Красиви коледни разкази за добротата

КОЛЕДНА ПЕСЕН

Веднъж, отдавна — и то на Бъдни вечер, измежду всички други благочестиви дни на годината,
— старият Скрудж седеше в кантората си, зает с работа. Беше студено, мрачно, люто време, на всичко
отгоре мъгливо, и той чуваше как хората навън жужеха като пчели нагоре-надолу по тясната уличка.
Скрудж мразеше Коледа, не обичаше хората и единственото, което го интересуваше бяха
собствените му пари. Но тази вечер беше Бъдни вечер и на него му предстоеше да преживее нещо,
което щеше да го промени завинаги.
Изморен от дългия работен ден и досадните хора, които идваха при него, за да му искат
пари за коледните празници, той заспа. И тогава изведнъж, призракът на отминалите Коледи се
появи пред господин Скрудж. Призракът го отведе в миналото и му показа малкия Скрудж, който
беше самотен и тъжен. Показа му самотните Коледи от ранното му детство и щастливите Коледи,
които е имал в ранната си зряла възраст. Призракът му показа също къде е започнал да губи своя
даряващ дух и е станал твърде алчен, за да помага на бедните. След малко всичко изчезна, Скрудж
извика и се събуди, но малко по-късно се унесе отново.
Изведнъж призракът на коледното настояще се появи на прозореца на господин Скрудж.
Беше дошъл да му покаже щастието на Коледа. Призракът отведе Скрудж в къщата на бедно
семейство. И двамата надникнаха през прозореца. На масата нямаше специално ястие, но всички
изглеждаха много щастливи. Всички весело пееха и танцуваха. Мистър Скрудж си помисли: „Как
могат да бъдат толкова щастливи, когато са бедни?“ Призракът на настоящето му отговори просто:
„Коледа е!“ и изчезна.
В този миг, пред господин Скрудж се появи призракът на бъдещите Коледи. Скрудж и
призракът пристигнаха на погребение. Някакви хора стояха пред гроба и критикуваха покойника.
„Знаех си, че това ще се случи“, каза един от тях. „Каква полза има да притежаваш толкова много
пари?“ – каза една дама. Третият мъж каза: „Никой не идва да отдаде почит на този скъперник
Скрудж!“ Тогава Скрудж осъзна, че това е собственото му погребение и никой не идва на него.
Призракът го накара да осъзнае, че никой не се интересува от него, защото той не се интересува от
никого, освен от себе си. Господин Скрудж се разплака и започна да моли призрака да му даде шанс
да промени бъдещето си. Но призракът изчезна.
Коледната сутрин най-накрая беше дошла. Стария Скрудж си обеща, че отсега нататък ще
помага на хората и ще се грижи за тях. Той покани всички на коледно тържество в дома си с
подаръци и вкусна вечеря. Макар всички да бяха с шок от поканата, все пак отидоха на най-голямото
коледно парти. Оттогава Скрудж стана най-обичаният мъж в града.

 

КУЦОТО МАГАРЕНЦЕ

Светлината на пълнолунието осветяваше ярко цялата шир. На покрита със сняг поляна,

в студената нощ, стоеше едно малко, куцо магаренце. Беше пристигнало с пътуващия панаир

през пролетта, но тъй като още от тогава понакуцваше, собственикът го остави и не го взе

нататък със себе си. Магарето нямаше нищо против да остане, тъй като сега не му се налагаше

да тегли количка, пълна с деца около арената на панаира. Сега разполагаше с много трева за

ядене, а и фермерите в околията от време на време му даваха зеле, ряпа и моркови. Бяха се

погрижили също така, винаги да има достатъчно вода за пиене. Но въпреки всичко

магаренцето беше самотно. Особено тази вечер, тъй като беше Бъдни вечер. А за всички

магарета това беше специална вечер. В крайна сметка неговите предци са пренесли Дева

Мария във Витлеем.

Точно когато часовникът удари полунощ, от далечно село се чу странен шум.

