Операта „Набуко“ – една история 5 века преди Христа

10.02.202610.02.2026 Долап.бг

„Набуко“ – една от най-обичаните опери на Джузепе Верди ще блесне на 13 февруари от 19 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора! В главните роли Александър Крунев, Емилия Джурова, Ивайло Джуров, Ивайло Михайлов, Михаела Берова, участват хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора.

НАБУКО – История, вдъхновена от библейския епос – за любов и вечния стремеж към свобода!

Декорите на операта „Набуко“ за първи път на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще ни пренесат пет века преди Христа и ще накарат зрителите да съпреживеят страстната любов и изпепеляващата ревност в триъгълника на главните действащи лица Фенена-Измаел-Абигайл, преплетени с борбата за власт, от която зависи съдбата на целия еврейски народ.

„Набуко“ е операта на Верди, в която композиторът се изявява като гениален театрал, който със силата на музиката развива оперния сюжет и преплита темите за борбата за свобода, любовта, агресията и възтържествуването на справедливостта.

„Набуко“ е третата опера от ранното творчество на Джузепе Верди, но още с първото си представление през 1842 година в Миланската скала има триумфален успех. Прословутият хор на евреите се превръща в химн на италианския народ и най-популярната мелодия, отговаряща на емоционалната италианска душевност и интерпретирана масово от всички слоеве на обществото. Сюжетът, вдъхновен от библейския епос, е изпълнен с патоса на свободата. Самият Верди посочва „Набуко“ като преломна творба по пътя към създаването на индивидуален композиционен стил. Маестрото обогатява и задълбочава този стил, но в основни черти той остава определящ за цялостното му творчество.

„Набуко“ е истински триумф за Верди и Ла Скала. Сюжетът е древен и малко объркан, но алюзията е прозрачна: Италия се бунтува срещу австрийското владичество и тази прекрасна, завладяваща музика става повод за мащабни политически демонстрации из цялата страна, а хорът на поробените евреи „Лети мисъл на златни криле!“ / „Va pensiero“/… се запява като национален химн. Неслучайно съвременниците наричат Верди „Маестро на италианската революция“. Името му, заедно с имената на Мадзини, Кавур и Гарибалди, става символ на италианското Ризорджименто (Възраждане, или по-точно освободително движение).

През 2011 г. световноизвестният диригент Рикардо Мути превърна премиерата на „Набуко“ по случай честването на 150-та годишнина от обединението на Италия в безпрецедентен граждански акт: в Римската опера, в присъствието на Силвио Берлускони, Мути призовава зрителите да протестират срещу посегателствата върху културното наследство и изправя на крака цялата зала. Публиката запява заедно с артистите „Va pensiero“. Световната преса сравнява случилото се с магически момент в историята на Европа, тъй като „Културата поставя Политиката“ на колене.

„ Историята в Набуко се разделя на 4 действия, изпълнени с обрати и залагащи на постоянството в единицата. Напрегнатата стихийност на операта се гради върху еднолични, силни образи – една сестра, една робиня, един цар, един жрец, един храм, един принц и един народ. Въпросният народ изпълни със сила всички зрители заради красотата на думите и звуците във Va pensiero, sull’ali dorate. Но не само той накара наежилите сетива си съвсем да настръхнат. Другите герои също показаха завиден индивидуализъм и характер, който заради обичта (независимо дали обектът й е любовник или дъщеря) човек може да изневери дори на най-ценното си – вярата. Така музиката на Набуко възвисява любовта над вярата, но едновременно с това търси божественото в пормяната, разкаянието, прошката.

Имената на главните герои също не са подбрани случайно. Абигейл означава „Моят Бог е радост“, Фенена – име без история и герои, приложимо както за една, така и за друга вяра… Навуходоносор е име от халдейски произход, което означава „Бог защитава царуването ми„, а Измаил се тълкува със значение „Бог ще чуе„.

Всеки с името и съдбата си. А Верди с безсмъртието си продължава да се превъплъщава божественото в певци и музиканти, за да могат повече простосмъртни да се вслушат в непоколебимостта на музиката. Отвъд векове и нрави.“ От сайта http://djambore.com/nabuko-i-bojestvenite-prevuplushtenia/

Лети, мисъл, на златни криле… и запей!

Хорът “Va, pensiero” (наричан още „Хор на пленените евреи“) е едно от най-известните хорови произведения в оперната история, част от операта „Набуко“ (1842) на Джузепе Верди.

🦋Историята на “Va, pensiero”…

Операта „Набуко“ разказва за поробените евреи, страдащи под вавилонското владичество на цар Навуходоносор (Набуко). В третото действие на операта еврейските пленници, прогонени от родината си, седят край реките на Вавилон и си спомнят за загубената си земя – Йерусалим.

Хорът „Va, pensiero“ („Лети, мисъл, на златни криле“) е техният плач за изгубената родина. В него звучат и тъга, и копнеж, но и несломима надежда…

Текстът на песента е вдъхновен от Библията: Псалм 137, който започва с легендарните думи:

“До реките Вавилонски, там седнахме и плакахме, като си спомнихме за Сион.”

🦋 Символиката на “Va, pensiero”…

Операта „Набуко“ и особено този хор придобиват специално значение за италианския народ по времето на Верди.

През XIX век Италия е разпокъсана и под чужда власт – управлявана от австрийци, французи и испанци. Италианците, жадуващи за свобода и национално обединение, виждат в страданието на евреите своя собствен копнеж за независимост.

Този хор бързо се превръща в химн на италианското Рисорджименто – движението за обединение на Италия. Легендата разказва, че когато Верди умира през 1901 г., на погребението му хиляди италианци спонтанно запяват “Va, pensiero” като последно сбогом на великия композитор.

Текст на Хор на евреите:

Летете, мисли мои, на златни крила,

Летете и кацнете по хълми и скали,

Където влажните бризове носят

Свежест и благоухания от родната земя,

от Йордан, реката на спасението,

от разрушените кули на Цион.

О, Родино моя, тъй прекрасна, ти си изгубена!

О, спомени, тъй скъпи и съдбоносни!

Златни арфи на пророци и поети,

защо висите тъй мълчаливо от върбите?

Отново запалихте спомените в сърцето,