Димо Узунов – живата връзка от 25 години между Стара Загора и Зографския манастир „Св. Георги Зограф“на Атон, издаде поредната си книга.
„Харизанска броеница“ с подзаглавие „Моят Зографски Гергьовден“ е новата книга на Димо Узунов. Той е човекът, който от 2001 година, неизменно се е посветил на каузата за подпомагане на Светата българска обител „Свети Георги Зограф“ в Света гора, Атон. От тогава до ден днешен, е организирал десетки поклонническо-харизански групи в помощ на манастира. Има пет издадени книги, три от които на електронен вариант. Сред тях са „Не напускай кораба на мечтите“, „Път към зографските светии“, „Радостта, че ви има“, „Докосване до светостта“ и „Оздравителник“.
Димо Узунов е безкористен дарител на книги и етнографски ценности. По случай 300 години от рождението на отец Паисий и 260 години от написването на „История славянобългарска“ той инициира саморъчно преписване на „Историята…“, в което се включиха на 1800 участници – ученици и учители, общественици и учени от страната и чужбина.
Неуморно и до днес, той успешно изпълнява своята богоизбрана мисия.
На 21 април 2026г., в салона на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Старозагорската света митрополия организира официално представяне на „Харизанска броеница“.
Господин Узунов, какво значи „Харизанска броеница“, откъде идва заглавието на книгата Ви?
Харизанин е този, който безвъзмездно дарява труд, материални и финансови блага. Това е стара, много красива и съдържателна българска дума – харизвам, подарявам. През месец май 2026г. ще навърша 25 години откакто общувам със Зограф и Той с мене. В книгата са изписани имената на над 600 души – мъже, които помагат материално и с труда си на светата обител. Подбрал съм 30 случки, които в момента са били в главата и сърцето ми. Според мене, това не са хвалебствия за хората и за мене, а истина. Има и самокритичен момент за мене. Хората там ми имат голямо уважение и доверие. Моите приятели, с които отивам, също получават благодарност и голямо доверие.
Посещението ми в Зографа е голямо духовно училище. Веднъж, както съм качен на стълбата, някой ме задърпа за крачола. Погледнах – един от братята, ме помоли да му помогна, да му нося някои неща за службата. Тръгвам след него и стигаме параклиса. Той влезе в олтара, аз подир него. Той ми каза: „Стоп! До тук!“ Това беше първият урок, че в олтара кой да е не може да влиза, а само църковните служители.
После той си сложи одеждите, с кадилницата прикади иконите и мене и започна да чете. По някое време се доближи до главата ми и ми нареди: “Кажи Божията молитва „Отче наш…“ Аз се смутих и признах, че не зная тази молитва…След това, научих текста и вече от сън да ме бутнат го изричам. И всяка сутрин и вечер с „Отче наш“ започвам деня и с „Отче наш“ го завършвам. Това мое преживяване, също съм описал в книгата, защото е поучително.
Разкажете за други вълнуващи преживявания.
Отразил съм „Разказ с децата и Зограф“ , „Жените и Зограф“…
Но как, нали жените не са допуснати до Атон?
Точно това коментирам. Жените не могат да пребивават в Зограф, но винаги помагат с каквото и както могат. Но ето какво се случи с мене.
Бившият директор на ТЕЦ2 Атанас Димитров ми се обажда: “Димо, имам приятели, които са потенциални дарители. Можеш ли да ги заведеш в Зограф“? Отговорих му, че нямам никаква причина да не им съдействам, в но момента тъщата ми „взема билет за отвъдното“, на смъртно легло. Освен това не зная, дали дядо Игумен и отец Гавриил са там. Ще проуча и след това ще ти се обадя. Разбирам че отецът, който сега е игумен, с игумена са в София. Казвам на отеца, който обеща да се върне в Зограф. Разговорът слушат тъщата ми и съпругата ми. Питам жена си какво да направя: “Ти реши“ ми отвърна, а майка й изрече: “Отивай!“…
Прибираме се, но на пристанището на ферибота сме само двамата с отеца и една товарна кола. Притеснен, се качвам първи на ферибота, но ме връщат…Фериботът тръгва без мене. Отецът ми звъни по телефона: “Стой спокойно, ще ти изпратя такси..!“ Връщам се у дома в полунощ и тъщата ми каза: “Ох, чедото ми се върна..!“ И на другия ден си замина…Това е българската жена…
Някъде бях прочела, че на Атон сте правили масово кръщение в морето. Вярно ли е това?
