Иконата на Божията Майка „Утоли моята печал“

„Утоли моя печали“ е икона от иконографския тип Умиление (Елеуса). На нея Пресвета Богородица е изобразена с едната си ръка държаща Младенеца, а с другата си ръка със състрадателен жест допираща с пръсти челото си. Главата Й е наклонена към Иисус, Който държи свитък с думите „Съдете със справедлив съд“ (Зах.7:9). Названието на образа е взето от църковните молитвословия към Богородица „Утоли болезни многовоздыхающия души моея.“ (Богородичен тропар)

Иконата на Божията Майка „Утоли моята печал“ се почита като чудотворна и молитвата пред нея помага да се избавим от душевна скръб и погубващата сърцето страст. В самото име на тази икона е заключен дълбокия смисъл на иконата – в нашите страдания и тревоги можем да се уповаваме на Божията Майка – Главната Ходатайка пред Господ Бог. Нейната любов е безгранична, и там където е слаб човек благодатната защита на Божията Майка го вдига отново на крака.

Името „Утоли моята печал“ говори само за себе си. Пред този образ се молим, когато сърцето ни е изпълнено с мъка и скръб, когато е необходима поддръжка в беда или в сложна ситуация. Когато се обръщат към Богородица и Иисус Христос хората се надяват да се излекуват от отчаянието, да получат вътрешен покой и хармония. Пред тази икона можем да се молим, когато ни се струва, че завинаги сме загубили радостта и щастието.
Пред тази икона застават страдащи с молба за изцеление от физически недъзи, с молба за успех и благополучно разрешение на настоящия проблем.

Тази икона е близо до обикновения народ и се смята за икона застъпница за всеки човек. Иконата става известна в Москва с многобройните си чудеса, започвайки от втората половина на 18 век, особено по време на чумата от 1771 г. Донесена е в Москва от казаци през 1640 г., по време на управлението на Михаил Фьодорович (1613-1645), и е поставена в църквата „Свети Николай на Пупиши“ в Садовники. За известно време, вероятно поради пожар и многократни ремонти на църквата, иконата е забравена; тя е изоставена и стои в камбанарията в голяма занемареност. Но изобилните милости, дадени от Божията майка чрез нея, подтикват забравената реликва да бъде запомнена и да ѝ бъде дадено подобаващо място в църквата, където впоследствие е построен параклис в нейна чест.

Празникът на чудотворната икона, който се чества ежегодно на 25 януари, е установен през 1760 г. в памет на изцелението на болна жена, която получила видение на този свят образ и била изцелена след молитва пред него на 25 януари в църквата „Свети Николай на Пупиши“ в Москва. Службите и акатистът, съставени за нея, също датират от това време. Почитани копия на иконата на Божията майка, наречена „Утоли моите скърби“, се намират в много църкви в Москва и други градове.
През 1760 г. иконата изцелила тази жена от знатен произход, която страдала от тежка болест. Никакво лечение не и помагало, и веднъж в съня си тя чула глас, който я приканил да отиде в църквата, където се съхранявала иконата на Божията майка ‘Утоли моята печал’. Пренесли болната в църквата, но като видяла всички икони там, болната не могла да разпознае образа на Девата от съня. Тогава свещеникът помолил да му донесат всички старинни икони на Богородица, които съхранявали в църквата. Като видяла иконата „Утоли моята печал“, жената се провикнала – „Тя е!“ След молебена, жената се завърнала здрава в къщи.

Тази рядка икона е „Утоли моя печаль“- от иконографския тип Умиление (Елеуса). На нея Пресвета Богородица е изобразена с едната си ръка държаща Младенеца, а с другата си ръка със състрадателен жест допираща с пръсти челото си. Главата ѝ е наклонена към Иисус, който държи свитък с думите „Съдете със справедлив съд“ (Зах.7:9).