ИНТЕРНАЦИОНАЛНАТА СТУДЕНТСКА ПЕСЕН, ХИМНЪТ “GAUDEAMUS IGITUR”

Много малко се знае за най-популярната интернационална студентска песен- химна “Gaudeamus igitur”. Цялата история на това забележително произведение изглежда като потънала между прашните страници на университетските библиотеки. Затова и всички данни за химна се основават на базата на предположения. Вероятно музиката към химна е написана в 1717 г. от Кристиян Грунтхас и пренаписана до сегашния си вариант от Кристиян Киндлебен през 1781 г. За съжаление авторът на „Gaudeamus igitur” остава абсолютно неизвестен. Някои части от текста на студентския химн, обаче дават основание на проучвалите го учени да отпращат произхода на думите му към много ранния 13 в. Това са предимно думите от втория и третия куплет, които имат много силен религиозен смисъл и внушение. С тези си качества на внушение и задаване на ритъм студентският химн много напомня на сборника от сценични кантати „Кармина Бурана”, която представлява своеобразна колекция от песни, базирани на ръкописи – поеми на латински, старонемски и старофренски, датиращи от 1280 година – открити в Бенедиктинския манастир в областта Бойерн. Макар че фактите, които днес знаем за международната песен на студентите да са толкова малко, „Gaudeamus igitur“ продължава да е символ на академичността по целия свят, включително и в България. С него започва всяка академична година, всяка важна част от студентския живот и този на университетите.
По същество целия студентски химн е посторен в една пожелателна и обърната към бъдещето форма- за преходността на живота и вечността на знанието, за доброто, което произтича от академичното, за професорите като стожери на тази академичност, но най-вече за студентите, тяхната младост и радостта от нея с една, промъкваща се в целия текст шеговита усмивка към неизбежността на живота. Така започва и самия “Gaudeamus igitur”:

„Да се радваме докато сме млади!
След щастливата младост,
След нещастната старост,
Нас ще ни поеме земята! …

Да живее Училището, да живеят професорите
Да живее всеки
Да живеят всички
Нека всичко да цъфти!“

  • Студентският химн
  • На латински език:1.

    Gaudeamus igitur
    iuvenes dum sumus!
    Post iucundam iuventutem,
    post molestam senectutem
    nos habebit humus.

    2.

    Ubi sunt, qui ante nos
    in mundo fuere?
    Vadite ad Superos,
    transite ad Inferos,
    ubi iam fuere.

    3.

    Vita nostra brevis est,
    brevi fimietur.
    Venit mors velociter
    rapit nos atrociter,
    nemini parcetur.

    4.

    Vivat Academia,
    vivant professores!
    Vivat membrum quodlibet,
    vivant membra quaelibet,
    semper sint in flore!

    5.

    Vivant omnes virgines,
    graciles, formosae!
    Vivant et mulieres
    tenerae, amabiles,
    bonae, laboriosae!

    6.

    Vivat et res publica
    et qui illam regit!
    Vivat nostra civitas
    Maecenatum caritas,
    quae nos hic protegit.

    7.

    Pereat tristitia,
    pereant dolores!
    Pereat diabolus,
    quivis antiburschius
    atque irrisres!

     

    • XIV век, Хайделбергски университет

     

    На български език :


    1.
    Нека се радваме
    докато сме млади!
    След весела младост,
    след тежката старост,
    ний накрая ще умрем.

    2.

    Къде са, срещу нас
    които бяха по света?
    Вървете нагоре,
    слезте надолу,
    където вече бяхте.

    3.

    Нашият живот е кратък,
    ще свърши в близко време.
    Смъртта идва бързо,
    грабва ни жестоко,
    никого не ще пощади.

    4.

    Да живее Академията,
    да живеят професорите!
    Да живее всеки навсякъде,
    да живеят всички навсякъде,
    нека винаги да са в цветове!

    5.

    Да живеят всички девойки,
    крехки, стройни!
    Да живеят и жените,
    нежни, достойни за обичане,
    добронамерени, трудолюбиви!

    6.

    Да живее и републиката
    и онзи, който я управлява!
    Да живее нашият полис
    и това приятелство,
    което ни събира тук.

    • XIV век, Хайделбрергски университет