За празника днес от Мартин Ралчевски

Преображението Господне винаги е будило в мен учудване и възхищение. Защото то не е само случка от живота на Господ. То е прозорец към невидимото. Момент, в който Небето се разтваря и човекът вижда Божията слава със собствените си очи. Христос се преобразява пред учениците Си; лицето Му грее като слънце, а дрехите Му стават бели като светлина. И това не е образно нещо, но реалност, преживяна от очевидци. В този кратък, но съдбовен момент, Христос ни показва, че Той не е само велик учител, не е обикновен пророк, а е самият Бог в плът. Добре е да помним, че нито една друга религия не съдържа в себе си подобно откровение – светлината на Бога да бъде разкрита не чрез думи или видения, а чрез реалното присъствие на самия Бог сред хората. Например за мюсюлманите Иисус е само един пророк. В другите вярвания той е символ, архетип и дори мит. Но християнството твърди ясно и категорично, че Бог е слязъл между нас, живял е с нас, и ни е показал славата Си!

Това чутовно събитие не е само историческо. Но е и продължителна покана към всички нас да се преобразим. Разбира се не телесно, не с чудеса, защото сме грешки хора, но в начина, по който живеем. То е покана да позволим на Божествената истина, на любовта и на смирението да започнат да се проявява в нас. Защото светът има нужда от хора, които блестят не с външна хубост, а с вътрешна красота и със стойност, която не преминава.

Затова имам чувството, че именно това е главния смисъл на този празник отнесен към нас днес – да си спомним, че промяната не е мит, и че всеки човек може да се преобрази. Да остави зад себе си егоизма, страха и злобата и да заживее в истински мир и светлина. И когато го направим, другите ще го забележат. Ще се учудят. И може би именно тогава плахо ще тръгнат след тази светлина. Ще тръгнат след Господ.

Маргинална Ралчевски