На 17 октомври се открива изложбата „Скирингсал” живопис от Росен Кавръков

На 17 октомври(петък) от 18:00 ч. в западната зала на Художествена галерия – Стара Загора, ще се открие изложбата „Скирингсал” живопис от Росен Кавръков.

„Роден съм на 12 октомври 1975 г. в Казанлък, където баща ми Янаки Кавръков е бил преподавател в Художествената гимназия. Премествахме се на различни места, докато се установихме в Стара Загора. Реално съм израснал в старата художествена галерия. Там всичко ми беше познато. Средно образование завърших в Механотехникума – двигатели с вътрешно горене. Продължих в Софийската свободна академия „Жул Паскин“. Преподавател ми беше проф. Васил Вълев – изключителен автор, с когото поддържахме постоянна връзка, докато се пресели в по-добрия свят. Не е пропуснал нито една моя изложба. Много умни неща научих от него. Много е хубаво, когато млад човек като студент, попадне на такъв авторитет. Тогава нещата се участ с радост и готовност. После се прибрах в ателието на баща ми. Рамо до рамо …и така се учи още повече. Истината е, че освен всички други, които смятам да мои учители, най-големият ми учител в живописта е Янаки Кавръков. Хората не могат да избягат от учителите си в академията, а на мене е и баща. Който иска да сравнява – да сравнява.” – казва в интервю за Долап.бг Росен Кавръков.

Интересно е, какво е „Скирингсал”

Лунният конник

Песента за съня на Олаф Остесон е средновековна норвежка балада, която описва изпитанията на човешката душа по пътя към висшето съзнание. Олаф Остесон предприема едно вътрешно пътуване на Бъдни вечер, което приключва след 13-те Свети нощи на Богоявление или Епифания (Празникът на тримата влъхви) с ясновидско изживяване на Христос и Архангел Михаил. Той прекарва тези 13 Свети нощи и дни в дълбок сън, от който се събужда на 6 януари пред църквата и разказва или по-скоро изпява своя сън.

В този сън той изживява вътрешно пробуждане в друг свят, пътят му преминава през елементите, през всички висини, дълбини и враждебни сили в човешките изживявания. Той научава много тайни на вселената, доколкото единението на човешката душа с мировата душа е космическа мистерия. В края на пътуването си, Олаф Остесон вече не е младият човек, който заспива на 24 декември, а един пробуден човек.

Тази сага е била загубена и след това е записана отново по народни спомени. Събрани са около 100 строфи, някои от които стигат до нас от 400 г. пр. Хр. Те са били вероятно разделени на 12 части свързани с 12-те зодиакални знаци. Днес хората използват около 40 строфи като текст на песента. Рудолф Щайнер говори за Песента за съня на Олаф Остесон на 1 януари 1912 г., на 7 януари 1913 г., на 31 декември 1914 г. и на 21.12.1915 г. Лекциите му винаги са придружени от рецитация на песента, изпълнявана от Мари Щайнер.

Норвежката поетеса Ингеборг Мьолер-Линдхолм (1878 – 1964 г.) насочва вниманието на Рудолф Щайнер към тази древна легенда от и всъщност, в резултат от нейната инициатива този необикновен народен епос придобива важно значение в антропософското движение. Ето някои нейни спомени за разговорите й с Рудолф Щайнер: „През юни 1910 г. д-р Щайнер изнесе цикъл лекции в Осло – за душите на отделните народи и тяхната мисия в съответствие с митологията на Севера. Тъй като тогава живеех в Осло и разполагах с доста място в дома си, поканих на чай около четирийсет приятели антропософи, които бяха дошли в Осло по този повод. Д-р Щайнер и фрау Мари Щайнер също приеха поканата. Предишния ден аз попитах д-р Щайнер дали може да ни каже нещо за необичайната норвежка епическа поема „Песента за съня на Олаф Остесон“. Рудолф Щайнер се усмихна любезно и отвърна, че първо ще трябва да я прочете или чуе. Аз разбрах какво иска да каже. Тогава той сам предложи да дойде на следващия ден един час преди другите гости, за да направя груб превод на текста и да му прочета песента. Така и стана.