Магаренцето се заслуша в дрънчащия звук, който ставаше все по-силен. То така се

развълнува, че скочи да види кой е, тъй като все пак беше Бъдни вечер. Навън стоеше

грамаден мъж, облечен в кожух и носеше голям чувал със себе си. Той имаше гъста бяла

брада. Въпреки, че магаренцето знаеше отговора на въпроса си, то все го зададе, „Кой си ти?“

Мъжът отговори: „Навсякъде съм известен с различни имена, по-често ме познават като Свети

Никола, на аз предпочитам – Дядо Коледа! ”

След това Дядо Коледа обясни, че трябва да отиде до Зелената поляна, която беше

на дванайсет километра от тук. Малкото куцо магаренце му предложи да му помогне, тъй като

мъжът не можеше да пътува сам с толкова огромен чувал. Тръгнаха заедно, бъбреха си по

пътя и така времето минаваше бързо. Спряха се пред четири къщи, където Дядо Коледа остави

мистериозни подаръци на прага. Накрая стигнаха до дома на стария мистър Джоунс. Дядо

Коледа остави кутия с подаръци на прага и каза на магаренцето: „Довиждане добро момче!

Пази се – ще се видим пак догодина!” Магаренцето се огледа, но Дядо Коледа беше изчезнал.

Мистър Джоунс се появи на прага, погледна кутията с подаръци и възкликна: „Дядо

Коледа е бил тук!“ Трите момчета на мистър Джоунс се втурнаха към прага и скочиха

развълнувани право при магарето, без да обръщат внимание на кутията пълна с подаръци.

„Виж татко!“ – възкликна един от тях, – на врата му има етикет. Когато мистър Джоунс погледна

врата на магаренцето, там прочете: „Това е специален подарък за вас, той куца. Моля, грижете

се добре за него. Весела Коледа!“ Така и направиха. Цялото семейство много го обичаха и

малкото куцо магаренце вече никога не беше само.

 

КОЛЕДНИ ПОДАРЪЦИ

Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по

един цент. Монети, икономисвани по една, по две. Дела ги преброи три пъти. Един долар и осемдесет и седем

цента. А утре е Коледа. Дела искаше да намери специален подарък за своят любим съпруг Джим. Тук трябва

да кажем, че семейство Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше

златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха

косите на Дела. Великолепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно на кафяв

водопад. Те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с

бързи, припрени движения, излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата. Фирмата, пред която се спря,

гласеше: „Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси“. Дела отвори вратата:

— Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.

— Двадесет долара — отсече мадам Софрония.

— Давайте ги по-бързо — каза Дела.

Следващите два часа прелетяха на розови криле. Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък

за Джим. Най-после намери. Това нещо несъмнено бе създадено за Джим и само за Джим. Беше платинена

верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с

показен блясък. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба.

Когато Дела се прибра в къщи, тя извади машата за къдрене и се зае да поправи опустошенията, причинени

от благородство, съчетано с любов.

Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка, когато чу стъпките му по стълбите.

Той застина неподвижен до вратата. Погледът му се спря на Дела, с изражение, което тя не можа да разбере,

но което я уплаши.

— Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязах си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да

ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали?

Джим бързо се съвзе от вцепенението. Той взе Дела в прегръдките си. Извади от джоба на палтото си

някакъв пакет и го остави на масата. Тънките подвижни пръсти на Дела разкъсаха канапа и хартията.

Погледна с възторжено възклицание, което — уви бе сменено със сълзи и хлипания, защото на масата лежаха

Гребените, същият онзи комплект гребени — два за отстрани и един за отзад, на които Дела толкова пъти се

бе любувала пред една витрина на Бродуей.

Джим още не беше видял своя красив подарък. Тя бързо му го поднесе на отворената си длан.

— Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. Сега ще можеш и по сто пъти на ден

да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои. Но вместо да й даде часовника,

Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна.

— Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено

хубави са, за да ги използуваме още сега. Аз продадох часовника си, за да мога да ти купя гребените.

Това е една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара,

които без капчица мъдрост пожертвуваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на

мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които

правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите.