Утре е Бъдни вечер – празник на благодарност, на вяра и надежда

На 24 декември, часове преди Рождество Христово е Бъдни вечер – един от най- важните и почитани християнски празници както в миналото, така и днес. Празникът е свързан с вековни традиции и е посветен на дома, огнището и семейството.

Бъдни вечер в миналото

В миналото, подготовката за Големия ден, започвала от заранта на предишния ден. Млади мъже обикаляли гората и отсичали здраво и плодно дърво., което ще отнесат до огнището. Внимавали стволът да не докосне земята, защото се вярвало, че по него в дома ще влезе Иисус, за да донесе здраве и благополучие.

Докато жените приготвят обредните хлябове и гозби, тръгват малките коледарчета. Момченца от 6 до 12 години, събрани на групички от по няколко деца, с преметнати през рамо торбички и дрянова тояга в ръка обикалят домовете на близки и познати. Когато влязат в къщата децата викат:“Бог се роди, Коледо!“ или „Коледа! Коледа!“ или питат домакините:“Славите ли Млада Б?“ и получават отговор „Славиме! Славиме!“

Те чукат с тоягите си върху разпилени житни зърна и викат:“Да се роди дето рало ходи и не ходи! Да се роди! Да се роди!“

Очаквани от стопаните като предвестници на бъдещ придобив и посрещани с много радост, коледарчетата винаги са дарявани с кравайчета парче сланина, плодове, орехи и дребни парички.

Освен обредните хлябове на този ден се приготвят и обредните ястия за бъднивечерната трапеза. Домакините са приготвяли нечетен брой постни ястия – боб, лозови сарми, жито, ошаф, пълнени чушки с ориз или боб, содена питка, тиквеник, зелник, мед, орехи, плодове, вино, т.е от всичко, което се произвежда през годината от майката земя…

Бъдни вечер навсякъде се чества в семеен кръг. Завърнали са се всички гурбетчии, овчарите са слезли от планините. Вечерята не може да започне, докато цялото семейство не се събере.

Обикновено са сядали на пода, застлан със слама, около синията – около малка, кръгла маса. Тя е хем като слънцето, хем на нея всички са равнопоставени. Най-възрастният мъж в семейството запалвал огъня, а в огнището поставял бъдникът, който горял през цялата нощ.

Празничната вечеря започвала със запалване на свещ и тамян, като се прикадявала трапезата и цялата къща. Най-възрастният член на семейството разчупвал питката, като първото парче се отделяло и се поставяло пред иконата на Богородица. Второто парче – за къщата, третото – за починалите. Останалото от погачата се раздавало на членовете на семейството – от най-възрастните към най-младите. Всеки от семейството трябвало да опита от всички ястия, за да му върви през цялата година.

По време на вечерята не се ставало, за да не стават квачките и да измътят пилетата. Само стопанинът може да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. След вечерята слагат остатъка от хляба високо на полицата, за да израснат високи житата през лятото. Децата се търкалят на земята върху сламата, но само на една страна, за да натежават житните класове на нивата и да полегнат само на една страна. След вечерята трапезата не се вдигала.

На Бъдни вечер са свързани редица гадания, които се отнасят до предстоящото време, резултатите от стопанската дейност, здравето на всеки от семейството, задомяване на младите. В 12 лучени люспи се слага по малко сол и се наричат съответно за месеците през годината. Сухата люспа предвещавала сухо и ясно време, а влажната – дъждовно. Комуто се падне сребърната пара от хляба, ще бъде честит през годината. На тази вечер се гадаело и за здраве. Стопанката раздавала по един орех от трапезата. Ако ядката е цяла и здрава – човекът ще е здрав, ако е гнила – ще има болести. Всеки хвърля в огъня дрянова пъпка или листо от чимшир. Ако пукнат и подскочат приема се като знак за здраве.

Момите скриват първата хапка от вечерята под възглавницата и който момък сънуват през нощта за него ще се омъжат.

Най-същественият обичай е коледуването. В него участват главно ергени или скоро оженени мъже. Групата тръгва в полунощ и до сутринта обхожда с песен и наричания всички домове. Коледарите се даруват с „вит превит кравай, на средата кръст дукато“.

Коледата е „празен“ ден. Т.е. след задължително ходене на църква, започва голямото ядене и пиене и черпните на имениците.

Бъдни вечер в настоящето

Бъдни вечер и днес е един от най-почитаните християнски празници, но част от традициите са избледнели, а други са принесени у нас от Запад. Вечерта отново събира цялото семейство, но този път около пищно украсена маса. Присъстват покривка с коледни мотиви, салфетки, свещници, коледни венци, с които изобилстват празничните базари. Ястията отново са постни, но вкусът на някои от тях едва ли е бил познат на нашите баби и дядовци.

Наред с боба, сармите и тиквеника, присъстват елда, нахут, киноа, плодови пайове. На трапезата присъства и традиционната питка, в която е скрита паричка. Вярва се, че на когото се падне монетата, той ще бъде здрав, щастлив и богат през цялата година.

След вечеря семейството обикновено се събира пред телевизора, където се е превърнало в традиция гледането на „Сам вкъщи“ или обичайните коледни комедии. В дома задължително присъства украсена елха. Преди лягане децата закачат на видно място около нея големи, червени чорапи. Идеята е Дядо Коледа да остави в тях подаръците, за които са го помолили в своите писма.

Това, което обединява празнуването на Бъдни вечер в миналото и днес е вярата в чудесата, в по-светлото бъдеще. Годините не са заличили надеждата, че в нощта преди Коледа Господ чува всички молитви за здраве, щастие, плодородие и обич.

Росица Ранчева