Докато четях, д-р Щайнер седеше със затворени очи и слушаше внимателно. Очевидно беше, че необичайното съдържание на песента му направи дълбоко впечатление. След като си изпихме чая, един член от Обществото прочете текста на песента на норвежки, при което д-р Щайнер изнесе кратка, но вълнуваща лекция. Той обърна особено внимание на факта, че събитията в нея стават през времето на 13-те Свети нощи, когато извънземните влияния са най-силни. Освен това, той специално спомена, че името Остесон означава „син на любовта”.

Д-р Щайнер ме помоли да преведа текста на немски. Той самият не знаеше норвежки, да не говорим за стария диалект, на който е записана песента и който е труден дори за норвежците. В началото аз се извиних, че не зная достатъчно добре немски, за да придам чудесния музикален ритъм. Д-р Щайнер каза, че това няма значение и че трябва да преведа песента буквално, дума по дума, за да добие точна картина за съдържанието. През есента направих превода, който според мен се получи много прозаичен и незадоволителен. По-късно Рудолф Щайнер оформи текста на песента в нейните характерни ритми и изнесе няколко лекции за тази сага. Освен това, по нея бяха направени евритмични представления, които се играеха най-вече за Коледа. През 1913 г. д-р Щайнер ми каза, че Свети Олаф не е истинския Олаф Остесон. (Свети Олаф, норвежки крал, умира през 1035 в битката при Стиклестад, борейки се за каузата на Християнството.) Той поясни, че е имало няколко души с името „Олаф Остесон”, и че то е било един вид мистерийна титла.

Д-р Щайнер дойде отново в Норвегия след Първата световна война, през 1921 г. и 1923 г. При тези посещения той гостува на инженер Ингеро. Г-жа Ранхилд Ингеро ми разказа, че д-р Щайнер говорил с нея за песента. Междувременно, той я изследвал по-задълбочено и открил още нови неща. Едно от тях е, че песента е много по-древна, отколкото мислят хората. Тя е възникнала около 400 г. сл. Хр. Тогава по тези места е живял голям християнски посветен. Неговото мистерийно име било Олаф Остесон и песента описвала неговото посвещение. Д-р Щайнер й казал, че в оригинал песента била много по-дълга и имала 12 глави, по една за всеки зодиакален знак.

Песента описвала пътя на Олаф Остесон през целия зодиакален кръг и това, което той видял и изживял там. Днес, до нас са достигнали само части от оригиналната песен. Мистерийната школа, посочена от Рудолф Щайнер, продължила да съществува и през Средновековието. Водачът й винаги се наричал Олаф Остесон. Д-р Щайнер сподели с мен, че има намерение след време да публикува тези факти, както и други важни неща свързани с песента. Той обаче не искаше да направи това, докато не намери външни доказателства за откритията си. Мислеше, че ще може да ги намери, но опожаряването на първия Гьотеанум, голямата му натовареност и накрая боледуването и смъртта, попречиха това намерение да се реализира. Сега имаме само тези негови указания.

Аз доста мислих върху резултатите от проучванията на д-р Щайнер и дойдох до заключението, че тази Мистерийна школа е била вероятно в Скирингсал в югозападната част на Норвегия. Старите легенди описват това място като свещено. Викингите, които умирали по чужди места, искали да бъдат погребани в Скирингсал. Думата „Скирингсал” означава „Залата на пречистването”.

Откъде идва първият Олаф Остесон? Исторически е доказано, че ирландско-шотландски монаси посещавали тази страна много преди официалното въвеждане на християнството тук. Според легендата, Йосиф от Ариматея дошъл на британските острови още в І в. сл. Хр. и започнал мисионерска дейност. В Ирландия още от дълбока древност е имало мистерийни центрове.

Ирландско-шотландската църква възниква в резултат от съвместната работа на християнските мисионери и древната друидска мъдрост. Тя процъфтява на много места още през 300 до 400 г. сл. Хр. в църкви, школи и манастири, въпреки честите нападения на съседните силни езически племена. Много свещеници и монаси загиват тук като мъченици. Ирландско-шотландската църква е основана върху Евангелието на Йоан и проповедите на апостол Йоан, и много се различава от Римокатолическата църква, която впоследствие се утвърждава.

Ирландско-шотландската църква е разрушена и закрита през 664 г. сл. Хр., но успява да изпрати много мисионери в различни европейски страни както преди, така и след външното й унищожение. Тя е определено езотерична по характер и много неща навеждат на мисълта, че Олаф Остесон е представител именно на това духовно течение.

„Антропософски вести”, бр. 45, 2014 г.