Вярно е! Присъствал съм лично на десетина кръщенета в морето, но има много повече случаи. Най-много е кръщавал сегашният игумен Гавриил. За да се изповядаш и да вземеш причастие, задължително трябва да си кръстен. Трябва да се знае, че семейни мъже, които нямат църковен брак, не ги изповядват. Да си призная, че преди 15 години сключихме със жена ми църковен брак.
Какво тайнство , поред Вас, е изповедта?
Няма да забравя първата си изповед. Аз съм на колене, а отецът сложи ръката си на главата ми, заедно с епатрахила. Усещането е за пречистване, за топлинка на обич и сила, за отнемане на напрежението в тялото. Затова моите приятели винаги настояват да се отдели време и за изповед и причастие.
Защо подзаглавието на книгата е „Моят Зографски Гергьовден“?
Един от най-големите празници е Гергьовден. Чества се Свети великомъченик Георги Победоносец. Тъй като св. Георги е изографисан, като изреждат манастирите не го казват „Свети Георги“, а Зограф, както Хилендар и т.н.
Ще разкажа един случай. Слизаме от колата, с която превозваме багажа и първите думи на отец Йоан, който най-много общува с нас са: “Димо, като ви видя, празник идва с вас!“ Другото, което е много значимо. Разказвам за момчетата, с които обновявахме електрическата инсталация. През 2004 г. започнахме работа. Десетина дни сме там. Каквото направихме, направихме и си тръгваме. Един от старите монаси казва: “Абе, Димо, защо се блъскате да правите нещо…Манастирът няма да бъде български..!“
На другата година пак 10-15 дни сме там. Пак си тръгваме. Същият монах ни изпраща с думите: “Кога пак ще дойдете“? Това е наградата ни!
В книгата съм написал имената на хората, с които съм общувал на тема Зограф. Колко съм завел – не мога да кажа. В първите години от 2001 г.– насам, ходих по 5-6 пъти на година, за да се свършат поетите от мене ангажименти. Напоследък се установи 2 пъти в годината…
Сигурно има мъже, които задължително, по своя воля, са ходили и ходят по няколко пъти там като за причастие? Кои, освен Вас, са сред най-редовните участници?
Сигурно има много такива, но тези, с които аз отивам, винаги отивам целево. Имам предварителен план какво аз трябва да свърша като човек, като харизанин. Подбирам си хората, които ще ми помогнат в решаването на поставените задачи. Например през миналата година осъществих една 12- годишна идея. За реализирането й се събрахме хора, с които направихме нещо ново за Зограф, за Атон. Показахме част от историята на манастира на публично място, във фото- документална изложба наоткрито на български, английски и гръцки език. По пътя от манастира „Зограф“ до пещерата, в която е живял „Св. Козма Зографски“ разположихме 7 големи табла, които разказват за неговото житие. През тази година ще поставим подобни седем табла за историята на нашия манастир. Таблата ще бъдат разположени от пристанището до Светата ни обител, което е 4 км.
За тази изложба хвала, хвала, хвала на Община Стара Загора! Таблата поставихме с личното участие на секретаря на Общината Николай Диков, на бившия секретар Делян Иванов, на Боян Даскалов. Няма да забравя Делян и Боян как копаят в камънака дупки, да се монтират таблата…
Имахте ли консултант за книгата „Харизанска броеница“?
За изминалите 25 г., каквото и да предприема, съм съгласувал с отец Гавриил. Той е консултант на книгата и йеромонах Атанасий – библиотекарят на манастира.
Росица Ранчева
