би се разгърнало по други пътища. Нейната голяма тема всъщност е личността и делото на едно незаслужено забравено име днес – на Николай Ив. Николаев. Но чрез нея всъщност се очертава нещо по-широко от неговата персоналния, именно на процесите, които в крайна сметка са формирали българската музикална култура с нейната поява в новата държава” – посочи доц. д-р Явор Генов, научен редактор на изданието. Той сподели, че за него е било привилегия първи да се запознае с текста и да го чете неколкократно.

Николай Ив. Николаев е оценяван още от своите съвременници като „патриарх на българската музика“, а както разкрива още в самото начало на книгата си доц. Венкова, „той стои в основата на всички важни инициативи, свързани с организирането на музикалния живот у нас и възможностите за неговото развитие“.

„Периодизацията на етапите от историята на българската музика се прави около т. нар. първо, второ и т.н. поколения композитори и музикални дейци. Николай Николаев не попада в нея и може би поради това неговата дейност не се разглежда с нужното внимание в историческите очерци върху периода. Той обаче е от онези фигури, които предшестват и на практика трасират пътя, по който да навлязат неговите по-млади съвременници в пълноценния културен живот на младата ни държава от края на XIX и началото на XX век” – обясни доц. д-р Стефка Венкова.

Николай Ив. Николаев поставя началото на своята музикална дейност в родния си Болград, Бесарабия, като диригент на катедралния хор там още преди Освобождението на България. Роден е в семейството на второ поколение емигранти от българските земи. Дядо му е православен свещеник, баща му – възпитаник на Киевската руска духовна семинария. Завършва музикалното училище в Одеса и курсове за диригенти в придворната капела към Петербурската духовна академия. През 1879 г. е поканен от министъра на културата Марин Дринов да се установи в новата българска държава. Първите му професионални занимания са обвързани с преподавателската дейност и църковно-хоровото дело. Дейността му обаче далеч не се ограничава до работата му на учител в Първа мъжка гимназия в София и с основаването на хора към катедралата „Св. Крал” (днес – „Св. Неделя”). Съучредител е на дружеството „Славянска беседа“ и той самият свири на цигулка във Филхармоничния му клон; има активен интерес и принос към събирането и преосмислянето на българските музикални старини и народно творчество. Наред с много, много други дейности. той е първият църковнохоров диригент у нас, категорично установява изследването на доц. Стефка Венкова.

Немалък е приносът му за реформирането на църковните хорове. Като резултат активно в литургията навлиза многогласното хорово пеене, което постепенно заменя в храмовете едногласното църковно пеене на псалтовете. Той е сред радетелите за поставяне и изясняването на големия въпрос, занимавал умовете на музикалните ни дейци „кое е истинското българско черковно пеене“. По негова инициатива, както и на членовете на първия Български музикален съюз се предприемат първите проучвания и събиране на Болгарский роспев и на негова база са промените в композирането на нова църковна музика и в България.

Доц. д-р Стефка Венкова обяснява обстоятелството, че Николай Николаев не присъства в проучванията на дискусията за църковното пеене с липсата на негови публикации, в които да заяви позициите си. Но както тя подчертава, независимо от това, тези позиции са много ясни и конкретни и той ги прокарва „повече с делата си, отколкото в свои публикации в печата“.
Това е първата, пълна и изключително изчерпателна монография, посветена на личността и делото на Николай Ив. Николаев, разглеждано „в контекста на изграждането на музикалния живот у нас от края на XIX и началото на XX век. В този смисъл това е книга, която съхранява историческата памет, но същевременно обогатява и преосмисля цялостната картина в един особено динамичен период от музикалната история на България“ – обобщи научният редактор на изданието доц. д-р Явор Генов.

Книгата е резултат от изключително внимателно и задълбочено проучване на огромен документален масив, който от една страна подкрепя тезите ѝ, а от друга подпомага обрисуването на много сложната и нееднозначна картина на действителността в новоформираща се България. Представен е забележителен набор от интригуващи илюстративни материали, които дообогатяват разказа за Николаев и за музикалното дело у нас. Проучването стъпва на много сериозна научна библиография и наред с прецизно предприетите изследователски подходи постига много високо равнище на професионализъм – първо на откриването и подреждането на богатата фактология, и второ – на нейното научно осмисляне и обобщаване.

Книгата на доц. Стефка Венкова е с изключителен принос за днешната ни музикална култура, история и памет. Тя ще бъде интересна за всеки читател, заинтригуван от историята на Третата българска държава и за сложните процеси и обстоятелства, които са я изграждали и формирали. Ние самите сме длъжници на онези „строители на съвременна България“, заради чиито порив и себеотдаденост можем днес да говорим за явлението „българска култура” – е становището на научния редактор на изданието.

Д-р Емилия Жунич от Института за изследване на изкуствата към БАН постави висока оценка за изясняването на фигурата на Николай Николаев, която оставя своя значим отпечатък с формирането на музикалните институции на България, което според авторката на монографията отнема три десетилетия – Българският музикален съюз, Музикалното училище и Оперната дружба, а последните две по-късно прерастват в Държавна музикална академия (1922) и Народна опера. Д-р Жунич спомена за връзките и отношенията между Николай Ив. Николаев и даскала по пение Георги Байданов, който точно на границата XIX-XX век живее и работи в Стара Загора, както и за връзката със Златан Станчев – хормайсторът-първопроходник на Старозагорската опера.

Проф. Стефанка Георгиева припомни публикация за Николай Ив. Николаев на старозагореца Берсенев, който издава в Стара Загора вестник „Музикален преглед” – национално издание през 20-те години на XX век. Проф. Георгиева, автор на труда „Страници от музикално-публицистичното наследство на А. П. Берсенев”, отпечатан преди около три десетилетия и с отдавна изчерпан тираж, подари на доц. Стефка Венкова екземпляр от това вече така рядко срещано издание.

Научният труд „Изграждане на новия музикален живот в България. Делото на Николай Ив. Николаев (1852-1938)” се издава от Институт за изследване на изкуствата в БАН. Следващата премиера ще бъде в София на 22 март 2026 г.

Д-р РУМЯНА ЛЕЧЕВА