Художникът Росен Кавръков пред Долап.бг:“Важно е не кой какво ще каже за картините ми, а аз да изпитвам удоволствие“

На 19 септември 2023 г. в зала „Лубор Байер“ Стара Загора художникът Росен Кавръков вдигна самостоятелна живописна изложба. Представени са 35 картини, повечето от които рисувани през 2023 г. Изложбата може да се разгледа и да се закупят платна до 30 септември т.г.

Има ли конкретен повод да откриете самостоятелната си изложба?

Поводът е желанието ми да се покажа отново в Стара Загора. Няма нищо конкретно – годишнина, отбелязване на събитие , тематично и пр. Затова не съм й сложил и заглавие.

Коя поред е тази Ваша самостоятелна изложба?

Нямам представя. Не ги броя. Зная, че първата е през 2000 -та в Галерия „Неси“ Бургас. В Стара Загора съм правил две самостоятелни изложби. От тогава досега, все някъде съм се представял.

Представете, моля експозицията за нашите читатели, които нямат възможност да я видят на живо?

Искам да покажа техниката, с която работя, както и това, че правя компилация от работния процес на графиката, от наслагването на различни релефи, от скулптурата и с такива изразни средства да направя моя живопис. Целта в случая е не да показвам велики композиционни умения или нови сюжети, а да работят върху тази техника и да я развия най-пълноценно.

Много се радвам, че се получи. Благодарение на начина, по който е аранжирана залата – цвета, осветлението и пр., работите стоят прекрасно.

Всъщност каква е Вашата техника на живописване?

Доста време работя с различни структурни пасти. В началото започвах с разни акрилни бои, след това – с хартии, с други материали…Целта е на пръв поглед да се създава някакъв релеф. Разбира се това на мене ми върши работа. Нямам представа как това влияе на зрителите, на публиката. За мене е важно, че изпълнява задачите, които съм си задал. И това е по-важно.

Никога не съм крил какво и как използвам, но и не смятам, че това е толкова важно. Въпросът е да стои що-годе убедително.

Подражавате ли на някого в това отношение или сам сте стигнал до този похват?

Началото на историята да стигна до тук е много далече. Взаимствал съм много от начина на полагане на мастилото при офорт. Взаимствал съм много от хора, които се занимават с хартиена техника. Много съм взел от акварелни творци, които се занимават чисто с акварел. Като всеки автор, аз съм компилация от всичко, което съм видял през живота си и съм пречупил през моята призма. Това е всичко.

В изложбата в картината с голямата риба, най-силно е изразена тази техника. Още по-пълно ме представя друга картина, в която от самия фон до предния план, всичко е изградено с пастата, със създаването на релеф, със създаването на живописния ефект от този релеф. Всъщност, това беше най-голямото предизвикателство.

Само с рисуване ли си изкарвате хляба и виното?

В последно време не си изкарвам с това хляба. Известно време бях по чужбина, но никога не съм преставал да си работя. За мене беше много лесно да направя тази изложба за много кратък период от време, защото бях готов с работния процес. Не изпитвах затруднение и борба с всяка работа. Всичко беше ясно и целенасочено какво и защо да се търси, как да бъде изградено, с какъв тип препратки към графичните техники и от живописта, с какви ефекти дори… Но всичко това е подчинено само на живописта. Другото са средства, с които живописта да бъде по-богата и да бъде по-моя.

С този Ваш път нарочно ли искате да избягате от сянката на баща Ви- големият Янаки Кавръков или си имате свой собствен път?

На такъв въпрос не ми е приятно да отговарям. Човекът си замина отдавна. Стига с тази „сянка“. Цяла Южна България е под сянката на Янаки Кавръков, камо ли синът му…Няма бягане от сянката на Янаки Кавръков. Той е работил в толкова насоки, че каквото и да направя, хората, които познават неговото изкуство, винаги се открият нещо при мене. Ако се взрете в моите платна, винаги ще откриете нещо от изкуството на баща ми. Зими само не е правил.

Никога не съм имал такава цел. Моята цел е една единствена – на сърцето и на душата да ми е хубаво.

Този въпрос ми задават, откакто рисувам. В началото се дразнех…Имаше колеги, които ми подмятаха:Баща ти не те ли е научил!?

Всъщност, единственото което някога съм търсил, е да изпитвам вътрешно удовлетворение. Не какво ще каже баща ми или някой друг, а аз като автор да изпитам удовлетворание. Нямам ли го, и на Пикасо да приличам, все тая.

Господин Кавръков, до Вас е и друг голям художник. Как се съвместявате със съпругата си Ивелина Иванова?

Тя е прекрасен автор, но редовно минаваме през творчески спорове. Като най-близки творци често си задаваме въпроси – какво ще кажеш за тази работа, харесва ли ти или не…Там е много жестоко, защото ако най-близкият ти човек ти каже истината в очите, знаете, че истината винаги боли. Аз не съм гений от всяко платно да направя добра картина. Винаги има сгрешено платно, затова не всичко се показва. С течение на времето се напаснахме и си даваме прекрасни съвети. Много е приятно и красиво да си общуваме постоянно за изкуство. За моя радост имаме и различна гледна точка за изкуството, което прави нещата богати. Иначе щяхме да сме еднакви като живописци. Въпросът е да се твори. Познавам много автори, които спряха да творят, да мислят за изкуството.

Да станете художник ли е Вашата детска мечта?

Ако трябва да бъда честен, мечтаех да бъда боклукчия и да въртя онези кръгли кошове… Винаги съм рисувал и винаги съм знаел, че рисуването ще стане моя професия и съдба.

Роден съм на 12 октомври 1975 г. в Казанлък, където баща ми е бил преподавател в Художествената гимназия. Премествахме се на различни места, докато се установихме в Стара Загора. Реално съм израснал в старата художествена галерия. Там всичко ми беше познато. Средно образование завърших в Механотехникума – двигатели с вътрешно горене. Продължих в Софийската свободна академия „Жул Паскин“. Преподавател ми беше проф. Васил Вълев – изключителен автор, с когото поддържахме постоянна връзка, докато се пресели в по-добрия свят. Не е пропуснал нито една моя изложба. Много умни неща научих от него. Много е хубаво, когато млад човек като студент, попадне на такъв авторитет. Тогава нещата се участ с радост и готовност. После се прибрах в ателието на баща ми. Рамо до рамо …и така се учи още повече. Истината е, че освен всички други, които смятам да мои учители, най-големият ми учител в живописта е Янаки Кавръков. Хората не могат да избягат от учителите си в академията, а на мене е и баща. Който иска да сравнява – да сравнява. Има 35 бази в тази изложба.

От тук нататък какви са творческите Ви задачи?

Имам различни тематични идеи, които са свързани с по-различен начин на експониране. Но този вид кавалетна живопис никога няма да изоставя. В крайна сметка, ние като автори, имаме отговорност към тези хора, които са си купили картина от предишната изложба. Трябва да се грижим и за тях.

Росица Ранчева

.